Уго Тоняци – Уикипедия

Уго Тоняци
Ugo Tognazzi
италиански актьор
1964 г.
Роден
Отавио Тоняци
Починал
Рим, Италия

Националност Италия
Актьорска кариера
Активност1950–1990
НаградиКан - Най-добър актьор:
Трагедията на шута (1981)
Семейство
СъпругаФранка Бетоя
(1972–1990; смъртта му)
Деца3

Уебсайтwww.ugotognazzi.com/home.htm
Уго Тоняци в Общомедия

Уго Тоняци (на италиански: Ugo Tognazzi) е италиански актьор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Отавио 'Уго' Тоняци е роден в семейството на инспектор на застрахователна компания. За първи път влиза в театралната сцена на „Доницети ди Бергамо“ на четиригодишна възраст. През 1936 г. на четиринайсет години започва да работи в завода за наденички Negroni. През Втората световна война свири в концертни екипи на фронта. През 1944 г. в Кремона е архивист а от 1945 г. започва да участва на сцената и в театъра.

Неговата филмова кариера започва през 1950 г. във филма на режисьора Марио Матоли „Boys Cadets“. През 1954-1960 г. той се появява с голям успех в телевизионното шоу „Raimondo Vianello“ на италианската телевизия с комични номера и скечове.

Най-важните роли на Тоняци са като Уго в Голямото плюскане на Марко Ферери, Ренато Балди във филмите на Едуар Молинаро „Клетка за екцентрици“ (1978)? „Клетка за екцентрици 2“ (1980) и „Клетка за екцентрици 3“ (1985), Примо Спаджиари в драмата на Бернардо Бертолучи Трагедията на шута (1981).

През 1980-те години работи главно в театъра.

Женен е за актрисата Франка Бетоя (родена през 1936 г.) отглежда две деца. Уго Тоняци умира внезапно в съня си от удар на 27 октомври 1990 г.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1958 Каква радост да живея Che gioia vivere Анархист
1959 Довереникът на дамите Le Confident de ces dames Виконт Чезаре де Корте Бианка Жан Бойер
1963 Ро.Го.Па.Г. Ro.Go.Pa.G. Тони Уго Грегорети
1963 Чудовища I Mostri Дино Ризи
1964 Антисекс Controsesso Професорът Марко Ферери
1964 Комплекси I complessi Професорът Гилдо Беози Франко Роси
1967 Харем L'harem себе си Марко Ферери
1969 Кочина Porcile Хердхитце Пиер Паоло Пазолини
1971 Аудиенция L'Udienza Аурелиано Диаз Марко Ферери
1971 В името на италианския народ In nome del popolo italiano Съдия Мариано Бонифаци Дино Ризи
1973 Голямото плюскане La grande abbuffata Уго Марко Ферери
1975 Приятели мои Amici miei Лело Масчети Марио Моничели
1977 Стаята на епископа La stanza del vescovo Марио Оримбели Дино Ризи
1977 Новите чудовища I nuovi mostri Готвач / Съпругът / Синът Еторе Скола / Дино Ризи
1981 Трагедията на шута La Tragedia di un uomo ridiculo Примо Спаджиари Бернардо Бертолучи
1984 Приятели мои II Amici miei Atto II Граф Лело Масчети Марио Моничели

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]