Хасий – Уикипедия

Хасий
БорийХасийМайтнерий
Os

Hs

(Uhb)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZХасий, Hs, 108
Група, период, блок87d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Rn] 5f14 6d6 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 32, 14, 2
CAS номер54037-57-9
Свойства на атома
Атомна маса[270] u
Атомен радиус126  pm (вероятно)
Ковалентен радиус134 pm (вероятно)
Степен на окисление8, (6), (5), (4), (3), (2)
(в скобите са вероятности)
Йонизационна енергияI: 733,3 kJ/mol
II: 1756 kJ/mol
III: 2827 kJ/mol
IV: 3637,5 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество (вероятно)
Кристална структура
(вероятно)
шестоъгълна плътноопакована
Плътност41000 kg/m3 (вероятно)
История
Наименуванот латинското Hassia – Хесен
ОткритиеЦентър за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1984 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
269Hs синт. 9,7 сек. α 265Sg
270Hs синт. 10 сек. α 266Sg
271Hs синт. 4 сек. α 267Sg

Хасий е химичен елемент с атомен номер 108 и означение Hs. Има няколко изотопа, най-стабилният от които, 270Hs, има период на полуразпад от 10 секунди.[1] Смята се, че мета-изомерът 277mHs има период на полуразпад от приблизително 11 минути, но е наблюдаван само веднъж и не е експериментално потвърден.[1]

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Хасият е синтезиран за пръв път през 1984 г. от германски учени от института за изследване на тежки йони в Дармщат. Екипът бомбардира оловна мишена с ядра от 58Fe и получава 3 атома 265Hs в реакцията:

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Елементът с номер 108 исторически е известен като ека-осмий. По време на периода на несъгласия относно имената на елементите, IUPAC му дава временното име унилоктий (unniloctium, означение Uno).

През 1992 г. екипът на официално признатите откриватели предлага името хасий, от латинското име на Хесен, Hassia.

През 1994 г. комитет на IUPAC препоръчва елементът да бъде наречен ханий (hahnium, означение Hn).[2]

Името хасий е международно прието през 1997 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Audi, G. et al. The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties // Nuclear Physics A 729. 2003. DOI:10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001. p. 100 – 113. Архивиран от оригинала на 2008-09-23. (на английски)
  2. NAMES AND SYMBOLS OF TRANSFERMIUM ELEMENTS (IUPAC Recommendations 1994) // IUPAC. (на английски)
  3. NAMES AND SYMBOLS OF TRANSFERMIUM ELEMENTS (IUPAC Recommendations 1997) // IUPAC. (на английски)