French
DeutschЧарлз Као – Уикипедия
| Чарлз Као 高錕 | |
| хонконгско-американски физик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 септември 2018 г. Ша Тин, Хонконг |
| Националност |  САЩ Обединено кралство |
| Учил в | Университетски колеж Лондон Лондонски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Китайски университет в Хонконг |
| Известен с | изследванията си за разпространението на светлината в оптичните влакна |
| Награди |  Нобелова награда за физика (2009) |
| Чарлз Као в Общомедия | |
Чарлз Као (на китайски: 高錕; Kao Kuen) е китайски, британски и американски инженер.
Счинав е за пионер в областта на влакнестата оптика, за които си приноси е удостоен с 1/2 от Нобеловата награда по физика за 2009 г.[1] Другата половина от наградата е присъдена на Уилард Бойл и Джордж Смит, които изобретяват CCD-матрицата.
Той е носител на Ордена на Британската империя, член на Кралското научно дружество[2] и на Кралската инженерна академия[3].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 4 ноември 1933 г. в Шанхай, Република Китай. Завършва Колежа Сейнт Джоузеф в Хонконг. По-късно защитава докторантура в Лондонския имперски колеж (тогава в Лондонския университет)[4][5]. Докато пише докторската си дисертация, Као работи като инженер за компанията Standard Telephones and Cables (STC, днес Nortel) и в техния научноизследователски център по телекомуникации в Харлоу, Англия.
През 1966 г., заедно с Джордж Хокам, Као прави съществени приноси в областта на влакнестата оптика и телекомуникациите. Двамата доказват, че високите загуби в оптичните влакна се дължат на примеси, а не на проблеми в технологиите.[6]
От 1978 г. започва работа в Китайския университет в Хонконг, където работи като заместник-канцлер от 1987 до 1996.[7]
Као е награден с Нобеловата награда за изследванията си за разпространението на светлината в оптичните влакна[8]. Той пръв предлага да се използват влакнесто-оптичните кабели за предаване на информация на големи разстояния. Отначало малцина вярват в това, но личната роля на учения в инженерната и търговска реализация на проекта силно променя телекомуникационния отрасъл.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Optical fiber technology; by Charles K. Kao. IEEE Press, New York, USA; 1981.
- Optical Fiber Technology, II; by Charles K. Kao. IEEE Press, New York, USA; 1981, 343 pages.
- Optical Fiber Systems: Technology, Design, and Applications; by Charles K. Kao. McGraw-Hill, USA; 1982; 204 pages.
- Optical fibre (IEE materials & devices series, Volume 6); by Charles K. Kao. Palgrave Macmillan on behalf of IEEE; 1988; University of Michigan; 158 pages.
- A Choice Fulfilled: the Business of High Technology; by Charles K. Kao. The Chinese University Press/ Palgrave Macmillan; 1991, 203 pages.
- Tackling the Millennium Bug Together: Public Conferences; by Charles K. Kao. Central Policy Unit, Hong Kong; 48 pages, 1998.
- Technology Road Maps for Hong Kong: a Preliminary Study; by Charles K. Kao. Office of Industrial and Business Development, The Chinese University of Hong Kong; 126 pages, 1990.
- Nonlinear Photonics: Nonlinearities in Optics, Optoelectronics and Fiber Communications; by Yili Guo, Kin S. Chiang, E. Herbert Li, and Charles K. Kao. The Chinese University Press, Hong Kong; 2002, 600 pages.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Nobel Prize in Physics 2009 // Nobel Foundation, 6 октомври 2009.
- ↑ [1] (мъртъв линк)
- ↑ [2] Архив на оригинала от 2011-06-12 в Wayback Machine. (мъртъв линк)
- ↑ FACTBOX – Nobel physics prize – Who are the winners? // 6 октомври 2009. Посетен на 6 октомври 2009.[неработеща препратка]
- ↑ Биография на Чарлз Као на сайта на Нобеловите награди
- ↑ K.C. Kao and G.A. Hockham, „Dielectric-Fibre Surface Waveguides for optical frequencies“
- ↑ CUHK Handbook
- ↑ The Nobel Prize in Physics 2009, сайт на Нобеловите награди.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||
|
