Шарл-Фердинан Рамю – Уикипедия

Шарл-Фердинан Рамю
Charles-Ferdinand Ramuz
Роден24 септември 1878 г.
Починал23 май 1947 г. (68 г.)
Пюйи, кантон Во, Швейцария
Професияписател
Националност Швейцария
Жанрстихотворение, роман, есе
Награди„Награда Готфрид Келер“ (1927)
„Голяма Шилерова награда“ (1936)
Уебсайт
Шарл-Фердинан Рамю в Общомедия

Шарл-Фердинан Рамю (на немски: Charles-Ferdinand Ramuz) е швейцарски писател, поет, романист и есеист, един от най-значими представители на швейцарската литература на френски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шарл-Фердинан Рамю е роден в Лозана в семейството на търговец на хранителни стоки и вино. След като учи в Класическия колеж, завършва гимназия и през 1896 г. се записва да следва във философския факултет на Лозанския университет. Решението да стане поет взима по време на шестмесечния си престой в Карлсруе.[1]

През 1900 г. заминава в Париж, за да продължи следването си. През 1904 г. отива отново в Париж, за да разработи докторска теза върху френския писател Морис дьо Герен. Но се отказва от намерението си и развива дейност във френската столица като поет. Живее в Париж от 1903 до 1914 г., като междувременно се запознава с Андре Жид. След това заедно с новосъздаденото си семейство се завръща в Лозана.

Рамю публикува многобройни литературни произведения и получава редица награди за творчеството си. По негов текст композиторът Игор Стравински създава през 1917 г. балета „История на войника“ („L'Histoire du soldat“). Романът на Рамю „Дерборанс“ („Derborence“) (1934), основан върху събитията от срутване в планината през 1714 г., е екранизиран под същото заглавие през 1985 г.

Гробът на Рамуз и дъщеря му Мариан Оливиери-Рамуз (1913–2012) на гробището на Пули.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1904: Le Petit Village (poèmes)
  • 1904: „Cinq poèmes en prose“ et „Le Lac“, dans le recueil collectif Les Pénates d'argile
  • 1905: Aline
  • 1906: La Grande Guerre du Sondrebond
  • 1907: Les Circonstances de la vie
  • 1908: Le Village dans la montagne
  • 1908: Jean-Luc persécuté
  • 1910: Nouvelles et Morceaux
  • 1911: Aimé Pache, peintre vaudois
Еме Паш, художник от кантона Во, изд.: Народна култура, София (1986), прев. Ася Къдрева и др.
  • 1913: Vie de Samuel Belet
  • 1914:
    • Raison d’être
    • Adieu à beaucoup de personnages et autres morceaux
    • „L’Exemple de Cézanne“
    • Chansons
  • 1915: La Guerre dans le Haut-Pays
  • 1917:
    • Le Règne de l'esprit malin
    • Le Grand Printemps
    • La Guérison des maladies
  • 1919: Les Signes parmi nous
  • 1920:
    • L'Histoire du soldat, (théâtre musical, musique d'Igor Stravinsky)
    • Chant de notre Rhône
  • 1921:
    • Salutation paysanne et autres morceaux
    • Terre du ciel
  • 1922:
    • Présence de la mort
    • La Séparation des races
  • 1923: Passage du poète
  • 1925:
    • L'Amour du monde
    • Le Cirque
    • La Grande Peur dans la montagne[2]
Ужасът в планината, изд.: Народна култура, София (1986), прев. Ася Къдрева и др.
  • 1927:
    • La Beauté sur la terre
    • Vendanges
  • 1928:
    • Forains
    • Six cahiers (contenant notamment: Remarques, Souvenirs sur Igor Strawinsky, Lettre à un éditeur, Seconde lettre)
  • 1932:
    • Farinet ou la Fausse Monnaie
    • Hommage au Major Davel
    • Portes du lac
    • Adam et Ève
  • 1933:
    • Une main
    • Taille de l’homme
  • 1934: Derborence
Дерборанс, изд.: Народна култура, София (1986), прев. Ася Къдрева и др.
  • 1935: Questions
  • 1936:
    • La Suisse romande
    • Le Garçon savoyard
    • Besoin de grandeur
  • 1937:
    • Si le soleil ne revenait pas
  • 1938:
    • Paris, notes d'un Vaudois
    • Une province qui n'en est pas une
  • 1939: Découverte du monde
  • 1940: L'Année vigneronne
  • 1941: Adieu à beaucoup de personnages
  • 1940-1941: Œuvres complètes en 20 volumes
  • 1942: La Guerre aux papiers
  • 1943:
    • Noces et autres histoires russes (avec Igor Strawinski)[3]
    • Pays de Vaud
    • Vues sur le Valais (illustré de photographies)
    • René Auberjonois
  • 1944: Nouvelles
  • 1946: Les Servants et autres Nouvelles

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Шарл-Фердинан Рамю на швейцарска банкнота от 200 франка.

Шарл-Фердинан Рамю е честван като швейцарски национален поет. Получава множество литературни отличия, между които:

В памет на поета Фондация „Шарл-Фердинан Рамю“ учредява през 1955 г. „Голяма награда Ш. Ф. Рамю“.

През 1997 г. ликът на Рамю е изобразен върху швейцарска двестафранкова банкнота.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Charles-Ferdinand Ramuz: Découverte du monde. Paris (Oeuvres complètes. Band 20). Slatkine, Genf 1986, S. 143.
  2. ↑ Le 27 juin 1925, début de la publication, dans La Revue hebdomadaire; elle se poursuivra jusqu’au 1er août. Mi-janvier 1926: parution en volume chez Grasset[неработеща препратка]
  3. ↑ Il s'agit de textes de chansons et de contes traduits antérieurement par Ramuz pour Stravinsky, à partir de 1913, et déjà édités à l'époque, en particulier par Henn à Genève et Chester à Londres.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Charles-Ferdinand Ramuz в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шарл-Фердинан_Рамю&oldid=11998064“.