Хенри Дейл – Уикипедия

Хенри Халет Дейл
Henry Hallett Dale

Роден
Починал
23 юли 1968 г. (93 г.)

Учил вТринити Колидж
Научна дейност
Областфизиология, фармакология
Работил вУниверситетски колеж Лондон
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1936)
Кралски медал (1924)
Медал Копли (1937)
Хенри Халет Дейл в Общомедия

Сър Хенри Халет Дейл (на английски: Henry Hallett Dale) е британски физиолог и биохимик. Заедно с Ото Льови спечелва Нобеловата награда за физиология или медицина през 1936 г. за своите открития за химическото предаване на нервния импулс.[1][2]

Научни постижения[редактиране | редактиране на кода]

След продължителна работа Дейл изолира заедно с колеги ацетилхолин от гъби и открива възможната роля, която той играе като невротрансмитер. Това предположение е потвърдено по-късно от Ото Льови. През 1921 г. Льови открива, че при стимулиране на нервите на сърце от жаба се освобождава химическо вещество, наречено от него вагусстоф. Това вещество е идентифицирано от Дейл като ацетилхолин. Тази субстанция директно стимулира сърцето, с което се доказва и химическото предаване на сигналите в нервите.

През 40-те години на 20. век Дейл и Джон Екълс водят спор за това каква е основата на предаване на сигналите в синапсите: химическа или електрическа.

По-късно се установява, че предаването на сигналите става основно по химически път, но понякога и по електрически.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Halpern, B. Obituary notice: Henry Hallet Dale // Revue francaise d'allergologie 9 (2). 1969. DOI:10.1016/s0370-4688(69)80008-6. с. 117 – 119.
  2. Vogt, M. Obituary. Sir Henry Hallett Dale, O.M., F.R.S // International Journal of Neuropharmacology 8 (2). 1969. с. 83 – 84.