Френска колониална империя – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Френска колониална империя Empire colonial français
— колониална империя —
1534 – 1980
Знаме        Герб
Химн: La Marseillaise
Френската колониална империя (17 – 20 век)   Франция   Първа колониална империя (след 1534 г.)   Втора колониална империя (след 1830 г.)
Континент	Европа Азия Африка Антарктида Северна Америка
Столица	Париж
Официален език	френски език
Площ
Общо (1680 г.)	10 000 000 km2
Общо (1939 г.)	13 500 000 km2
Общо (1534 – 1980 г.)	24 000 000 km2
Валута	Френски франк
Предшественик Наследник Френска общност
Днес част от	Алжир Антарктида Бенин Буркина Фасо Камбоджа Камерун Канада Централноафриканска република Чад Китай Коморски острови Република Конго Джибути Доминиканска република Франция Габон Гибралтар Гвинея Хаити Индия Италия Кот д'Ивоар Лаос Ливан Либия Мадагаскар Мавритания Мавриций Мали Мароко Нигер Сенегал Сейшели Сирия Тайланд Того Тунис Вануату Виетнам САЩ
Френска колониална империя в Общомедия

Франция става една от големите колониални империи в началото на 17 век. Оттогава тази държава започва да присъединява колонии в различни части на света, ставайки втората след Великобритания колониална сила. По време на най-големия си колонизаторски разцвет (1914 г.) Франция обхваща колонии с площ от 13 млн. квадратни километра, населени с над 150 милионно население. През втората половина на 20 век настъпва деколонизация на голяма част от тези територии и задморските и задокеански владения на Франция намалява до няколко хиляди квадратни километра, най-вече слабо населени територии.

Първа Френска колониална империя[редактиране | редактиране на кода]

За начало на френската колониална експанзия могат да се приемат първите френски пътешествия към Южна Америка в началото на 16 век, както и честите плавания на френски рибарски кораби до Нюфаундленд и Лабрадор. Основаването на френски колонии, обаче е затруднено от Испания, която се стреми към монопол в Южна Америка, и Португалия.

За начало на Френската колониална империя се счита датата 27 юли 1605 г., когато е основан Порт Роял в колонията Акадия (днешна Нова Скотия в Канада). Няколко години по-късно Самюел дьо Шамплейн основава град Квебек, център на слабо населената територия, наречена Нова Франция или Канада. След постигането на договорености с местните индианци, французите установяват контрол върху голяма част от Северна Америка. Френското влияние обаче постепенно се ограничава около долината на река Свети Лаврентий, тъй като стопанското развитие на колонията е слабо, в сравнение с английската колония, и дори цяла Акадия постепенно преминава в британски ръце.

През 1699 г. Франция установява контрол над територия при устието на река Мисисипи (Френска Луизиана), но не успява да разшири влиянието си, а го съхранява около градовете Мобайл и Нови Орлеан.

През 17 век Франция прави експанзия в района на Карибско море, установявайки контрол върху Френска Гвиана (1624 г.), Сент Китс, Гваделупа и Мартиника (1635 г.), Сейнт Лусия (1650 г.), върху част от Хаити (1664 г.).

По същото време Франция извършва колониална експанзия и в Западна Африка (Сенегал, 1624 г.), Индийски океан и индийското крайбрежие (Бенгалия, Реюнион, Мавриций, Сейшелски острови).

Колониални войни с Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 18 век Франция започва серия от войни с Великобритания, които в крайна сметка ограничават нейното колониално владичество. По-важните от тези войни са:

• Седемгодишна война (1756 – 1763 г.), която от европейски конфликт се пренася в Северна Америка (война, с участие на индианците, английските и френските колонизатори), Индийското крайбрежие и Карибските острови. От гледна точка на глобалния ѝ характер Седемгодишната война се счита реално за първата световна война. В тази война Франция губи редица територии.
• Война за независимост на САЩ (1775 – 1783 г.), която довежда до признаването на независимостта на САЩ от страна на Франция (както и от страна на Англия) и загуба на колонизирани територии в Северна Америка.
• Във войните на Наполеон Бонапарт (1803 – 1815 г.) Франция първоначално възвръща някои свои колонии (Гваделупа, Мартиника, Френска Гвиана), но в крайна сметка губи своите позиции на свръхсила в Европа и такива колонии като Сейнт Лусия, Тобаго, Сейшелски острови и Мавриций.

Втора Френска колониална империя[редактиране | редактиране на кода]

За начало на новия етап на френската колониална експанзия, така нар. Втора Френска колониална империя, се счита инвазията през 1830 г. в Алжир, който е овладян окончателно след 17 години война. Проникването на французите в Африка започнало още през 1830 г., когато в опит да се справят с берберските пирати французите навлезли в Алжир.

Франция прави опит за установяване на френски протекторат в Мексико по време на Наполеон III, но този опит се оказва неуспешен. По същото време Франция установява контрол върху Южен Виетнам и установява протекторат над Камбоджа.

Най-мощно развитие на имперската политика на Франция се установява след Френско-пруската война (1870 – 1871 г.), когато Франция установява контрол върху цялата територия на Виетнам и Лаос, създавайки колонията Френски Индокитай през 1893 г. През същия период е разширен броя на колониите в Северна, Западна и Централна Африка, като са анексирани Тунис (1881 г.), в края на столетието – Мавритания, Сенегал, Гвинея, Мали, Бряг на слоновата кост, Бенин, Нигер, Чад, ЦАР и Република Конго. В Източна Африка Франция контролира и част от Сомалия – днешната Джибути. През 1911 г. Мароко също става френски протекторат.

Последните присъединени колонии на Франция са от периода на Първата световна война, когато Франция завзема бившите турски територии Сирия и Ливан, както и германските колонии Того и Камерун.

Французите не се интересуват от чернокожите, за разлика от англичаните, които помагат на местното население да разрешат някои от проблемите си. Френския колониален модел се отличавал с по-оголено преследване на печалбата и незачитане на интересите на населението.

Разпад на Френската колониална империя[редактиране | редактиране на кода]

Разпадът на Френската колониална империя започва още по време на Втората световна война, когато различни колонии са окупирани от войските на други държави – Япония заема Индокитай, Великобритания – Сирия и Ливан, САЩ и Великобритания – Мароко и Алжир, Германия – Тунис и т.н.

През 1945 г. всички тези територии са възстановени на Франция, която обаче се ангажира в продължителна и кървава война на Индокитайския полуостров. Тази война завършва с неуспех и френските войски са изтеглени от този регион през 1954 г.

Скоро след това избухва нова война – за независимост на Алжир. След избирането на генерал дьо Гол за президент през 1958 г. Франция започва политика на даване на независимост на бившите колонии, като най-голям брой независими държави се обявяват през 1960 г., наречена по тази причина година на Африка.

Към настоящия момент останките на бившата империя включват следните територии:

• Четири задокеански департамента: карибските острови Гваделупа и Мартиника; южноамериканския Френска Гвиана и остров Реюнион в Индийски океан (близо до Мадагаскар);
• Четири задокеански територии: Френска Полинезия, Френски южни и антарктически територии, Уолис и Футуна и Нова Каледония;
• Две териториално-административни общности: Майот (остров в Индийски океан) и Сен Пиер и Микелон (в близост до Нюфаундленд и Лабрадор).

Поради това, че френският език продължава да е официален в бившите френски колонии, след разпада и на организациите Френска уния и Френска общност, продължава да действа Франкофонска общност, чрез която организация Франция осъществява всякакъв род контакти с бившите си подопечни територии. Най-често това са търговски и културни контакти, но в редица случаи френската армия се намесва за осъществяване на ред при възникване на политическа или хуманитарна криза. Бившите френски колонии в редица случаи са по-привилегирован партньор на Франция в сравнение с големите държави на света.