Хигрофит – Уикипедия

Хигрофити (от гръцки: hygros – „влажен“, phyton – „растение“) са растителни видове, приспособени към местообитания с постоянна висока влажност на въздуха и почвата. Хигрофитите са разпространени във всички природни зони, но са най-многобройни в екваториалните гори и влажните гори в субтропическите и умерените области покрай реки и заблатени територии.

Хигрофитите заемат междинно място между мезофитите (растенията от умерения климатичен пояс, които виреят на умерена влажност) и хидрофитите (водните растения). За разлика от тях, растенията, които са приспособени да виреят в условия на сухост на почвата, се наричат ксерофити.^[1]

Родове хигрофити[редактиране | редактиране на кода]

• Adoxa;
• Agrostis;
• Bidens;
• Caltha;
• Cardamine;
• Carex;
• Catabrosa;
• Chelidonium;
• Circea;
• Cyperus;
• Drosera;
• Equisetum;
• Gallium;
• Glyceria;
• Hymenophyllum;
• Juncus;
• Lythrum:
• Oxalis, и други.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Хидрофит
• Мезофит
• Ксерофит

Източници[редактиране | редактиране на кода]