Херман Щаудингер – Уикипедия

Херман Щаудингер
Hermann Staudinger
германски химик

Роден
Починал
ПогребанФрайбург, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил вХале-Витенбергски университет
Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Научна дейност
Областхимия
Работил вТехнически университет, Цюрих
Известен сИзследвания по макромолекуларна химия
Награди Нобелова награда за химия (1953)
Семейство
БащаФранц Щаудингер (1849 – 1921)
МайкаАугусте Щаудингер
СъпругаМагда Щаудингер (ж. 1927 – 1965)
Херман Щаудингер в Общомедия

Херман Щаудингер (на немски: Hermann Staudinger) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1953 година „за изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“, член на Баварската академия на науките (1949).

Роден е на 23 март 1881 година във Вормс, Германия, в семейството на гимназиалния професор, политик и евангелистки пастор Франц Щаудингер (1849 – 1921) и съпругата му Аугусте Щаудингер (по баща Венк).

През 1899 г. Щаудингер започва да следва химия в Хале (Саале), Дармщат и Мюнхен. След 1907 г. той е извънреден професор в института по органична химия в Карлсруе, а от 1912 е професор в Техническия университет на Цюрих, където започва изследванията си по целулоза и каучук.

През 1926 г. става професор в Института по органична химия на Университета във Фрайбург, където започва успешните си изследвания по макромолекуларна химия, който от 1962 г. носи името „Hermann-Staudinger-Haus“.

Женен е за латвийската биоложка и ботаничка Магда Щаудингер.

Умира на 8 септември 1965 година във Фрайбург в Брайсгау на 84-годишна възраст.

Щаудингер е един от основоположниците на химията на високомолекулните съединения. През 1910 г. предлага нов метод за синтез на изопрен, който е основна съставна част на естествения каучук.

През 1922 г. доказва, че молекулата на естествения каучук е съставена от верига от изопренови единици, свързани помежду си с ковалентни връзки, и съдържа хиляди атоми. На основата на неговата теория са разработени методи за изследване на макромолекулите и е осъществен синтезът на много от тях. За откритията му през 1953 получава Нобеловата награда за химия.

  • Arbeitserinnerungen. Hüthig Verlag, Heidelberg 1961.
  • Thesen zur Größe und Struktur der Makromoleküle. Ursachen und Hintergründe eines akademischen Disputes. Verlag Chemie, Weinheim 1980, ISBN 3-527-25838-8 (заедно с Херман Франц Марк и Курт Хайнрих Майер)
  • Die Ketene, Verlag Enke, Stuttgart 1912
  • Anleitung zur qualitativen organischen Analyse, Verlag Springer, Berlin 1923
  • Tabellen zu den Vorlesungen der allgemeinen und anorganischen Chemie, Verlag Braun, Karlsruhe 1927
  • Die hochmolekularen Verbindungen, Kautschuk und Cellulose, Verlag Springer, Berlin 1932
  • Organische Kolloidchemie, Verlag Vieweg, Braunschweig 1940
  • Fortschritte der Chemie, Physik und Technik der makromolekularen Stoffe, (заедно с проф. Фивег и проф. Рьорс), Verlag Lehmann, München 1939
  • Vom Aufstand der technischen Sklaven, Verlag Chamier, Essen-Freiburg 1947
  • Die makromolekulare Chemie und ihre Bedeutung in der Protoplasmaforschung, Springer Verlag, Wien 1954
  • Elfriede Husemann, Staudinger-Festband. Hüthig Verlag, Heidelberg 1956.
  • Magda Staudinger, Das wissenschaftliche Werk Hermann Staudingers. Gesammelte Arbeiten nach Sachgebeten geordnet. Hüting & Wepf, Basel 1969.
  • Claus Priesner, Hermann Staudinger und die makromolekulare Chemie in Freiburg, in: Chemie in unserer Zeit 21, 1987, S. 151 – 160
  • Adolf Steinhofer, Hermann Staudinger, Chemie in unserer Zeit, S. 122 – 126 (1965)
  • Paul Walden, Geschichte der organischen Chemie seit 1880, Springer Verlag, Berlin 1972, ISBN 3-540-05267-4