Франц Теодор Чокор – Уикипедия

Франц Теодор Чокор Franz Theodor Csokor
австрийски писател и драматург
Роден	6 септември 1885 г. Виена, Австро-Унгария
Починал	5 януари 1969 г. (83 г.) Виена, Австрия
Погребан	Виена, Австрия
Националност	Австрия
Литература
Период	1918 – 1969
Жанрове	роман, разказ, стихотворение, драма
Направление	експресионизъм
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Франц Теодор Чокор в Общомедия

Франц Теодор Чокор (на немски: Franz Theodor Csokor е австрийски драматург, белетрист и поет. Eдин от най-значителните драматурзи от времето на експресионизма в Австрия.

Житейски и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Франц Теодор Чокор е роден на 6 септември 1885 г. във Виена. Произхожда от заможно лекарско семейство. Името „Чокор“ е унгарско и означава „букет цветя“. През детството си момчето живее от 1890 до 1908 г. в градчето Мьодлинг^[1], разположено на няколко километра южно от Виена и през 1905 г. полага матура в тамошната гимназия.

Започва да следва История на изкуството, но не завършва. Отрано се чувства роден за драматург и създава първите си пиеси преди Първата световна война. Годините 1913/14 прекарва в Санкт Петербург. По време на войната е мобилизиран и е назначен да служи във военния архив във Виена. От 1922 до 1928 г. Чокор е драматург в театъра Раймунд и в Дойчес фолкстеатър във Виена.

След 1933 г. Чокор е убеден противник на националсоциализма и на конгреса на ПЕН клубовете в Дубровник подписва петиция, която се обявява против партийното „единомислие“ в немската литературна сцена като резултат на нацисткия режим, както и против изключването на немските евреи от литературната дейност.

През 1938 г., след „Аншлуса“ на Австрия от Третия райх, Чокор емигрира доброволно в Полша, където живее у приятели. През 1939 г. преживява бомбардировките на Варшава от немското Луфтвафе, бяга оттам в Букурещ, а после в Югославия, където преживява бомбардировките на Белград. За да не попадне в ръцете на немците, бяга на далматинския остров Корчула, който преди това е завладян от фашистките войски на Хърватия, а след това е анексиран от фашистка Италия.

След падането на Мусолини през 1943 г., преди още Вермахтът да стъпи на острова, Чокор заедно с други възрастни бежанци е отведен от партизани с платноход в Бари – част от вече освободена Италия. След завладяването на Рим от Съюзниците през 1944 г. Чокор остава да живее там и работи за Би Би Си.^[1] В Рим през 1945 г. отпразнува с всички края на войната. Въпреки ограниченията за пътуване Чокор като сътрудник на Би Би Си успява през пролетта на 1946 г. да се завърне във Виена, облечен в английска униформа.

През 1947 г. Чокор става президент на австрийския ПЕН клуб, за който работи до късна възраст. През 1968 г. става вицепрезидент на международния ПЕН клуб.

В пиесите си Франц Теодор Чокор се представя като убеден хуманист, радетел за мир, свобода и човешки права.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Драма[редактиране | редактиране на кода]

• Die rote Straße, 1918
• Die Stunde des Absterbens, 1919
• Gesellschaft der Menschenrechte, 1929
• Besetztes Gebiet, 1930
• 3. November 1918, 1936
• Gottes General, 1939
• Kalypso, 1942
• Der verlorene Sohn, 1943
• Cäsars Witwe, 1954
• Pilatus, 1954
• Hebt den Stein ab, 1957
• Jadwiga, 1966
• Der tausendjährige Traum, 1966
• Alexander, 1969
• Der Kaiser zwischen den Zeiten, 1969

Проза[редактиране | редактиране на кода]

• Hildebrands Heimkehr, eine deutsche Sage, 1905
• Schuß ins Geschäft (Der Fall Otto Eißler), 1925
• Über die Schwelle, Erzählungen, 1937
• Der Schlüssel zum Abgrund, Roman, 1955
• Der zweite Hahnenschrei, Erzählungen, 1959
• Ein paar Schaufeln Erde, Erzählungen, 1965
• Auch heute noch nicht an Land. Briefe und Gedichte aus dem Exil, 1993

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

• Die Gewalten, 1912
• Der Dolch und die Wunde, 1917
• Ewiger Aufbruch, 1926
• Das schwarze Schiff, 1945
• Immer ist Anfang, 1952

Автобиографични творби[редактиране | редактиране на кода]

• Als Zivilist im polnischen Krieg, 1940
• Als Zivilist im Balkankrieg, 1947
• Auf fremden Straßen. 1939–1945, 1955
• Zeuge einer Zeit: Briefe aus dem Exil 1933 – 1950, 1955

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• 1937: Goldener Lorbeer der Warschauer Literaturakademie
• 1937: Goldenes Verdienstkreuz der Polnischen Republik
• 1937: Burgtheater-Ring
• 1938: „Награда Франц Грилпарцер“
• 1953: „Литературна награда на Виена“
• 1954: Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
• 1955: Ehrenring der Stadt Wien
• 1955: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
• 1960: Goldene Feder
• 1961: Ehrenmitglied des Presseclubs Concordia
• 1965: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst

От 1970 г. австрийският ПЕН клуб раздава престижната награда „Франц Теодор Чокор“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• В Общомедия има медийни файлове относно Франц Теодор Чокор
• ((de)) Биографични данни за Франц Теодор Чокор в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Франц Теодор Чокор в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Франц Теодор Чокор в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Франц Теодор Чокор в Personensuche

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLA NSK Open Library PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat