Херман Ленц – Уикипедия

Херман Ленц
Hermann Lenz
Роден26 февруари 1913 г.
Починал12 май 1998 г. (85 г.)
Мюнхен, Германия
Професияписател, поет, белетрист
Националност Германия
Активен период1936 – 1998
Жанрроман, разказ, стихотворение
Дебютни творби„Стихотворения“ (1936)
Известни творби„Странна раздяла“, роман, (1988)
Награди„Георг Бюхнер“ (1978)
Херман Ленц в Общомедия

Херман Карл Ленц (на немски: Hermann Karl Lenz) е германски белетрист и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1913 г. в Щутгарт в семейството на учител по рисуване. След като завършва гимназия, Херман Ленц следва теология в Тюбинген, а след това история на изкуството, философия, археология и германистика в Хайделберг и Мюнхен.

Домът на Херман Ленц в Щутгарт.

През 1940 г. Ленц е призован в хитлеристката армия и взема участие в похода срещу Съветска Русия и на Западния фронт. До 1946 г. е военнопленник в САЩ. Преживяванията му като студент и войник проникват цялото му творчество. От самото начало Ленц се смята за противник на националсоциализма и потъва във вътрешна емиграция, което намира израз в книгите му в пространни размишления и дълги монолози. След завръщането си от военнопленничеството Херман Ленц отдава силите си изцяло на писателското поприще.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Херман Ленц е представител на онова поколение западногермански литературни творци, които написаха големите си книги след войната, след период на наложено мълчание и тежка екзистенциална криза. Сред най-ярките автори на това „поколение на оцелелите“, сред което личат имената на Волфганг Кьопен, Ханс Вернер Рихтер, Хайнрих Бьол и Алфред Андерш, свое място заема Херман Ленц.

Ленц започва като поет и публикува книга със стихове още през 1936 г. Но утвърждаването му на литературната сцена става десетилетие по-късно с повестта „Тихият дом“ (1947) и сборника с разкази „Двойният лик“ (1949). Още тук Херман Ленц засвидетелства умението си да пренася социалните и политическите проблеми на епохата в един свръхдействителен, приказен свят, за да ги обгледа от „разстояние“. Това дава основание на критиката да го упрекне в липса на чувство за история и в бягство от реалността.

Дори сред независимото и политически необвързано литературно сдружение „Група 47“ творбите на Херман Ленц не намират отклик. А междувременно той публикува повестта „Авантюристката“ (1952) и радионовелата „Момичето и враната“ (1957).

Едва романът „Руската дъга“ (1959), в който разглежда съдбата на млада съветска жена, депортирана през войната в Германия, е приет като безспорно „реалистично“ постижение, макар че не друг, а тъкмо Томас Ман пише тогава за Херман Ленц: „Това е оригинален, мечтателно-смел и своеобразен талант, напълно самостоятелен наред с Кафка.“ Сравнението с големия Пражанин вече подсказва за особеното „сюрреалистично“ светоусещане у Херман Ленц. А то отново се изявява в романа „Шпигелхюте“ (1962), съставен от три вплетени една в друга новели; тук история и настояще, реалност и съновидение се преливат в необикновена художествена сплав. Този похват писателят прилага и в романа си „Във вътрешния регион“ (1970).

Изброените произведения представляват обособен дял в творчеството на Херман Ленц. Друга група образуват романите „Очите на един слуга“ (1964), „Кочияшът и художникът на гербове“ (1975) и „Дама и палач“ (1973), които имат за тема живота в Австрия от края на XIX век, Тук осезаемо се чувства влиянието на големите австрийски прозаици Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Петер Алтенберг и Адалберт Щифтер. В тези романи Херман Ленц развива напълно своя повествователен стил, характеризиращ се с голяма образност, прецизно обрисуване на ситуацията и действащите лица, пластичност на задния план и стремителност на сюжетното развитие.

Друга тематична група в творчеството на Херман Ленц са автобиографичните романи с главен герой писателя Ойген Рап „Напуснати стаи“ (1966), „Други дни“ (1968), „Ново време“ (1975), „Дневник на оцеляването и на живота“ (1978), „Чужденец“ (1983), „Странникът“ (1986) и „Странна раздяла“ (1988), „Есенна светлина“ (1992) и „Приятели“ (1992).

В памет на писателя през 1999 г. е учредена литературната награда „Херман Ленц“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Das stille Haus, 1947
  • Das doppelte Gesicht, 1949
  • Die Abenteurerin, 1952
  • Nachmittag einer Dame, 1961
  • Der Tintenfisch in der Garage, 1977
  • Erinnerung an Eduard, 1981
  • Der Letzte, 1984
  • Der Käfer und andere Geschichten, 1989
  • Jung und alt, 1989
  • Hotel Memoria, 1990
  • Schwarze Kutschen, 1990
  • Jugendtage, 1993
  • Zwei Frauen, 1994
  • Feriengäste, 1997
  • Die Schlangen haben samstags frei, 2002 (посмъртно)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Der russische Regenbogen, 1959
  • Spiegelhütte, 1962
  • Die Augen eines Dieners, 1964
  • Im inneren Bezirk, 1970
  • Der Kutscher und der Wappenmaler, 1972
  • Dame und Scharfrichter, 1973
  • Die Begegnung, 1979
  • Der innere Bezirk, Roman in drei Büchern (Nachmittag einer Dame – Im inneren Bezirk – Constantinsallee), 1980

Романи за Ойген Рап[редактиране | редактиране на кода]

  1. Verlassene Zimmer, 1966
  2. Andere Tage, 1968
  3. Neue Zeit, 1975
  4. Tagebuch vom Überleben und Leben, 1978
  5. Ein Fremdling, 1983
  6. Der Wanderer, 1986
  7. Seltsamer Abschied, 1988 (Странна раздяла)
  8. Herbstlicht, 1992
  9. Freunde, 1997

Стихотворения[редактиране | редактиране на кода]

  • Gedichte, 1936
  • Wie die Zeit vergeht, 1977
  • Zeitlebens. Gedichte 1934 – 1980, 1981
  • Zu Fuss, 1987
  • Rosen und Spatzen, 1991
  • Vielleicht lebst du weiter im Stein, 2003

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Херман_Ленц&oldid=11049711“.