French
DeutschХарманли – Уикипедия
| Харманли | |
  | |
 Централният площад | |
  Харманли  Харманли  Харманли | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 17 613 души[1] (15 март 2024 г.) 345 души/km² |
| Землище | 51 km² |
| Надм. височина | 60 m |
| Пощ. код | 6450 |
| Тел. код | 0373 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 77181 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Харманли Мария Киркова (ГЕРБ; 2015) |
| Адрес на общината | |
| пл. „Възраждане“ 1 | |
| Уебсайт | www.harmanli.bg |
| Харманли в Общомедия | |
Ха̀рманли е град в Южна България. Той се намира в област Хасково, на около 34 km източно от град Хасково. Харманли е третият по големина град в областта (след Хасково и Димитровград) и е административен център на община Харманли.
По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 17 598 души по настоящ адрес и 20 781 души по постоянен адрес.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Град Харманли е разположен в близост до мястото на вливане на Харманлийската река в р. Марица. Намира се на 33 km източно от областния център Хасково.
През града преминава трансконтиненталният път от Западна Европа през София към Истанбул.
Градът разполага с жп гара по линията Свиленград–Пловдив–София.
История[редактиране | редактиране на кода]
Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и петима студенти стажанти извършват проучване на праисторическо селище, намиращо се на 3 km северно от града. То е датирано към късния неолит и ранния халколит (меднокаменната епоха). От времето на късната бронзова и ранната желязна епоха води началото си малко селище, намирало се в близост до днешния град – в местността, позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи. Съществуващата могила в района на местния парк за отдих, наречен Градска градина, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница, са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримската епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост и керамични фрагменти, открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се смята за начало на съществуването на съвременния град – наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура.
Всичко започва с кервансарая, построен да приютява пътниците от и за Цариград. Около кервансарая постепенно се оформя селище и „харман“ – равно място, където се е вършеело житото. Мястото било подходящо за харман, поради наличието на вода (реката Олудере). Хората, работещи на хармана, се наричали „харманлии“, откъдето произлиза името на града.
Според историческите източници, а и според местни легенди, край Харманли се намира гробът на прилепския крал Вълкашин Мърнявчевич, баща на Марко – останал в народната памет като Крали Марко, победен от османците в битка край недалечното село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г.
През 1833 г. в Харманли е създадено килийно училище, през 1835 г. – църквата „Св. Атанасий“, а след 1833 г. – светско училище. През 1870 г. е създадено читалище, наречено през 1899 г. с името „Дружба“. През 1873 г. е пусната в експлоатация и отсечката от Баронхиршовата железница Цариград–Белово, превърнала се по-късно в част от трасето на прословутия влак „Ориент експрес“.
Градът е освободен от османско владичество от частите на предния отряд на ген. Гурко на 6 януари 1878 г по стария стил (18 януари по новия стил). До 1885 г. градът е в рамките на Източна Румелия, а до 1913 г. е последният граничен град на Царство България; след това територията на страната е разширена до Свиленград.
В Харманли след Освобождението се поставят основите на типичния за малките градчета живот – държавни и обществени институции, банки, предприятия предимно на леката промишленост: тютюнообработка, обработка на текстилни влакна, керамична фабрика от 30-те години на XX век, маслодобивна фабрика и др.
Развива се образованието и културата. През 1908 – 1909 учебна година е открит първият гимназиален клас в местното училище, по-късно превърнало се в Педагогическо училище. Откриват се началното училище „Алеко Константинов“ и основното училище „Иван Вазов“, драматически състав към народното читалище „Дружба“, ученически струнен оркестър и др.
Създават се войскови части: VI конен полк и IX пехотна дружина, прославили се с участието си във войните. Градът дава свидни жертви по време на Първата световна и двете Балкански войни.
В следвоенните години, както и към края на Първата световна война, в Харманли масово се заселват бежанци от Беломорска (Източна) и Западна Тракия, но също и от Македония, Албания и Мала Азия.
До 9 септември 1944 г. градът остава с преимуществено аграрен облик, като основна част от населението се занимава със земеделие и животновъдство, само малка част от хората са наемни работници или едри собственици.
След 9 септември 1944 г. в града са построени познатите и до днес предприятия, част от които вече не съществуват. Построен е керамичен завод, завод за електродвигатели, мебелен завод. Филатурата (предприятие за обработка на копринени влакна) е заменена от текстилна фабрика за платове от изкуствени влакна (бившето предприятие „Маргарит Гогов“) с над хиляда работници. Създава се и завод за релета като част от тенденцията за изграждане на предприятия с перспективна продукция. Създадени са още хлебозавод, комбинат за битови услуги и др. Изгражда се модерен АПК с образцова кравеферма. По немски образец е построена мащабна свинеферма в близост до Преславец. Променя се изцяло обликът на града в резултат на ускореното жилищно и обществено строителство.
Открити са техникум по текстил и техникум по електропромишленост за сметка на закрития аграрен техникум със специалности полевъдство и лозаро-винарство. Открити са няколко детски градини, три начални, едно основно и три средни училища. Учениците постигат успехи по олимпиади. Във връзка с професионалното обучение през 80-те години на XX век е открит и УПК.
В областта на културата също са отбелязани успехи – ансамбълът „Хорищенци“ с ръководител Атанас Николов прославя името на града далеч извън родните предели. Оформени се самодейни фолклорни колективи. В определен период съществува и роксъстав.
Демократичните промени след 1989 г. слагат своя отпечатък и върху Харманли. Голяма част от социалистическите предприятия са фалирали, като понастящем активно действат предимно фирми в областта на търговията, услугите (автокъщи, сервизи, ателиета и др.), леката промишленост (шивашки цехове), хранително-вкусовата промишленост и строителството. През последните няколко години се забелязва активизация в жилищното строителство и изграждане на обществена инфраструктура (пътища и сгради), но все още реализираното е далеч от желаното. Отрицателните тенденции, отбелязвани по отношение броя на населението, чертаят неблагоприятна перспектива, но тя би могла да бъде променена при евентуална промяна на икономическата обстановка в града (като брой работни места и възнаграждения).
Пътешественици, оставили сведения за Харманли: Бенедикт Курипешич, Корнелий Шепер, Антон Вранчич, Ханс Дерншвам, Стефан Герлах, Мелхиор Безолт, Райнхолд Любенау, Хаджи Калфа, Евлия Челеби и мнозина други.
Население[редактиране | редактиране на кода]
|  |
Населението на Харманли към 2011 г. възлиза на 18589 души, от които 13941 души се самоопределят като българи, 1411 души – като турци, а 1691 души – като цигани.[3] Населението на Харманли към 31 декември 2018 г. се изчислява на души.[4]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Гражданите на Харманли са предимно християни, като има и малко мюсюлмани. Има две големи църкви: „Св. Атанасий“, построена през 1835 г., и „Св. Иван Рилски“, построена през 1938 г. Край града се намира и параклис „Свети Трифон“, който е построен през 1886 година[5]. През 2012 г. започва изграждането и на джамия в близкото село Шишманово.
Градът е седалище на Харманлийска духовна околия[6] на Старозагорска епархия на Българската православна църква.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
В града са изградени структури на основните политически партии в страната: БСП, СДС, ГЕРБ, НДСВ, ДПС и др. Съществуват и неправителствени организации.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основни отрасли в икономиката на града са селското стопанство, производството на мебели, маслодобивът и месопреработката, автокъщи, ремонт и поддръжка на автомобили. В близкото минало Харманли е бил център на леката промишленост – бубарство, производство и износ на коприна и готови платове.
В града има две винарни, които произвеждат вина с високо качество, основно от местни лозови масиви.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В града са изградени основните обществени институции – общинска администрация със съответните раздели: бюро по труда, РПУ, районен съд, дирекция „Социални грижи“ и др.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Малко след като се влезе в града, се пресича река Харманлийска (Олудере), по чието по-горно течение има красиво дефиле, оставащо в югозападните покрайнини на града. Там, по склона на местните възвишения, се е образувала живописна местност с борова горичка, която се спуска към река Харманлийска и се издига над нея. На мястото е направен гребен канал по реката, а малко по-нагоре се намира културното средище на съвременния български ресторант „Приказките“, като наблизо има и хотел.
В града се намират руините на така наречения кервансарай. Той е представлявал своеобразна крайпътна станция, служила за пренощуване на пътниците от и за Цариград, както и за смяна на впрегатните животни на султанските коли. Кервансараят се смята за причината за създаването на града. Първоначално е бил по-малък. През втората половина на XVI в. Сиавуш паша получава от султана за особени заслуги местните земи от Харманли до Свиленград. Той достроява и модернизира кервансарая. Днес от него е запазена само една от стените, на която е поставен надпис, свидетелстващ за 500-годишната история на града.
Над река Харманлийска, зад сградите на общинския съд и музея, се намира „Гърбавия мост“. Той е един от най-старите мостове в областта: строен е през 1585 г. и има своеобразна архитектура. Според археологически проучвания този мост и кервансараят са строени по едно и също време и най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта – Сиавуш паша (по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до длъжност везир).
Мостът е връх на османското изкуство – каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Сега под него не тече реката, която е отбита встрани поради проект отпреди много години, според който под моста трябвало да има езеро с лодки.
Красиво място е връх Трифона, от който се вижда целият град.
Друга забележителност в околностите на Харманли е долменът край село Остър камък. Предполага се, че това е неолитно жилище на праисторическите хора, населявали този район.
В източния край, на излизане от Харманли в посока Свиленград, се намира Изворът на белоногата. Той е превърнат в чешма, до която има плоча с куплет от едноименната поема (Изворът на белоногата) от Петко Славейков и статуя на самата белонога Гергана, прославила българката и смаяла самия велик везир на Османската империя със скромното си, но достойно държание.
От обновената Гребна база започва екопътека, която минава край ресторант „Приказките“ и води до дядо Тодоровата чешма. Тя е любимо място за разходка на харманлийци.
Олтарът на църквата „Св. Иван Рилски“ е забележителен образец на резбарското изкуство.
В местността Дефилето, по течението на р. Харманлийска, може да се видят привлекателни природни феномени, включително и малък водопад. В околността могат да се видят и останките от средновековна крепост.
Красиво оформен е и центърът на града с фонтани, парк и заведения, събиращи през почивните дни много местни жители и посетители на града.
Театри[редактиране | редактиране на кода]
В Харманли се намира красив реставриран театър, който е част от народното читалище „Дружба“. На сцената му гостуват често трупи от цялата страна. Провеждат се постановки на детски групи и концерти на местните групи по народни танци, пиано, китара.
През ноември 2007 г. младите ентусиасти Зорница Боянова и Румяна Костова със съдействието на читалище „Дружба“ учредяват актьорска трупа. Ръководител е известната хасковска актриса Светла Рудева. Тази малка крачка спомага за възраждането на културния живот в Харманли чрез въвличането на млади любители на актьорската игра в работа по множество пиеси и приказки.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
През 1964 г. е създадена музейна сбирка към читалище „Дружба“. Тя е отворена за посещение на 18 януари 1968 г. Първоначално експонатите от основаната музейна сбирка са разпределени в три отдела: „Археология“, „Етнография“ и „Революционно движение“. През 90-те години на XX век сбирката се премества от малката сграда в близост до църквата „Св. Атанасий“, където се е помещавала дотогава, в сградата на бившата поща, обявена за паметник на културата. През 2000 г. по решение на Общинския съвет на гр. Харманли сбирката е преобразувана в Исторически музей „Харманли“.
Музеят разполага с над 15000 експоната. Те са разпределени в три отдела: „Археология“, „Етнография“, „Нова и най-нова история“.
И трите отдела имат изградени експозиции. Изградени са и три фондохранилища. Музеят има библиотека и конферентна зала. Общата полезна площ на музея е 800 m², на два етажа. Пространството пред музея е оформено като открита сцена (ротонда) с места за сядане, като това дава възможност за организиране на прояви на открито, а в двора зад музея ще се оформи лапидариум.
Музеят пази също богата нумизматична колекция.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
В Харманли се провеждат няколко ежегодни събития:
— празнични събирания за Трифон Зарезан на връх Трифончето, където се подрязват лозите, яде се курбан и се пие вино;
— всяка есен през първата или втората седмица на октомври се провежда панаир;
— ежегодният конкурс „Поети с китара“;
— на 2 май се чества празникът на града; Тържествата траят около седмица и включват разнообразна програма от спортни и културни мероприятия;
— съборът на мотористите, организиран от харманлийския моторен клуб „Чакалите“ и провеждан в местността „Казала“ край града през летните месеци.
През 2015 г. се проведе и младежки музикално-театрален фестивал „Среща“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Харманли
- Делчо Коцев (1876 – 1956) – революционер от ВМОРО;
- Ани Качулева (1920 – 2003) – филмова деятелка;
- Атанас Маргаритов (1912 – 1998) – диригент;
- Васил П. Бакалов – македоно-одрински опълченец, 19-годишен, от четата на Апостол Дограмаджиев[7]
- Йорданка Димчева (1924 – ?) – оперна певица (мецосопран);
- Генчо Стоев (1925 – 2002) – писател;
- Димитър Лавчев (р. 1952) – виртуозен гъдулар, свирещ народни мелодии, известни като „плачещата гъдулка“;
- Димитър Марашлиев (р. 1947) – футболист;
- Живко Гарванов (1934 – 1998) – актьор и киноартист;
- Михаил Мутафов (р. 1947) – актьор;
- Пепа Николова (1946 – 2006) – актриса;
- Йорданка Кузманова (1938) – актриса;
- Груйчо Дочев (р. 1934 – 2014) – певец на български народни песни;
- Стефан Ботев (р. 1968) – щангист, олимпийски шампион;
- Стоян Стоев (1941 – 2000) – актьор;
- Петър Льондев (р. 1936) – композитор;
- Милко Петров (1928 – 2011) – лекар и цигулар;
- Артин Потурлян (р. 1943) – композитор;
- Георги Николов (р.1955) – писател;
- Гриша Трифонов (р.1955) – писател и бард.
- Други
През Харманли по своя път е минал Христо Стоичков. Той играе футбол в Харманли от 1982 г. до 1985 г. Пристига като млад юноша и скоро започва да играе в отбора под ръководството на треньора Сава Савов, който от своя страна допринася изключително много за развитието на футбола в Харманли.
Дълго време стопанското развитие на града се ръководи от Ангел Бонев, при когото са създадени хотелският комплекс с ресторант в центъра на Харманли, универсалният магазин, търговският комплекс „Изворът на белоногата“ край града, ресторант „Приказките“ в местността „Дефилето“, търговското предприятие на града и валутният магазин на международния път.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
В Харманли се провежда конкурсът „Поети с китара“, на който поети представят своите творби под съпровод на китара.
От харманлийското село Доситеево произхожда поетът и писател Янко Добрев. През целия си живот той пресъздава селската романтика на родния си край – покрайнините на Източните Родопи, Южния Сакар, далечните западни краища на Странджа, Тракия покрай Марица. Интересна сбирка от Янко Добрев е „Под воя на кучетата“.
В Харманли са родени множество млади литературни творци – поети и писатели, някои от които творят през целия си живот. Мястото и природата предразполагат към свобода на духа и тялото.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Градът е намерил място в произведението на Петко Р. Славейков „Изворът на белоногата“. Поемата е посветена на чешма близо до Харманли. Свързана е с обичая да се вгражда сянката на най-паметната мома в града.
Към 2017 г. в Харманли има бежански лагер.[8]
Заливът Харманли на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на град Харманли.[9]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Местната кухня не може да се нарече типично българска. Ястията на местните хора са резултат от смесване на български, гръцки и турски рецепти, от които се е получила една смайваща мешаница и най-добре е сякаш човек да обиколи селата около града, за да се запознае с местната кухня.
Култово ястие е така нареченият тавалък, който може да представлява най-различни ястия, сготвени в тава, които после се ядат направо от тавата, като всички на трапезата се нареждат в кръг наоколо. Предпочитани тавалъци са пиле с ориз, пиле с ориз и зеле, пиле с картофи, пиле с ориз и спанак. Едва ли може да се намери тавалък в ресторант или механа в града, но може да се опита в почти всяка къща, където често се яде заедно с голяма купа шопска салата, туршия от чорбаджийски чушки или каквато и да е туршия.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ grao.bg
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Справка за населението на гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково
- ↑ Историята на 137-годишен параклис край Харманли, носещ името на Св.Трифон // Haskovo.Live. 2023-02-11. Посетен на 2024-01-18.
- ↑ Старозагорска света митрополия. ЕПАРХИЙСКА АДМИНИСТРАЦИЯ // Официален сайт на Старозагорска епархия. Посетен на 2024-01-18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.;
- ↑ Първият бежански център от затворен тип вече е готов, чака обзавеждане, dnevnik.bg, 2 септември 2017 г.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Harmanli Cove.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| |||||
|
