Хачо Бояджиев – Уикипедия

Хачадур Кирилов Бояджиев (рождено име Имре Соколов^[1]) или просто Хачо Бояджиев е български телевизионен, театрален и кинорежисьор и генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) от 23 юни 1995 г. до 07 юни 1996 г.^[2]

Бояджиев е известен като дългогодишен режисьор на празничните новогодишни програми на БНТ и на телевизионни театрални пиеси, сред които се откроява постановката на „Криворазбраната цивилизация“ по класическата пиеса от Добри Войников.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Макар по някои официални данни да е роден в София^[2], според редица източници (включително позоваващи се на БНТ) е роден в Нови пазар^{[3][4][5][6][7][8]}.

В интервю по случай неговия 80-годишен юбилей (3 месеца преди смъртта му) той разказва как 12-годишен научава, че е осиновен. Всъщност е бил роден като извънбрачно дете на имигрирала 17-годишна унгарка от българина Димитър Соколов. Нейните родители налагат детето да бъде осиновено и 6-месечният Имре е даден на бездетното дотогава семейство на богаташа от арменски произход Кирил (Крикор) Бояджиев в Нови пазар, където отраства. След смъртта на баща му (1967) открива документ за своето осиновяване (издаден в Скопие) и среща рождената си майка^[1].

Живее доста до 20-ата си година в Западна Европа и Америка^[9], после записва (1951) и завършва математика в Софийския университет^[1]. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1958 г. Защитава докторат по телевизионна и кинорежисура в Англия. Директор е на БНТ в периода 1993 – 1995 г.

В последните си години, до смъртта си, режисира предаването „Полет над нощта", излъчвано всеки петък срещу събота по БНТ 1, БНТ Свят и Военния телевизионен канал.

Комисията за разкриване на досиетата установява през 2008 г. неговата принадлежност към структурите на Държавна сигурност в периода 1958 – 1971 г. под псевдонима „Кръстю“^[2].

Хачо Бояджиев има 2 разтрогнати граждански брака в България, както и 7 дъщери (включително 6 извънбрачни)^[9].

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Избран е за академик от неправителствената организация Българска академия на науките и изкуствата на 1 юни 2008 г.

През 2002 г. Стилиян Иванов прави филма „Незавършена история“ за Хачо Бояджиев, който се излъчва по БНТ.

След смъртта му Студио 3 на БНТ е кръстено на негово име през 2016 г.

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

• „Братът на Бай Ганя Балкански“ (1997)
• „Игра с диаманти“ (1979) – по мотиви от Едуардо Мане
• „Харолд и Мод“ (1978) (от Колин Хигинс)
• „Макбет“ (1977)
• „Вражалец“ (1976)
• „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976)
• „Криворазбраната цивилизация“ (1974)
• „Телерезада“ (1974)
• „Козя пътека“ (1972)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

• Човек на паважа (1986)
• Тази хубава зряла възраст (1984)

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

• Мадам Бовари от Сливен (1991)
• Жесток и невинен (1990)
• Федерацията на династронавтите (3-сер. тв, 1978)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Хачо Бояджиев.

• „Телевизията като живот“ – статия на Стилиян Иванов и Драгомира Иванова за Хачо Бояджиев
• Съпругата на Хачо Бояджиев дари личната му библиотека на читалището в Нови пазар – в lira.bg, 29.10.2012
• Хачо Бояджиев в Internet Movie Database