Харковска операция (1941) – Уикипедия

Харковска операция
Източен фронт през Втората световна война
Германска пехота и бронирани машини в битка със съветската отбрана по улиците на Харков
Германска пехота и бронирани машини в битка със съветската отбрана по улиците на Харков
Информация
Период20 – 24 октомври1941
МястоХарков, УССР, Съветски съюз
РезултатПобеда за Германия
Страни в конфликта
Германия Германия Съветски съюз
Командири и лидери
Ервин Фиров
Антон Достлер		Виктор Циганов
Сили
Две дивизии
1 батальон САУ
10 – 30 000 души
12 StuG III		Една дивизия[1]
Жертви и загуби
неизвестнинеизвестни, но [2]
вероятно по-големи
Харковска операция в Общомедия

Харковската операция (наречена Първа битка при Харков от Вилхелм Кайтел[3]) е битка през 1941 г. за град Харков по време на последната фаза на Операция „Барбароса“ между германската 6-а армия от Група армии „Юг“ и Съветския югозападен фронт. Съветската 38-а армия получава заповед да защити града, докато заводите му се демонтират с цел преместване по на изток.

Германската 6-а армия трябва да превземе града, за да затвори разширяващата се пролука между нея и 17-а армия. До 20 октомври германците достигат до западната част на града и той до 24 октомври е превзет от 57-а пехотна дивизия. По това време обаче по-голямата част от промишленото оборудване на Харков вече е било евакуирано или унищожено от съветските власти.

Значението на Харков[редактиране | редактиране на кода]

Харковската железопътна система[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1941 г. Харков се счита за една от най-важните стратегически бази за железопътни и въздушни връзки на Съветския съюз. Той свързва не само изтока-запада и севера-юга на Украйна, но и няколко централни региона на СССР, включително Крим, Кавказ, Днепър и Донбас.

Военно значение[редактиране | редактиране на кода]

Харков е един от най-големите индустриални центрове на Съветския съюз. Един от най-големите приноси в тази насока е съветският танк Т-34, който е проектиран и разработен в Харковския тракторен завод. Той е смятан за най-мощния завод за танкове в страната. Други заводи, които се намират в града, включват Харковския самолетен завод, Харковския завод на НКВД и Харковския турбинен завод. Военната продукция, която е в Харков преди началото на битката, включва: танкове, СУ-2, артилерийски влекачи, 82-мм минохвъргачки, картечни пистолети, боеприпаси и друга военна техника. Основната цел на германските войски е да превземат железопътните и военните заводи, като по този начин правят отчаян опит да запазят индустриалната зона на Харков непокътната. Самият Адолф Хитлер подчертава значението на тези военни заводи, заявявайки:

„ Втората по важност територия е Южна Русия, по-специално Донецкия басейн в Харковския регион. Там е базата на руската икономика; ако областта бъде овладяна, това неминуемо би довело до срив на цялата руска (sic – съветска) икономика. “

[4]

Население на Харков[редактиране | редактиране на кода]

Харков е един от най-населените съветски градове по време на Втората световна война. Към 1 май 1941 г. има население от 901 000 души. През септември 1941 г. населението се увеличава до 1,5 милиона души, поради многобройните евакуирани хора от други градове. След множеството атаки и смърт, населението на Харков намалява до 180 – 190 000, което е размерът след възвръщането на града през август 1943 г.[5]

Преди битката[редактиране | редактиране на кода]

Последствията от Киев[редактиране | редактиране на кода]

Германското настъпление, 26 август – 5 декември 1941 г.

След битката при Киев на група армии „Център“ е наредено да разгърнат силите си за нападение на Москва и така 2-ра танкова група се насочва на север към Брянск и Курск. Група армии „Юг“ и по-специално командваната от Валтер фон Райхенау 6-а армия и командваната от Карл-Хайнрих фон Щюлпнагел 17-а армия заемат мястото на танковите дивизии. Междувременно основната офанзивна формация на група армии „Юг“ – 1-ва танкова група, командвана от Паул Лудвиг Евалд фон Клайст, е изпратена на юг за настъпление към Ростов на Дон и кавказките нефтени находища, в съответствие с директива № 35 на фюрера. Основната тежест за обслужването на 600 000 военнопленници от Киев пада върху 6-а и 17-а армии, така че докато 1-ва танкова група осигурява германската победа в битката при Мелитопол, тези две армии прекарват следващите три седмици в прегрупиране.

Ставка (съветското върховно командване) с цел стабилизиране на южния флаг изпраща подкрепления в района между Курск и Ростов, за сметка на силите пред Москва.[6] Югозападният фронт, който е унищожен по време на битката при Киев, е възстановен под командването на маршал Семьон Тимошенко, един от способните командири в Червената армия. 6-а, 21-ва, 38-а и 40-а армии са възстановени почти от нулата.

Напредване към Харков[редактиране | редактиране на кода]

Съветските бункери, използвани в отбраната на Харков
Германската армия влиза в централните части на Харков

Поради провеждащата се битка за Москва, германците трябва да защитят фланговете си, поради което на 6 октомври фон Райхенау напредва през Суми и Охтирка в посока Белгород и Харков. На същия ден 17-а армия започва настъплението си от Полтава към Лозова и Изюм, за да защити разтегления фланг на 1-ва танкова армия (бившата 1-ва танкова група). 6-а армия (Родион Малиновски) и 38-а армия (Виктор Циганов) не успяват да проведат координирана отбрана и са изтласкани назад. В началото на битката при Москва Червената армия претърпява голямо поражение при Вязма и Брянск със 700 000 жертви. Отчаяна нужда има от допълнителни войски за защита на съветската столица, а не на Югозападния фронт. Без резерви с които да затвори пробива, Ставка е принудена да отстъпи обратно към Воронеж, за да предотврати падането на южния фланг. [7]

Въпреки че основните цели на германската армия преди падането на зимата са превземането на Ленинград, Москва и подходите към кавказките нефтени находища, Харков е важна второстепенна цел. Освен необходимостта да защитава фланговете на моторизираните си авангарди, висшето командване на германската армия Главното командване на войските също вижда значението на Харков като индустриален и железопътен център. Завладяването на града означава, че Югозападният и Южният фронт трябва да се върнат обратно към Воронеж и Сталинград като основни транспортни центрове. През втората седмица на октомври дъждовният сезон распутица (сезонът на „калта“) и лошата логистика в района между Днепър и фронта, (всички мостове са унищожени по време на битката, а ледът застрашава понтоните), води до забавяне на офанзивата.[8] Хитлер прехвърля ресурси от 17-а армия към 6-а армия, за да осигури превземането на Харков. Това обаче отслабва силите на 17-а армия, с които да защити фланга на 1-ва танкова армия, и допринася за германското поражение в битката при Ростов.[9] След 17 октомври замръзването на пътищата ги прави по-проходими, но снежните бури и студът започват да затрудняват германците, които не са достатъчно добре екипирани за зимни операции. (Германската армия планира Барбароса да приключи преди падането на зимата.)

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Подготовка за превземане на града[редактиране | редактиране на кода]

Задачата за нападение над Харков е дадена на 55-и армейски корпус, командван от генерал от пехотата Ервин Фиров. Този корпус разполага със 101-ва лека пехотна дивизия, командвана от генерал лейтенант Йозеф Браунер фон Хайдринген, настъпващата от север 57-а пехотна дивизия, командвана от генерал-майор Антон Достлер и настъпващата от юг 100-тна лека пехотна дивизия, която не участва в битката. Две от трите батареи на 197-и батальон САУ, командван от хауптман Курт фон Барисани са придадени към 57-а пехотна дивизия, за да се осигури близка огнева поддръжка по време на нападението.

За отбраната на Харков 216-а стрелкова дивизия е повторно формирана, след като е напълно унищожена в битката при Киев. Тя не получава почти никаква поддръжка от други дивизии или от по-големи военни формирования, защото 38-а армия е в процес на стратегическо отстъпление и отбраната на Харков е необходима само докато оборудването на заводите се евакуира напълно.

Германските войски навлизат в Харков от запад, преминавайки през главната железопътна линия, минаваща през града по виадукта на ул. „Свердлов“[10]

Боеве в западния край на града (20 – 23 октомври)[редактиране | редактиране на кода]

101-ва лека дивизия[редактиране | редактиране на кода]

До 21 октомври 101-ва лека дивизия достига до линията на около шест километра западно от Харков. 228-и лек полк действа като авангард на дивизията, като 1-ви и 3-ти батальон заемат отбранителни позиции на фронта, а 2-ри батальон е оставен в резерв. На 22 октомври полкът получава заповед да проведе рекогносцировка, за да получи информация за силите на противника. На същия ден по обяд полкът е атакуван от съветски пехотен батальон, подкрепен от танкове. Атаката е отблъсната и два танка са извадени от строя. Същата вечер информацията от разузнаването е предадена по радио на щаба на дивизията. 216-а стрелкова дивизия заема западните части на града, създава картечни и минометни гнезда, и минирани полета.

За атаката, 3-ти батальон (десния фланг на полка) е подсилен с две оръдия от дивизионната артилерия. Осемдесет и пети артилерийски полк с рота от инженерни войски и 88-милиметрово противовъздушно оръдие. Втори батальон получава същите подкрепления, но без ПВ оръдие. 1-ви батальон е оставен като полкови резерв. Първият батальон на 229-и лек полк получава заповед да защитава левия фланг на 228-и. Часът на атаката е определен по обяд и тя трябва да се извърши заедно с 57-а пехотна дивизия.

В 11:00 часа е установена връзка между 85-и артилерийски и 228-и лек полк. Артилерията не е готова в определеното време, което налага отлагане на нападението. Междувременно противотанковата рота, която е затънала в тинята по-назад, най-накрая пристига на фронта и получава заповед да придаде по един 37-милиметров противотанков взвод към всеки фронтови батальон. В 14:25 часа артилерията е готова, а атаката е определена за 15:00 часа.

Нападение на града (23 – 24 октомври)[редактиране | редактиране на кода]

Евакуацията на индустриалните предприятия започва преди германците да имат шанс да атакуват. До 20 октомври 1941 г. тя на практика завършва. Триста и двадесет влака са изпратени с оборудването на 70 големи завода. Харков е превзет от 6-а армия на фон Райхенау на 24 октомври 1941 г.

Окупация на Харков[редактиране | редактиране на кода]

Немски бронирани машини в Харков
Улица Сумская в Харков, 25 октомври 1941 г.

Градът попада под първата си окупация, която продължава до 16 февруари 1943 г. Харков никога не става част от Райхскомисариат Украйна поради близостта му с фронта. Щабът на 55-и армейски копрус действа като администрация, използвайки 57-а пехотна дивизия като окупационна войска. Генерал-майор Антон Достлер е губернатор (Stadtkommandant) на града до 13 декември, когато е заменен от генерал-лейтенант Алфред фон Путкамер, а Харков става част от 6-а армейска област и преминава под съвместното ръководство на губернатора и Field Command 757.

Германските войски, действащи на базата на Райхенау-Бефел, издадена на 10 октомври (на практика заповед да се избиват всички, свързани с комунизма), тероризират населението, останало след битката. Много от труповете на съветските командири са провесени от балкони, за да всяват страх в останалото население. Много хора започват да бягат, създавайки хаос.

В ранните часове на 14 ноември множество сгради в центъра на града са взривени чрез дистанционни взриватели, поставени от отстъпващата Червена армия. Сред жертвите е командира (генерал-лейтенант Георг Браун) и щаба на 68-а пехотна дивизия. Германците арестуват около 200 цивилни (предимно евреи) и ги обесват на балконите на големи сгради. Други 1000 са взети като заложници и интернирани в хотел International на площад Дзержински. Всички тези военни престъпления са извършени от фронтови командири от германската войска, а не от войската на SS.[11]

На 14 декември губернаторът заповядва еврейското население да бъде изпратено в селище до Харковския тракторен завод. За два дни там са събрани 20 000 евреи. Sonderkommando 4a, командван от СС-Щандартенфюрер Пол Блобел от Айнзацгрупа C започва да избива евреите през декември, което продължава през целия януари в т.нар. душегубка. Душегубката представлява модифициран камион, който събира до 50 души; движи се из града и бавно убива хората, които са затворени в него с въглероден оксид, който се създава от самото превозно средство и се насочва в херметично затворената част от камиона. Жертвите умират от отравяне с въглероден оксид и асфиксия.[12][13]

Германската армия реквизира големи количества храна, която се използва от войските, създавайки огромен недостиг в Украйна. До януари 1942 г. около една трета от останалите 300 000 жители на града гладуват. Мнозина от тях умират в студените зимни месеци.[14]

В резултат на битките в Харков градът е в руини. Десетки архитектурни паметници са унищожени, множество художествени съкровища са изнесени. Един от най-известните автори на Съветския съюз Алексей Николаевич Толстой пише: „Видях Харков. Сякаш беше Рим през V век. Огромно гробище ...“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Спореф Glantz 2001, с. 247 – 248, силите на отслабения Югозападен фронт на 30 септември са 147,110 души, предимно оцелели в битката за Киев. Подкрепленията след тази дата включват няколко НКВД дивизии и бригдаи, воювайки като редовни наземни единици.
  2. ↑ Според Glantz 2001, p. 248, загубите на Югозападния фронт от 30 септември до 30 ноември са 96 509 души, в това число 75 720 невъзстановими (мърти, изчезнали или пленени) и 20 789 болни и раненни.
  3. ↑ see The memoirs of Field-Marshal Keitel. Edited with an introduction and epilogue by Walter Gorlitz. Translated by David Irving, William Kimber, London (1965)
  4. ↑ Memoir of Kharkiv’s History
  5. ↑ Kharkiv News
  6. ↑ Glantz 2001, p. 140
  7. ↑ Glantz 2001, p. 151 – 152
  8. ↑ Margry 2001, p. 5
  9. ↑ Kirchubel 2003, p. 76
  10. ↑ Margry 2001, p.6
  11. ↑ Margry 2001, p. 8
  12. ↑ Ukrainian Historical Journal
  13. ↑ Margry 2001, p. 8 – 9
  14. ↑ Margry 2001, p. 9

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Chen, Peter. First Battle of Kharkov // World War II Database. Посетен на 2007-02-08.
  • Glantz, David M. (2001). Преди Сталинград, Tempus Publishing Ltd. ISBN 0-7524-2692-3 ISBN   0-7524-2692-3
  • Харков новини
  • Киеслинг, Ханес (2007 – 2011). Bericht über die Einnahme von Charkow, 57. Инфантирска дивизия. Получено 14-08-2011
  • Kirchubel, Robert (2003). Операция Barbarossa 1941: Група армии юг, издателство Praeger. ISBN 0-275-98282-3 ISBN   0-275-98282-3
  • Маргри, Карел (февруари 2001 г.). „Харков“, След битката, брой 112, стр.   3 – 45
  • Мемоар от историята на Харков
  • Украински исторически вестник
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата First Battle of Kharkov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Харковска_операция_(1941)&oldid=10956975“.