Шабаница – Уикипедия

Резерват „Шабаница“
41.5584° с. ш. 24.477° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България
област Смолян
Площ22,08 хектара
Създаден30 декември 1956 г.[1]

Шабаница (известен още и под името Старата гора[2]) е поддържан резерват в България. Намира се в Родопите непосредствено до границата с Гърция и на около 25 км югоизточно от село Триград.[3] Създаден е като „резерват – природен паметник“ със заповед на Управление горско стопанство към Министерски съвет от 30 декември 1956 г.[1] През 1999 г. е прекатегоризиран на поддържан резерват с цел опазване на вековна гора от смърч и бук.[1] Със заповед на министър Нона Караджова от 2013 г. площта му е намалена от 226 декара на 220,844 дка.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Поддържан резерват Шабаница е разположен по планински склонове по течението на река Чаирска.[2]Надморската му височина е между 1659 и 1883 м.[4] Площта му е 22,08 хектара. До 2007 г. резерватът има и буферна зона, която е прекатегоризирана в защитена местност „Старата гора".[2]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

В поддържан резерват Шабаница се опазва буково-смърчова гора на възраст над 200 години. Отделни смърчови екземпляри достигат възраст от над 350 години и височина от над 35 метра.[2][3] Един тип природно местообитание, а именно ацидофилните гори от смърч от планинския до алпийския пояс, е включено в Директивата на ЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.[4]

В рамките на резервата се срещат общо 76 вида висши растения, от които с консервационно значение са шест. Това са мизийска камбанка, рехавоцветна камбанка, балканска паламида, махнат девисил, широколистна гъжба, родопско крайснежно звънче.[2] Установени са и 40 вида лечебни растения,[4] сред които папрати, горска пищялка, бреза, лечебна медуница, черна и червена боровинка, горска млечка, горска тинтява, здравец, звъника, лечебна иглика, горска ягода, малина, къпина и други.[2]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Резерват Шабаница е известен с това, че на територията му се срещат благороден елен и глухар.[2] Установени са общо 56 вида птици,[4] 11 от които са включени в директивата за опазване на местообитанията на дивите птици на ЕС.[2] По тази причина резерватът е включен в защитена зона Триград – Мурсалица по НАТУРА 2000.[2] На територията му са наблюдавани голям и малък ястреб, мишелов, лещарка, гривяк, кукувица, кълвач, горска чучулига, кос и други.[2]

Река Чаирска, която протича през резервата, е обитавана от балканска и дъгова пъстърва.[2] Земноводните са представени от дъждовник и различни видове жаби, а влечугите от гущери и змии като усойница и медянка.[2] Резерватът е обитаван от 49 вида бозайници, 17 от които са видове прилепи.[4] Освен благороден елен се срещат и сърна и диво прасе.[2] Установени са и следните хищни видове: вълк, лисица, дива котка, белка и златка.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]