Харолд Уилсън – Уикипедия

Харолд Уилсън
James Harold Wilson
британски политик
Роден
Починал
24 май 1995 г. (79 г.)
Лондон, Великобритания
ПогребанКорнуол
РелигияКонгрешанство
НаградиОрден на жартиерата
Политика
ПартияЛейбъристка партия
Семейство
Подпис
Уебсайт
Харолд Уилсън в Общомедия

Джеймс Харолд Уилсън (на английски: James Harold Wilson) е британски политик от Лейбъристката партия, служил като министър-председател в два мандата – от 16 октомври 1964 до 19 юни 1970 г. и от 4 март 1974 до 5 април 1976 г. Лидер на партията от 14 февруари 1963 до 5 април 1976 г. и под неговото ръководство лейбъристите спечелват четири пъти общи избори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1916 г. в семейство на химик и учителка. През 1934 г. записва да следва съвременна история в Оксфордския университет, но на втората година сменя специалността си и впоследствие се дипломира с пълно отличие по философия, политика и икономика[1]. Започва да преподава икономическа история в един от колежите през 1937 г. и на 21-годишна възраст е един от най-младите преподаватели.

Харолд Уилсън и президентът Линдън Джонсън в Белия дом през 1966 г.

По време на Втората световна война се записва като доброволец, но е пренасочен към държавна служба като специалист и работи в едно от министерствата. Интересува се много от статистика и по-късно, като президент на Борда по търговията (на английски: Board of Trade) е главна движеща сила за приемането на закон за статистиката през 1947 г. През 70-те години е президент на кралското дружество по статистика (на английски: Royal Statistics Society).

През 1947 г. се кандидатира от Лейбъристката партия и е избран за депутат. За негова изненада е назначен веднага за парламентарен секретар на едно от министерствата в правителството на Клемънт Атли. През септември 1947 г. е назначен за президент на Борда по търговията и така на 31 години става най-младия член на английския кабинет през 20 век. През април 1951 г. подава оставка в знак на протест срещу въвеждането на някои плащания в здравните услуги, свързани с финансовите затруднения, предизвикани от войната в Корея.

Гробът на Харолд Уилсън

В периода 1955 – 1961 г. е канцлер на хазната на правителството в сянка, след това министър на външните работи на правителството в сянка. През 1963 г. спечелва борбата с Джордж Браун и Джеймс Калахан и става лидер на партията и лидер на опозицията в Парламента.

През 1964 г. лейбъристите печелят общите избори с незначителна преднина от четири места и Уилсън оглавява кабинета. Две години по-късно са свикани извънредни избори и този път мнозинството на Лейбъристката партия е солидно с 96 места.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en)) Ben Pimlott, Harold Wilson, London: Harper-Collins, 1993, p.59.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Харолд_Уилсън&oldid=12206833“.