Уилтшър – Уикипедия

Уилтшър
Wiltshire
Знаме
      
Герб
РегионЮгозападна Англия
СтолицаТроубридж
Площ3485 km² (14-о място)
Население (2008)455 500 души  (34-то) място
140 души/km²
Расов състав97,5 % бели
Включва
  • Уилтшър
  • Суиндън
Изпълнителна властКонсервативна партия
Членове на парламента7
Официален сайтwww.wiltshire.gov.uk
Уилтшър в Общомедия

Уилтшър е историческо, административно неметрополно и церемониално графство и едноименна община в регион Югозападна Англия. Граничи с графства Дорсет, Съмърсет, Хампшър, Глостършър, Оксфордшър и Бъркшър. В графството се включват двете унитарни единици Уилтшър и Суиндън с административен център град Суиндън. Старият административен център на графството е Уилтън, но от 1930 г. е град Троубридж.

За Уилтшър е характерен хълмист релеф с множество долини. Равнината Солсбъри е известна с каменните кръгове от Стоунхендж[1] и други древни забележителности, както и като главната тренировъчна зона в Обединеното Кралство на Британската армия. Град Солсбъри е известен със своята средновековна катедрала.

История[редактиране | редактиране на кода]

Уилтшър е забележителен със своята предримска археология. Хората от мезолита, неолита и бронзовата епоха, които окупирали Южна Британия, построили селища по хълмовете и низините, които покриват Уилтшър. Стоунхендж и Ейвбъри са може би най-известните неолитни обекти в Обединеното кралство.

През 6. и 7. век Уилтшър се намира в западния край на Саксонска Великобритания, тъй като платото Кранборн Чейс и равнината на Съмърсет предотвратяват настъпление от запад. Битката при Бедуин се води през 675 г. между Ескуин, западносаксонски благородник, крал на Уесекс, който завзема трона на кралица Саксбурга /Сиксбърх от Уесекс/, и крал Вулфхер от Мърсия.[2] През 878 г. даните нахлуват в графството. След Норманското нашествие през 1066 г. големи територии от страната влизат във владение на Короната и Църквата.

По времето на проучването за Книга на Страшния съд, индустрията на Уилтшър е предимно селскостопанска. Споменават се 390 мелници и лозя в Толард и Лакок. През следващите векове се развива овцевъдство и цистерцианският манастир Стенли изнася вълна за флорентинските и фландрийските пазари през 13. и 14. век.

През 17. век в английската гражданска война Уилтшър е предимно парламентарен. Битката при Раундуей Ваун, завършила с победа на роялистите, се води близо до Девизес.

Около 1800 г. каналът Кенет и Ейвън е построен през Уилтшър , осигурявайки маршрут за транспортиране на товари от Бристол до Лондон до развитието на Голямата западна железница.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. WILTSHIRE'S WORLD HERITAGE SITES
  2. Pearson, Michael. Kennet & Avon Middle Thames: Pearson's Canal Companion. Rugby, Central Waterways Supplies, 2003. ISBN 0-907864-97-X.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Wiltshire.gov.uk – информация за 261 граждански енории на Уилтшър от уебсайта на Wiltshire Community History с карти, демографски данни, исторически и съвременни снимки и кратки истории