Черкаска област – Уикипедия

Черкаска област
Черкаська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърЧеркаск
Площ20 916 km²
Население1 198 912 души (2019)
57,3 души/km²
Райони20 + 6
ГубернаторИгор Юриевич Шевченко
Официален сайтck-oda.gov.ua
Черкаска област в Общомедия

Черкаска област (на украински: Черкаська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 20 916 km² (18-о място по големина в Украйна, 3,47% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 198 912 души[1] (2,81% от населението на Украйна). Административен център град Черкаси. Разстояние от Киев до Черкаси 240 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

В края на 18 век се извършва официално утвърждаване на първите селища за градове в днешните предели на Черкаска област: 1781 г. – Золотоноша (селището е основано около 1647 г.); 1793 г.Смела (по-късно загубва градските си права, вторично признато за град през 1926 г.); 1795 г. – Черкаси, Уман, Звенигородка и Чихирин (последните два града по-късно загубват градските си права и вторично са обявени за градове през 1938 и 1954 г.); 1796 г.Канев. Останалите 9 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1938 до 1985 г. Черкаска област е образувана на 7 януари 1954 г. от южните райони на Киевска, северните райони на Кировоградска и западните райони на Полтавска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Черкаска област е разположена в централна част на Украйна. На север граничи с Киевска област, на изток – с Полтавска област, на юг – с Кировоградска област и на запад – с Виницка област. В тези си граници заема площ от 20 916 km² (18-о място по големина в Украйна, 3,47% от нейната площ). Дължина от запад на изток 225 km, ширина от север на юг 113 km.[2]

Областта е разположена покрай двата бряга на река Днепър. По-голямата дяснобрежна част се намира в пределите на обширното Приднепровското възвишение с максимална височина 270 m (49°13′31″ с. ш. 29°42′15″ и. д. / 49.225278° с. ш. 29.704167° и. д., в крайния северозападен ъгъл на областта, в Монастирищки район, на границата с Виницка област). Покрай десния бряг на Днепър се издигат възвишенията Каневско и Мошногорско с височина 160 – 180 m. По-малката лявобрежна част е заета от Приднепровската низина с височина до 150 m.[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, с чести краткотрайни затопляния. Средна януарска температура -5,9 °C. Лятото е топло със средна юлска температура 19,5 °C. Годишната сума на валежите варира от 450 до 520 mm, като 70% от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.[2]

Територията на областта се поделя между водосборните басейни на реките Днепър (по-голямата източна част) и Южен Буг (по-малката западна част). На североизток през областта преминава участък (150 km) от средното течение на Днепър, като в областта попадат части от Кременчугското водохранилище (горната му част) и Каневското водохранилище (долната му част). По-значителните притоци на Днепър са: леви – Супа и Сула; десниРос, Олшанка и Тясмин. Към водосборния басейн на Южен Буг се отнасят реките Горни Тикич, Гнилой Тикич, Синица, Синюха и др.[2]

В почвената покривка в дяснобрежната част на областта преобладават оподзолените и среднохумусни черноземните почви, а по-високите места са заети от сиви и светлосиви оподзолени почви. В лявобрежната част са разпространени ливадно-глинести и мощни ливадни и ливадно-подзолисти почви. Горите заемат около 1/6 от територията на областта и представляват предимно малки дъбрави съставени предимно от бор. Степната растителност се е съхранила единствено по периферията на дъбравите и по склоновете на суходолията. Горите се обитават от лос, елен, сърна, дива свиня, белка, вълк, лисица, заек, норка, по бреговете на реките и водоемите – бобър, видра, дива гъска, бекас и др., а във водите им – различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Черкаска област област е наброявало 1 198 912 души (2,81% от населението на Украйна). Гъстота 57,32 души/km². Градско население 56,49%. Етническият състав включва: украинци 93,05%, руснаци 5,4%, беларуси 0,28%, арменци 0,13%, молдовани 0,12%, евреи 0,11% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Черкаска област се дели на 6 областни градски окръга, 20 административни района, 16 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение, 15 селища от градски тип и 2 градски района в град Черкаси.[1]

Административно-териториално деление на Черкаска област
Административно-териториално деление на Черкаска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Черкаси
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Ватутино 11 16 389 гр. Ватутино 116 389 111
2. Золотоноша 22 27 818 гр. Золотоноша 27 818 35
3. Канев 17 23 997 гр. Канев 23 997 78
4. Смела 40 67 530 гр. Смела 67 530 30
5. Уман 45 83 950 гр. Уман 82 950 194
6. Черкаси 69 277 082 гр. Черкаси 277 082 -
Административен район
1. Городищенски 887 39 586 гр. Городище 13 609 68 Олшана, Цветково
2. Драбовски 1160 34 151 сгт Драбов 6358 72 Шрамковка
3. Жашковски 964 36 260 гр. Жашков 13 615 251
4. Звенигородски 1010 43 382 гр. Звенигородка 16 830 115
5. Золотоношки 1517 40 437 гр. Золотоноша 35
6. Каменски 725 26 565 гр. Каменка 11 501 62
7. Каневски 1281 18 910 гр. Канев 78
8. Катеринополски 725 23 661 сгт Катеринопол 5513 131 Ерки
9. Корсун-Шевченковски 892 42 432 гр. Корсун-Шевченковски 17 763 87 Стебльов
10. Лисянски 746 23 310 сгт Лисянка 7737 143
11. Манковски 765 27 242 сгт Манковка 7634 180 Буки
12. Монастирищенски 719 35 899 гр. Монастирище 8647 250 Цибулев
13. Смелянски 934 32 137 гр. Смела 30
14. Талновски 917 33 577 гр. Талное 13 318 142
15. Умански 1395 42 993 гр. Уман 194 Бабанка
16. Христиновски 632 34 803 гр. Христиновка 10 432 213 Верхнячка
17. Черкаски 1618 75 169 гр. Черкаси - Ирдин
18. Чернобаевски 1554 40 594 сгт Чернобай 7162 58
19. Чихирински 1217 26 519 гр. Чихирин 8658 63
20. Шполянски 1105 42 805 гр. Шпола 16 764 80

Източници[редактиране | редактиране на кода]