Френски франк – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на франк.

Френски франк
Franc français
Банкнота от 100 франка, емисия 1993 г., изобразяваща Йожен Дьолакроа
ISO 4217
КодFRF
Номер250
Показател2
Деноминации
Разделениедесим (110)
сантим (1100)
Символ₣ или F
Банкноти20, 50, 100, 200 и 500 франка
Монети1, 5, 10 и 20 сантима; ½, 1, 2, 5, 10 и 20 франка
Демография
Въвеждане7 април 1795 г.
Извеждане18 февруари 2002 г.
ПредшественикЛивра
Приемникевро
Страна Франция и всички отвъдморски департаменти и територии
Издател
Централна банкаБанка на Франция
Монетен дворПарижки монетен двор
Допълнителна информация
КурсBGN EUR USD
Инфлация1,90% (1956 г.)[1]
Уебсайтwww.banque-france.fr
Този шаблон показва последните данни, преди тази валута да бъде изведена от употреба.
Френски франк в Общомедия

Френският франк (на френски: Franc français) е златна монета през XIV-XVII век и бившата парична единица на Франция от 7 април 1795 до 17 февруари 2002 г. Представян е със символа ₣ или по-често просто с F.

История[редактиране | редактиране на кода]

5 франка от 1811 г., Наполеон. Сребро 900.

Десетичният принцип на парична сметка, въведен заедно с франка (1 франк = 10 десима = 100 сантима), предизвика прехода към нея и към други европейски страни. Съдържанието на злато и сребро, установено през 1803 г. за франка жерминал (1: 15,5), се превръща в основно съотношение на двата метала в Латинския валутен съюз, който е създаден през 1865 и до 1914 г. е най-големият паричен съюз в Европа. Много страни, които не са членове на съюза, използват стандарта на златното съдържание на франка при реформирането на собствените си парични системи, в частност Руската империя, когато провежда паричната реформа от 1895 – 1897 г.

100 франка от 1906 г.

От 1939 г. започва да се образува франковата зона – паричен съюз, който включва 17 щата и 12 задгранични владения на Франция. Обменните курсове на зоната франк са привързани към франка, а от 2002 г. към еврото. От 1974 до 1998 г. франкът влиза в кошницата първо от шестнадесет, а след това пет валути, въз основа на които Международният валутен фонд изчислява курса на специални права на тираж (СПТ). До началото на прехода към еврото франкът е 1,6% в структурата на световните златни и валутни резерви, на второ място след щатския долар, германската марка, йената и паундът като световна резервна валута.

Преход към еврото[редактиране | редактиране на кода]

Франкът е заменен с еврото на 1 януари 1999 г. В брой е успоредно с еврото от 1 януари до 17 февруари 2002 г. Банкнотите и монетите са приети от банките за обмяна на евро до 30 юни 2002 г. Банката на Франция приема за размяна монети до 17 февруари 2005 г. и банкноти до 17 февруари 2012 г. Валутният курс е 6,55957 франка за 1 евро. Наред с размяната на франкове има и размяна на ЕКЮ за евро в съотношение 1:1.[2].

Франция е първата държава, която въвежда еврото, като най-напред то е въведено в отвъдморския департамент Реюнион.[3] В резултат на активния обмен на старата валута в евро работният ден в банките е увеличен, а френските банкови работници започват еднодневна стачка.[4] До 1 март 2002 г. приключва процесът на замяна на националната валута с еврото.

Последният ден, когато всеки може да обмени франка за еврото, е 17 февруари 2012 г. Този ден във Франция е обявен за „ден на погребението на франка“. За удобство на размяната е създаден специален сайт, на който французите могат да открият интересна за тях информация за правилата за размяна на франкове.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]