Филип I (Фландрия) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип I.

Филип I Фландърски
16-и граф на Фландрия
статуя на фасадата на базилика „Светата кръв“
НаследилДитрих Елзаски
НаследникМаргарета Балдуин V от Хенегау
Лични данни
Роден
1142 г.
Починал
1 юни 1191 г. (49 г.)
Погребан вкатедралата Св. Никола в Акон
Семейство
БащаДитрих Елзаски
МайкаСибила Анжуйска
БраковеЕлизабет (Мабила)
Матилда Португалска
Герб
Филип I Фландърски в Общомедия

Филип Елзаски (на френски: Philippe Ier de Flandre, Philippe d'Alsace, * 1143, † 1 юни 1191, при Акон) от Дом Шатеноа е от 1168 до 1191 г. граф на Фландрия и чрез женитба (de iure uxoris) от 1167 до 1191 г. граф на Вермандоа и Валоа.

Произход и първи брак[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на граф Дитрих Елзаски (1099 – 1168) и втората му съпруга Сибила Анжуйска (1112 – 1165), дъщеря на Фулк Йерусалимски.

През отсъствието на баща му от 1157 до 1159 г. Филип управлява Фландрия и остава като съ-владетел.

Филип се жени за пръв път през 1159 г. за Елизабет (Мабила) (* 1143, † 26 март 1182), дъщеря на граф Рудолф I от Вермандоа, която през 1167 г. наследява Вермандоа от брат си Рудолф II.

Борби за власт[редактиране | редактиране на кода]

От 1773 г. с брат си Матийо I Елзаски († 1173) и крал Луи VII от Франция той помага на Хенри Млади в бунта му против баща му английския крал Хенри II.

Коронизацията на крал Филип II от Франция.
Вторият от дясно, граф Филип като носител на меча (Жан Фуке).

Кръстоносни походи[редактиране | редактиране на кода]

От 1177 до 1179 г. Филип отива на кръстоносен поход в Светите земи, където отказва предложението за регентството на Йерусалимското кралство и участва в обсадата на Харим.

През 1180 г. той омъжва племенницата си Изабела от Хенегау за престолонаследника принц Филип II от Франция и ѝ преписва като зестра Артоа.

Филип се жени втори път през август 1183 г. за Матилда Португалска (Дона Тереза, 1157 – 1218), дъщеря на Афонсу I, първият крал на Португалия. И този брак е бездетен.

Филип участва в Третия кръстоносен поход, преди всичко при обсадата на Акра (1189 – 1191), където умира. Той е погребан в катедралата Св. Никола в Акон, по-късно вдовицата му го мести в манастир Клерво.

Наследяване[редактиране | редактиране на кода]

Сестра му Маргарета и нейният съпруг Балдуин V от Хенегау наследяват графство Фландрия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Johannis Longi Chronica S. Bertini, hrsg. von Oswald Holder-Egger in Monumenta Germaniae Historica SS 25, S. 736 – 866
  • Roger Harmignies: Notes à propos du lion de Philippe d'Alsace, comte de Flandre, in: Archivum Heraldieum 84 (1970), S. 24 – 26
  • Alexander Cartellieri: Philipp, Graf von Flandern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 53, Duncker & Humblot, Leipzig 1907, S. 50 – 53.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]