Фота Сарафова – Уикипедия

Фота Сарафова
Родена25 август 1915 г.
Починала1999 г. (83 г.)
Професияписател
Националност България
Активен период1995 – 1996
СъпругНиколай Николчев
(1934 – 1968)

Фотина (Фота) Петрова Сарафова-Николчева е българска писателка и съредактор на списание „Селска народна библиотека“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фотина Сарафова е родена на 25 август 1915 година в град Брезник. Потомка е на преселници от Прилеп и Неврокопско. Чичовци са ѝ Борис Сарафов и Кръстьо Сарафов. След като завършва основно образование семейството ѝ се премества в София. Тук тя завършва гимназия и педагогически курс, след което става учителка. Участва в младежка организация, сформирана от потомци на македонски българи.

През 1934 г. се омъжва за финансовия специалист и писател Николай Николчев, с псевдоним Николай Родопски („Разкази и фейлетони от село“, 1941 г.). По-късно те се местят и работят в провинцията, първо в село Дорково, а после в Лесичово (наричано по онова време „Малката Москва“). В него съпругът ѝ е кмет няколко години, след което се местят в Пазарджик. Там Николай Николчев става кмет на общината. Съвместно издават списание „Селска народна библиотека“, на което тя е административен директор.

След 9 септември 1944 г. съпругът ѝ е осъден от Народния съд на 5 г. затвор за 2 статии, определени като „великобългарски шовинизъм“, а тя е системно преследвана като съпруга на „народен враг“. През 1948 г. той е освободен и те се преместват в Стара Загора. По-късно той отново е съден за „антинародна дейност“ и лежи в затвора 8 години. През това време тя се премества обратно в София. Работи дълги години в „Комплексни услуги“.

В началото на 90-те среща писателя Делчо Чапразов, който я вдъхновява да напише първото си произведение, сборника „От Македония сме, чедо... българи! Во Прилепа, града голема...“, издаден през 1995 г.

Фотина Сарафова умира на 16 януари 1999 г. в София.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „От Македония сме, чедо... българи! : Во Прилепа, града голема...“ (1995) – новела и разкази
  • „Карма българска“, том 1 (1996) – съвместно с Лилия Влахлийска

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)