Кристоф Шайнер – Уикипедия

Кристоф Шайнер
Christoph Scheiner
германски астроном

Роден
Починал
18 юли 1650 г. (74 г.)
Найсе, Силезия (днес Ниса, Полша)

РелигияКатолическа църква
Научна дейност
ОбластАстрономия
Работил вУниверситет в Инголщат
Кристоф Шайнер в Общомедия

Кристоф Шайнер (на немски: Christoph Scheiner) е германски астроном и йезуит, един от първите, изследвали слънчевите петна.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юли 1575 година в Маркт Валд, Швабия (днес в Бавария, Германия). От 1591 до 1595 посещава йезуитско училище в Аугсбург. Завършва училището като ретор и влиза в йезуитския орден в Ландсберг ам Лех, където изкарва двугодишно послушничество. В периода 1598 – 1601 учи философия, метафизика и математика в Университета в Инголщат.

Пантограф, от книгата „Pantographice seu ars delineandi

През 1603 г., Шайнер изобретява пантографа, което устройство използва за копиране на чертежи. От 1603 до 1605 преподава в йезуитската гимназия в Дилинген.

Инголщат (1605 – 1617)[редактиране | редактиране на кода]

От есента на 1605 до 1609 Шайнер изучава теология в Инголщат. Благодарение на изобретението на пантографа, придобива статут на знаменитост. Дука на Бавария Уилям V дори го кани в Мюнхен, за да покаже инструмента.

От 15 октомври 1610 Шайнер е професор в Университета в Инголщат, където преподава математика, физика, астрономия и еврейски език.

Наблюдения на слънчевите петна

През 1611 Шайнер наблюдава слънчевите петна и решава, че това са спътници на Слънцето. По-късно той приема, че петната се намират на повърхността или в атмосферата на Слънцето. Неговата книга „Rosa Ursina“ в продължение на десетилетия е най-авторитетният труд в тази област.

Шайнер води продължителни спорове с Галилео Галилей за това кой пръв е открил слънчевите петна. Според някои изследователи този спор играе важна роля за преследванията на Римокатолическата църква срещу Галилей. Самият Шайнер до смъртта си не приема хелиоцентричната система.

Инсбрук (1617 – 1620)[редактиране | редактиране на кода]

През зимата на 1617/1618 Шайнер заминава за Инсбрук, Австрия, по молба на ерцхерцог Максимилиан III, за да обсъдят астрономически и математически въпроси. Ерцхерцогът е получил един астрономически телескоп с две изпъкнали лещи, които обаче показват обектите с главата надолу. Шайнер добавя трета леща и прикрепя телескопа към земната повърхност, което позволява на Максимилиан да види най-красивите места на страната си, докато стои изправен.

В допълнение Шайнер е натоварен с изграждането на църквата на йезуитите в Инсбрук. Той също така се грижи за финансовата страна на проекта. Църквата се срива през 1626 г. поради слаби основи.

Фрайбург, Виена и Ниса (1620 – 1650)[редактиране | редактиране на кода]

От есента на 1620 до пролетта на 1621 г. е професор по математика във Фрайбург, след това заминава за Виена. Тъй като през 1618 г. избухва Тридесетгодишната война, която се води предимно в Германия, Шайнер остава за момента с ерцхерцог Карл във Виена и в края на 1621 предприемат пътуване до Ниса (Шайнер е изповедник на ерцхерцога), където през 1623 открива йезуитски колеж.

Умира на 18 юли 1650 година в Ниса на 74-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • В негова чест е наречен кратер на Луната.
  • На негово име са кръстени начално училище и улица в родния му град Маркт Валд, улица до обсерваторията на Мюнхенския университет.
  • През 2005 г. в Австрия е издадена пощенска марка с неговия лик.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Tres epistolae de maculis solaribus (Аугсбург, 1612)
  • De Maculis solaribus et stellis circa Iovis errantibus accuratior Disquisitio (Аугсбург, 1612)
  • Disquisitiones mathematicae (Инголщат, 1614, заедно със Стефан Лохер)
  • Sol ellipticus (Аугсбург, 1615)
  • Exegeses fundamentorum gnomonicorum (Инголщат, 1617)
  • Refractiones coelestes sive solis elliptici phaenomenon illustratum (Инголщат, 1617)
  • Oculus, hoc est: Fundamentum opticum (Инсбрук, 1620)
  • Rosa Ursina sive Sol. (Брачано, 1626 – 30)
  • Pantographice seu ars delineandi (Рим, 1631)
  • Prodromus pro sole mobili et terra stabili contra … Galilaeum a Galileis (Прага, 1651)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Christoph Scheiner в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​