Хако ичиу – Уикипедия

Монументът „Хаку ичиу“, днес Кула на мира

„Хако ичиу“ (на японски: 八紘一宇, „осем посоки, един покрив“) е месианска империалистична концепция в Япония през първата половина на XX век, превърнала се в официална доктрина през Втората световна война.

Понятието е създадено в началото на XX век от националистическия и будистки активист Танака Чигаку като негова интерпретация на фраза на първия японски император Джиму (VII-VI век пр. Хр.) – „Ще покрия осемте посоки и ще ги превърна в мой дом“, – която според него говори за божествено предопределение за разпростиране на императорската власт над целия свят. През следващите десетилетия идеята е възприета от крайната десница,[1] а министър-председателят Фумимаро Коное е популяризира в своя реч от 8 януари 1940 година.[2] Като първа практическа стъпка за реализирането на „Хако ичиу“ се разглежда създаването на Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hakko ichiu theory (八 纮 一 宇) // Pacific War: the initial expansion. Caraktere ed, 2011. с. 62. Архивиран от [ оригинала].
  2. Beasley, William G. (1991). Japanese Imperialism 1894 – 1945. Oxford: Oxford University. ISBN 978-0-19-822168-5. p. 226 – 227
  3. James L. McClain, Japan: A Modern History p 470 ISBN 0-393-04156-5