French
DeutschФинска граматика – Уикипедия
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия се занимава с граматиката на финския език. Той е уралски език и типологично е между флективен и аглутинативен език. За начините, по които разговорният език се различава от книжовния, вижте Разговорен фински език.
Местоимения[редактиране | редактиране на кода]
Лични местоимения[редактиране | редактиране на кода]
Личните местоимения се използват само за човешки същества. В таблицата по-долу личните местоимения са в именителен падеж.
| Лични местоимения | |
|---|---|
| Фински | Български |
| Ед. ч. | |
| minä | аз |
| sinä | ти |
| hän | той или тя |
| Мн. ч | |
| me | ние |
| te | вие |
| he | те |
| Учтива форма | |
| Te | Вие |
Както унгарският и останалите угро-фински езици, а също и тюркските езици, финският език не прави разлика по род дори при местоименията от трето лице ед. ч.
Тъй като финските глаголи се отменят по лице и число, личните местоимения не са задължително, а местоименията за първо и второ лице обикновено се изпускат в стандартния фински, освен ако не се използват за емфаза. В разговорния фински всички местоимения се използват. В трето лице местоимението винаги е наложително: hän menee = той отива, he menevät = те отиват. Това важи както за книжовния, така и за разговорния език.
В разговорния фински местоименията se и ne са много често използвани като трето лице в единствено и множествено число респективно. Употребата на hän и he е най-вече сведена на книжовния език. Minä и sinä обикновено са заместени с разговорни форми (най-честите варианти са mä и sä, в някои диалекти mää и sää, mnää и snää или mie и sie). Me, te и he са достатъчно кратки, за да имат разговорни форми и техните варианти се смятат за диалектни. Някои често използвани глаголи като olla (съм) and tulla (идвам) също имат по-кратки разговорни форми:
| Лични местоимения | |
|---|---|
| Книжовен език | Разговорен език |
| Ед. ч. | |
| (minä) olen/tulen | mä oon/tuun |
| (sinä) olet/tulet | sä oot/tuut |
| hän/se on/tulee | se on/tulee |
| Мн. ч. | |
| (me) olemme/tulemme | me ollaan/tullaan |
| (te) olette/tulette | te ootte/tuutte |
| he/ne ovat/tulevat | ne on/tulee |
| Учтива форма | |
| Te olette/tulette | Te ootte/tuutte |
Показателни местоимения[редактиране | редактиране на кода]
Показателните местоимения се използват за нечовешки одушевени същества и неодушевени предмети. В разговорния фински обаче, se и ne често се използват и за хора.
| Показателни местоимения | |
|---|---|
| Фински | Български |
| Ед. ч. | |
| tämä | това |
| tuo | онова |
| se | то/онова |
| Мн. ч. | |
| nämä | тези |
| nuo | онези |
| ne | те/онези |
Въпросителни местоимения[редактиране | редактиране на кода]
| Въпросителни местоимения | |
|---|---|
| Фински | Български |
| kuka | кой, кое (от група) |
| mikä | какво, кое (от група) |
| ken | кой, кое (от група) – (стара или диалектна дума) |
| kumpi | кое (от двете) |
| kumpainen | кое (от двете) – (стара или диалектна дума) |
Ken е вече архаична дума, но нейните склонени форми се използват вместо тези на kuka – ketä вместо kuta (кого?). Ketä rakastat? = Кого обичаш?
Относителни местоимения[редактиране | редактиране на кода]
| Относителни местоимения | ||
|---|---|---|
| Местоимение | Пример | Български |
| joka (отнася се до предходната дума) | Hän on ainoa, jonka muistan | Тя/той е единствената/единственият, когото помня. |
| mikä (отнася се до предходното просто изречение/ sentence или до местоимение или супрелатив, отнасящ се до нещо) | Se on ainoa asia, minkä muistan | Това е единственото нещо, което помня. |
Реципрочни местоимения[редактиране | редактиране на кода]
| Реципрочни местоимения | ||
|---|---|---|
| Местоимение | Пример | Английски |
| toinen | He rakastavat toisiaan | Те се обичат (взаимно) |
| He rakastavat toinen toistaan | Те се обичат (един друг) | |
Възвратни местоимения[редактиране | редактиране на кода]
| Възвратни местоимения | |||
|---|---|---|---|
| Местоимение | Наставка | Пример | Български |
| itse | заедно със съответната притежателна наставка | Keitin itselleni teetä. | Направих си (на себе си) малко чай. |
Неопределителни местоимения[редактиране | редактиране на кода]
| Неопределителни местоимения | |
|---|---|
| Фински | Български |
| joka (несклонено) | всеки |
| jokainen | всеки, всички |
| joku | някой (човек) |
| jompikumpi | който и да е |
| jokin | някой, нещо (животни, предмети) |
| kukin | всеки един |
| kumpainenkin | и двата (стара/диалектна) |
| kumpikin | и двата |
| mikin | всяко нещо (диалектна) |
| kenkään | някой (стара/поетична) |
| kukaan (ном.), kene+..+kään | някой |
| → ei kukaan | никой |
| kumpikaan | някой |
| → ei kumpikaan | нито един |
| mikään | каквото и да е → ei mikään = нищо |
Форми на съществителните имена[редактиране | редактиране на кода]
Финският език не прави разлика между род при съществителните имена. Липсват неопределителен и определителен член.
Падежи[редактиране | редактиране на кода]
Финският език има петнадесет падежа за съществителните имена: четири граматични падежа, шест локативни, два есивни (три в някои източни диалекти) и маргинални падежа. Думата в местния падеж изменя глагола, а не съществителното име.
| Фински падежи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Падеж | Наставка | Български предлог | Пример | Превод |
| Граматични | ||||
| именителен (nominatiivi) | – | – | talo | къща |
| родителният (genetiivi) | -n | на | talon | на къщата |
| винителен (akkusatiivi) | -, -t or -n | – | talo / talon | къща |
| партитив (partitiivi) | -(t)a | – | taloa | къща (като допълнение) |
| Локатив (вътрешен) | ||||
| инесив (inessiivi) | -ssa | in | talossa | в къщата |
| елатив (elatiivi) | -sta | от (вътре) | talosta | от къщата |
| илатив (illatiivi) | -an, -en, etc. | в/към | taloon | в/към къщата (навътре) |
| Локатив (външен) | ||||
| адесив (adessiivi) | -lla | в, на | talolla | в къщата |
| ablative (ablatiivi) | -lta | from | talolta | from (a) house |
| алатив | -lle | към | talolle | към къщата |
| Есив | ||||
| есив (essiivi) | -na | като | talona | като къща |
| транслатив (translatiivi) | -ksi | към (за роля) | taloksi | към (бъдене) на къща |
| Маргинални | ||||
| инструктив (instruktiivi) | -n | с (помощта на) | taloin | с къщите |
| абесив (abessiivi) | -tta | без | talotta | без къща |
| комитатив (komitatiivi) | -ne- | заедно (със) | taloineen | с къщата |
Съществително име в комитативния падеж винаги е следвано от притежателна наставка, но не и определителните имена: Mies ylellisine taloineen = Човек със своите луксозни къщи. Също така, само винителният падеж на местоименията е различен от именителния и/или родителния: minut, винителен падеж на minä.
Множествено число[редактиране | редактиране на кода]
Има три разновидности на множественото число във финския език:
Именително множествено число[редактиране | редактиране на кода]
Именителното множествено число е определителното, делимо число. Наставката е -t и може да се появи само в крайната позиция т.е. не се използва, когато има притежателна наставка.
| Именително множествено число | |
|---|---|
| Фински | Английски |
| Koirat olivat huoneessa | Кучетата бяха в стаята |
| Huoneet olivat suuria | Стаите бяха големи |
Следвани от числителни[редактиране | редактиране на кода]
Следвани от числа по-големи от едно в единствено число, именителен падеж съществителното е в единствено число, партитивен падеж.
| Следвани от числителни | |
|---|---|
| Фински | Български |
| Huoneessa oli kaksi koiraa | Имаше две кучета в стаята |
| Talossa oli kolme huonetta | Къщата имаше три стаи |
| Ostin tietokoneen tuhannella eurolla | Купих компютър за сто евро |
| Tarvitsen kahdet kengät | Нуждая се от три чифта обувки |
Склонено множествено число[редактиране | редактиране на кода]
Използва се коренът на партитивното множествено число, склонено със същите окончания, както за единствено число при съществителните. Наставката -i- се добавя, само пред друга наставка.
| Склонено множествено число | |
|---|---|
| Фински | Български |
| huone -> huoneita | (някои) стаи |
| -> huoneissa | в стаи |
Склонение на местоимения[редактиране | редактиране на кода]
| Склонение на местоимения | |||
|---|---|---|---|
| Фински | Падеж | Пример | Български |
| minä | номинатив | аз | |
| 'minun' | генитив | мой | |
| Tämä talo on minun ' | Тази къща е моя | ||
| Tämä on minun taloni ' | Това е моята къща | ||
| minut | акузатив | Hän tuntee minut | Тя ме познава |
| minua | партитив | Hän rakastaa minua | Тя ме обича |
| minussa | инесив | Тämä herättää minussa vihaa | Това събужда гняв в мен |
| minusta | елатив | Hän puhui minusta | Тя говореше за мен. Също се използва като според мен. |
| minuun | илатив | Hän uskoi minuun | Тя вярваше в мен |
| minulla | адесив | Мinulla on rahaa | Имам малко пари |
| minulta | аблатив | Нän otti minulta rahaa | Тя взе малко пари от мен |
| minulle | алатив | Аnna minulle rahaa | Дай ми малко пари |
| sinuna | essive | Sinuna en tekisi sitä | Ако бях на твое място, нямаше да го направя. (букв. като теб) |
| minuksi | translative | Нäntä luullaan usein minuksi | Често е бъркана за мен. |
Видове основи за съществителни/прилагателни имена[редактиране | редактиране на кода]
Основата на думата е частта, за която се закрепят окончанията за склонение. За повечето видове съществителни и прилагателни именителният падеж е идентичен с основата (номинативът е немаркиран).
Гласна основа[редактиране | редактиране на кода]
Дума с гласна основа е дума, която завършва на гласна буква в именителния падеж и остава крайна гласна във всички форми. Гласната основа обаче може да се промени в някои склонени форми:
| Български | Гласна основа | Ед. ч. | Ед. ч. (род.) | Ед. ч. (парт.) | Мн. ч. | Мн. ч. (род.) | Мн. ч. (парт.) | Забележки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| риба | -a | kala | kalan | kalaa | kalat | kalojen | kaloja | a + i става oj след a, e или i |
| ъгъл | -a | kulma | kulman | kulmaa | kulmat | kulmien | kulmia | a + i става i след o или u |
| лято | ||||||||
| kesä | kesän | kesää | kesät | kesien | kesiä | ä + i става i | ||
| име | -e | nimi | nimen | nimeä | nimet | nimien | nimiä | e става i в края на думата; е + i става i |
| зала | -i | halli | hallin | hallia | hallit | hallien | halleja | i + i става ej |
| светлина | -o | valo | valon | valoa | valot | valojen | valoja | основа с устнена гласна -o, -u, -y и -ö не се променя; мн. ч. i става j между гласни |
| плюшено мече | -e | nalle | nallen | nallea | nallet | nallejen | nalleja | непроменливи е-основи могат да се намерят в неологизми |
| земя | -aa | maa | maan | maata | maat | maiden | maita | дълга гласна бива скъсена преди мн. ч. -i- |
| път | -ie | tie | tien | tietä | tiet | teiden | teitä |
Съгласна основа[редактиране | редактиране на кода]
Дума със съгласна основа е дума, в която падежните наставки могат, в някои случаи, да бъдат директно прикрепени след последната съгласна за поне някои форми. Думи със съгласна основа биват три вида.
Първият вид съгласна основа приличат на е-основите, но позволяват елизия на основната гласна в ед. ч. партитив и, за някои думи, мн. ч. генитив. Крайната съгласна в думите от този вида трябва да е една от: h, l, m, n, r, s, t.
| Български | Основа | Ед. ч. | Ед. ч. (род.) | Ед. ч. (парт.) | Мн. ч. | Мн. ч. (род.) | Мн. ч. (парт.) | Забележки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| коза | ||||||||
| vuohi | vuohen | vuohta | vuohet | vuohien | vuohia | |||
| вятър | ||||||||
| tuuli | tuulen | tuulta | tuulet | tuulien, tuulten | tuulia | |||
| бульон | ||||||||
| liemi | liemen | lientä | liemet | liemien, lienten | liemiä | m → n преди t | ||
| звук | ||||||||
| ääni | äänen | ääntä | äänet | äänien, äänten | ääniä | |||
| лък | ||||||||
| jousi | jousen | jousta | jouset | jousien, jousten | jousia |
Думи от този тип могат да имат малко по-нередовно склонение поради допълнителни исторически промени:
| Български | Основа | Ед. ч. | Ед. ч. (род.) | Ед. ч. (парт.) | Мн. ч. | Мн. ч. (род.) | Мн. ч. (парт.) | Забележки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| дете | ||||||||
| lapsi | lapsen | lasta | lapset | lapsien, lasten | lapsia | Първата съгласна в съвкупност от три изпада: Cs + t → st | ||
| нож | ||||||||
| veitsi | veitsen | veistä | veitset | veitsien | veitsiä | |||
| ръка | ||||||||
| käsi | käden | kättä | kädet | käsien, kätten | käsiä | ti става si | ||
| нокът | ||||||||
| kynsi | kynnen | kynttä | kynnet | kynsien | kynsiä | |||
| две | ||||||||
| kaksi | kahden | kahta | kahdet | kaksien | kaksia | В допъление към предните промени, kt и ktt стават hd/hd |
Друг вид думи със съгласни основи завършват на съгласна дори в именителен падеж; ако основна гласна е нужна за фонотактични причини е отново се появява. Съвременният фински позволява само зъбни и венечни съгласни (l, n, r, s, t) да се появяват като крайни.
Съществителни, завършващи на -s[редактиране | редактиране на кода]
Вокализация или лениция се среща наред с някои вероятни консонантна градация, например kuningas (номинатив) ~ kuninkaan (генитив) или mies ~ miehen. Илативите се маркират по следния начин: kuninkaaseen, mieheen.
-nen съществителни[редактиране | редактиране на кода]
Това е много голям клас думи, който включва общи съществителни имена (например nainen = жена), много собствени имена и много общи прилагателни. Добавянето на -nen към съществителното е много продуктивен механизъм за създаване на прилагателни (muovi = найлон -> muovinen = найлонов/пластмасов). Използва се също и за изграждането на умалителни имена.
Формата има същите правила като тези, завършващи на -s с изключение на именителния падеж, където е -nen. По този начин основата за тези думи премахва -nen и добавя -s(e), след което се добавя окончанието за склонение:
| Фински | Български |
|---|---|
| muovisessa pussissa | в найлоновата торба |
| kaksi muovista lelua | две пластмасови играчки |
| muoviseen laatikkoon | към/в пластмасовата кутия |
Някои умалителни съществителни:
| Фински | Основна форма | Български |
|---|---|---|
| kätönen | käsi | ръчичка |
| lintunen | lintu | птичка |
| veikkonen | veikko | момченце |
| kirjanen | kirja | книжка |
| kukkanen | kukka | цветче/цветенце |
| lapsonen | lapsi | детенце |
-е съществителни[редактиране | редактиране на кода]
| -е съществителни | ||
|---|---|---|
| Падеж | huone (стая) | laite (устройство) |
| Ед. ч. (парт.) | kaksi huonetta две стаи | kaksi laitetta две устройства |
| Мн. ч. (ном.) | huoneet стаи | laitteet устройства |
| Ед. ч. (инесив) | huoneessa в стаята | laitteessa в устройството |
| Ед. ч. (илатив) | huoneeseen към стаята | laitteeseen към устройството |