Юлия Тимошенко – Уикипедия

Юлия Тимошенко
Ю́лія Володи́мирівна Тимошенко
украински политик
2018 г.
Родена
27 ноември 1960 г. (63 г.)
Религияправославие
Националност Украйна
Политика
ПартияОтечество
Министър-председател
18 декември 2007 – 4 март 2010
Семейство
Подпис
Уебсайт
Юлия Тимошенко в Общомедия

Юлия Володимиривна Тимошенко (на украински: Юлія Володимирівна Тимошéнко) (р. 27 ноември 1960) е украински политик и министър-председател на Украйна от 24 януари до 8 септември 2005 и за втори път от 18 декември 2007 до 4 март 2010 г. Лидер е на партията Всеукраинско обединение „Отечество“ и Блок „Юлия Тимошенко“.

Преди да стане първата жена министър-председател на Украйна, Тимошенко е един от ключовите лидери на Оранжевата революция. В този период някои западни медии я определят като „Жана Д'Арк на революцията“.

На 28 юли 2005 г. списание Форбс я нарича, вече като министър-председател, третата най-влиятелна жена в света след Кондолиза Райс и Ву Йе.[1]

Преди политическата си кариера, Юлия Тимошенко е успешна бизнес дама в бизнеса с горива. Кандидат за президент на Украйна през 2010 г., губи на изборите от Виктор Янукович.

Ранни години и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Юлия Тимошенко е родена на 27 ноември 1960 г. в Днепропетровск, Украйна (тогава част от Съветския съюз). Майка ѝ е Людмила Николаевна Телегина, която е родена на 11 август 1937 г. в Днепропетровск.[2] Баща ѝ Владимир Абрамович Григан е роден на 3 декември 1937 г. в Днепропетровск и според неговия съветски паспорт е латвиец.[2] Владимир напуска семейството, когато Юлия е на три години.[3] Тимошенко наследява името на майка си „Телегина“ – преди да се дипломира през 1977 г.[3][4] През 1979 г. Юлия Тимошенко се омъжва за Александър Тимошенко, който е син на обикновен съветски чиновник. През 1980 г. се ражда дъщеря им Евгения.[5]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Юлия Тимошенко завършва гимназия през 1977 г. (в училище № 37 в Днепропетровск).

През 1978 г. Тимошенко следва в минния департамент на Днепропетровския минен институт.[6] През 1979 г. се прехвърля в Икономическия департамент на Днепропетровския държавен университет със специалност „Кибернетично инженерство“. През 1984 г. Юлия Тимошенко се дипломира в същия университет с отличие (червена диплома) като инженер-икономист.

През 1999 г. защитава докторската си дисертация в Националния икономически университет в Киев.

Бизнес кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като се дипломира от Днепропетровския държавен университет през 1984 г. Тимошенко работи като инженер-икономист в „Днепър машиностроене“ в Днепропетровск (фабрично/заводско направени ракети) до 1988 г.[7]

През 1988 г., като част от инициативите по време на перестройката – Юлия и Александър Тимошенко вземат назаем 5000 съветски рубли, и откриват кооперация/кооператовно заемно видео срещу заплащане; вероятно с помощта на бащата на Александър Генадий Тимошенко, който председателствал по това време (в съвета на провинцията) мрежа от дистрибуция на филми от региона.[8]

От 1989 г. до 1991 г. Юлия и Александър Тимошенко – основават и ръководят видеотека „Терминал“ в Днепропетровск[8][5] (която се разраства и става доста успешна), а впоследствие я приватизират.

През 1991 г. Тимошенко открива (съвместно със съпруга си Александър, както и с Генадий Тимошенко и Александър Граветц)[8] „Украинската петролна корпорация“, дружество, което снабдява селскостопанската индустрия на Днепропетровск с гориво от 1991 г. до 1995 г.[7] Тимошенко работи като генерален директор. От 1995 г. до 1997 г.[9] Тимошенко е президент на „Обединени енергийни системи на Украйна“, частна посредническа компания, която се превръща в основен вносител на руски природен газ за Украйна през 1996 г. По това време тя е наричана „газова принцеса“, като е обвинявана, че препродава огромни количества откраднат газ и избягва данъчното облагане на тези сделки.[10] През този период Тимошенко е въвлечена в бизнес отношения (или сътруднически, или враждебни) с много важни фигури в Украйна. Такива са Павло Лазаренко, Виктор Пинчук, Игор Коломойски, Ринат Ахметов и Леонид Кучма, който по това време е президент на Украйна. Всички те, с изключение на Ахметов, са също като Тимошенко, от Днепропетровск. Тимошенко е тясно свързана и с управлението на руската корпорация „Газпром“.[11]

Твърди се, че Юлия Тимошенко е придобила особено богатство в периода между 1990 и 1998 година. Това е периодът на приватизация (който историците описват като период, пълен с корупция и лошо управление), през който тя се превръща в един от най-богатите олигарси в Украйна.[10]

През януари 2010 г. тя заявява, че в Днепропетровск не ѝ се е налагало да говори на украински, докато не навършила 36 години.[12]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Юлия Тимошенко влиза в политиката през 1996 г. и е избрана за член на Върховната Рада (украинския парламент) от Кировоградска област, като печели рекордните 92,3% от гласовете в своя избирателен район. В парламента тя се присъединява към фракцията „Конституционен център“.[13]

В края на ноември 1997 г. Главната прокуратура на Украйна иска от Върховната Рада да свали парламентарния имунитет на Тимошенко по обвинения, че тя се е опитала незаконно да прехвърли 26 хиляди долара от Украйна в Москва през 1995 г.[14] В края на 1997 г. Тимошенко призовава за предсрочно провеждане на следващите президентски избори в Украйна (не през 1999-а, а през есента на 1998 година).

Тимошенко е преизбрана през 1998 г. под номер 6[13] от партийната листа на партия „Хромада“. Тимошенко е водеща фигура в партията, и става председател на бюджетната комисия на Върховната Рада.[7][15] След като лидерът на „Хромада“ Павло Лазаренко бяга в САЩ през пролетта на 1999 г., за да избегне разследване за злоупотреби,[16] някои членове на партията се присъединяват към друга парламентарна партия,[17] като между тях е и Тимошенко, която създава Украинския съюз „Отечество“.

Заместник министър-председател[редактиране | редактиране на кода]

От края на декември 1999 г. до януари 2001 г. Тимошенко е заместник министър-председател, отговарящ за енергийната политика в правителството на Виктор Юшченко.[18] Официално напуска парламента на 2 март 2000 г.[19][20] Като заместник енергиен министър, тя на практика прекратява много корупционни сделки в енергийния сектор. По време на нейното управление, приходите на Украйна от електроенергийната промишленост се увеличават с няколко хиляди процента. Спира разплащанията в брой, изисквани от промишлените клиенти на пазара на електроенергия.[21] Тя също така улеснява дейността на много организации,[22] като премахва пречките пред упражняването на тяхната власт. Нейните реформи постигат успех, като правителството получава достатъчно средства да плаща на държавните служители и да повишава заплатите.[23] Тимошенко е уволнена от президента Леонид Кучма през януари 2001 г. след възникването на конфликт с олигарси в индустрията. Скоро след своето уволнение Тимошенко поема ръководството на „Комитета за национално спасение“ и започва активна дейност в т.нар. протести „Украйна без Кучма“.[24]

В средата на февруари 2001 г., Тимошенко е арестувана по обвинения в подправяне на документи и митническа контрабанда на газ между 1995 и 1997 г. (като президент на „Обединени енергийни системи на Украйна“), но няколко седмици по-късно е освободена.[7][24][25] Нейните политически поддръжници организират няколко протестни шествия близо до затвора, където е била под стража.[26] Според Тимошенко, обвиненията са изфабрикувани от режима на Кучма и по искане на олигарсите, застрашени от нейните усилия за изкореняване на корупцията и осъществяване на пазарни реформи. Въпреки че обвиненията са премахнати, Москва поддържа заповед за арест на Тимошенко, в случай че влезе в територията на Русия, до уволнението ѝ като министър-председател четири години по-късно.[27][28]

Освен това съпругът на Тимошенко, Александър, прекарва две години в нелегалност, за да избегне затвор по обвинения, за които двамата казват, че са неоснователни и политически мотивирани от бившата администрация на Кучма.[29][30][31]

Избори 2002[редактиране | редактиране на кода]

След като обвиненията са оттеглени, тя възстановява позициите си сред лидерите на масовата кампания срещу президента Кучма за предполагаемата му роля в убийството на журналиста Георгий Гонгадзе. В тази кампания Тимошенко става известна като страстен революционен лидер. Пример за това е телевизионно предаване, в което счупва прозорците на затвор по време на митинг. По онова време Тимошенко иска да организира национален референдум за отстраняването на президента Кучма.[32]

На 9 февруари 2001 г. Тимошенко основава „Блок на Юлия Тимошенко“ (Комитетът за национално спасение се включва в него),[24] който представлява политически блок, получил 7,2% от гласовете на парламентарните избори през 2002 г. Тя е ръководител на политическата партия „Баткившчина“ („Отечество“) от началото на нейното създаване през 1999 г.[33]

На 11 август 2001 г. цивилни и военни прокурори в Русия завеждат ново наказателно дело срещу Тимошенко, обвинявайки я в подкуп.[34] На 27 декември 2005 г. руски прокурори отхвърлят тези обвинения. Руски прокурори отменят и заповедта за арест, когато тя е избрана за министър-председател, но след това я възстановяват, след като тя е свалена през септември 2005 г. Прокурорите я отменят отново, когато тя отива в Москва за разпит[35] на 25 септември 2005 г.[36] По време на първите си седем месеца като министър-председател (първото правителство на Тимошенко) тя не посещава Русия нито веднъж.[36]

През януари 2002 г. Тимошенко претърпява необяснима автомобилна катастрофа, в която оцелява с леки наранявания – епизод, който някои смятат, че е бил опит за преврат на правителството.[37]

Оранжева революция[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Оранжева революция (Украйна)

През лятото на 2001 г. Тимошенко и Виктор Юшченко обявяват създаването на широк опозиционен съюз срещу тогавашния президент Леонид Кучма за участие в изборите за президент през 2004 г.[16]

В края на 2002 г. Тимошенко, Александър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическата партия на Украйна) и Виктор Юшченко („Наша Украйна“) излизат с общо становище, касаещо „началото на държавна революция в Украйна“. По време на президентските избори в Украйна през 2004 г. комунистическата партия излиза от съюза, но другите партии остават единни.[38] (until July 2006).[39]

На 2 юли 2004 г. „Наша Украйна“ и Блокът на Юлия Тимошенко основават коалция „Силата на народа“, чиято цел е да спре „разрушителния процес, който е станал присъща черта за Украйна по вина на властите“. Пактът включва и обещание на Виктор Юшченко да назначи Тимошенко за министър-председател, ако той спечели президентските избори през октомври. Тимошенко провежда кампания в полза на Юшченко, който открито призовава за протест на 21 ноември 2004 г., след разпространяването на твърдения за изборни измами. На 22 ноември 2004 г. избухват масови простести в разлчни градове на Украйна, като най-големият, на централния площад в Киев, наречен Майдан Незалежности, привлича около 500 000 участници.[40] Тези протести стават известни като Оранжевата революция. По време на протестите с поредица от речи на площада в Киев Тимошенко поддържа силата на уличните протести.[41] След отмяната на официалната победа на Виктор Янукович и повторение на втория кръг на изборите за президент е избран Виктор Юшченко.[42]

След Оранжевата революция[редактиране | редактиране на кода]

Юлия Тимошенко във Върховната Рада, 4 февруари 2005

На 24 януари 2005 г. Тимошенко е назначена за министър-председател на Украйна под президентството на Юшченко. На 4 февруари кабинетът на Тимошенко е приет от парламента с мнозинство от 373 гласа (при необходими 226).[5] На 28 юли списание „Форбс“ я назовава за третата най-влиятелна жена в света, след Кондолиза Райс и Ву Йе. Въпреки това, в класацията на списанието, публикувана на 1 септември 2006 г., Тимошенко не е включена в топ 100.

Няколко месеца след началото на нейното управление, вътрешни сблъсъци в следреволюционната коалция започват да нанасят вреди на нейната администрация.[43][44][45] На 8 септември, след оставката на няколко висши лица, между които директора на Съвета за сигурност и отбрана Петро Порошенко[46] и заместник министър-председателя Микола Томенко,[47] правителството на Юлия Тимошенко е разпуснато от президента Виктор Юшченко,[47][48] по време на телевизионен адрес към нацията.[49] На премиерския пост се качва Юрий Ехануров,[48] а президентът Юшченко започва да недоволства от работата на Тимошенко като глава на кабинета, изказвайки предположения, че нейното управление е довело до икономическо забавяне и политически сблъсъци в управляващата коалиция.

Парламентарни избори 2007[редактиране | редактиране на кода]

След балотажа на парламентарните избори, проведени на 30 септември 2007 г., партиите от Оранжевата революция заявяват, че са спечелили достатъчно гласове, за да сформират управляваща коалция. На 3 октомври 2007 г. предпоследно преброяване дава на съюза на Тимошенко и президента Юшченко малка преднина пред опозиционната партия на министър-председателя Янукович. Въпреки че Янукович, чиято партия печели най-големия дял от гласовете, също обявява победа,[50] един от неговите коалиционни партньори, Социалистическата партия на Украйна, не успява да получи достатъчно гласове, за да задържи места в парламента.

На 15 октомври 2007 г., „Наша Украйна – Народния съюз за самозащита“, която е свързана с президента Юшченко и Блокът на Юлия Тимошенко се споразумяват да сформират коалиция на мнозинството в новия парламент на шестото събрание.[51] На 29 ноември коалицията е факт. И двете партии са свързани с Оранжевата революция. На 18 декември Тимошенко отново е избрана за министър-председател, подкрепена от 226 депутати (минималният брой, необходим за одобрение) и оглавява второто правителство на Тимошенко.[52][53]

Министър-председател (2007 – 2010)[редактиране | редактиране на кода]

Коалицията от Блока на Юлия Тимошенко и „Наша Украйна – Народен блок за самозащита“ на Юшченко бива застрашена поради различия относно войната между Русия и Грузия през 2008 г. Юлия Тимошенко е против осъждането на Русия от страна на Юшченко и предпочита да не се намесва по този въпрос. Кабинетът на Юшченко я обвинява, че заема по-мека позиция с цел да получи подкрепа от Русия за изборите през 2010 г. Заместник шефът на секретариата на президента Андрей Кислинский стига дори дотам да я обвинява в „държавна измяна“.[54] Според Блока на Юлия Тимошенко, Виктор Балоха (шефът на секретариата на президента), отправял постоянни нападки към нея, обвинявайки я във всичко – от това, че не е достатъчно вярваща, до това, че вреди на икономиката; че се е опитвала да го убие, а по-късно – дори че е „предала“ Грузия.[55][56][57][58][59]

Президентът на САЩ Джордж У. Буш и министър-председателят на Украйна Юлия Тимошенко, Вашингтон, 1 април 2008

По време на своя мандат Блокът на Юлия Тимошенко, заедно с Комунистическата партия на Украйна и Партията на регионите, гласуват закон, който улеснява процедурата за сваляне от пост на бъдещите президенти[60] и в същото време намалява тахната власт, докато увеличава тази на министър-председателя. „Наша Украйна“ се оттегля от коалицията с Тимошенко и обещава да наложи вето върху този закон,[61][62] и заплашва, че ще насрочи избори, ако не се създаде нова коалиция. Този раздор води до политическа криза в Украйна през 2008 г., която кулминира с обявяването на нови предсрочни парламентарни избори от страна на Юшченко на 8 октомври 2008 г.[63][64]

Тимошенко, министър-председателят на Русия Владимир Путин и президентът на Русия Дмитрий Медведев се срещат по време на руско-украинската газова криза от 2009 г.

Тимошенко остро се противопоставя на внезапните избори, като казва: „Нито един политик не би хвърлил Украйна в такива внезапни избори в такова важно време. Но ако Юшченко и Янукович, които са идеолози на внезапните избори, хвърлят страната в такива избори, то тогава те ще носят отговорност за всички последствия на световната финансова криза в Украйна“.[65] Изборите първоначално са определени да се състоят на 7 декември 2008 г.,[66][67] но по-късно са отложени за неопределена дата.[68][69][70] Тимошенко няма никакво намерение да подаде оставка,[71] докато не се сформира нова коалиция.[72]

В началото на 2008 г. се провеждат преговори между Блока на Юлия Тимошенко и Партията на регионите за формирането на коалиция,[73] но след като Владимир Литвин бива избран за Председател на Върховната Рада на 9 декември 2008 г., той обявява създаванаето на коалиция между неговия Блок на Литвин, Блока на Тимошенко и „Наша Украйна – Народен блок за самозащита“.[74] След преговорите[75][76] и трите партии официално подписват споразумение за коалиция на 16 декември.[77] Не е било сигурно дали тази коалиция ще спре предсрочните избори,[78][79][80] въпреки че Владимир Литвин предрича, че Върховната Рада ще работи поне до 2012 г.[81]

Политически позиции[редактиране | редактиране на кода]

Тимошенко иска страната ѝ да стане член на Европейския съюз, но в същото време е загрижена да не предизвика враждебността на Русия.[82][83] „Опитвам се да защитя нашите интереси, така че да можем да намерим баланс във взаимоотношенията ни както с Европейския съюз, така и с Русия“.[82] Тимошенко подкрепя идеята Украйна да се присъедини към НАТО, като заявява, че ще бъде „неудобно“ за Украйна да остане „извън всички съществуващи системи за сигурност“.[82] Но според нея въпросът за присъединяването на Украйна към някоя от системите за колективна сигурност трябва да бъде „решен единствено чрез всенародно допитване“.[84] Тимошенко се обявява и за близки отношения с Европейския съюз, включително и за създаването на зона за свободна търговия между Украйна и ЕС,[85] а по-късно и пълноправно членство, за предпочитане през 2015 г.[86] Според нея „Европейският проект не е завършен все още. Не е завършен, защото Украйна не е пълноправен член в него“.[87] Тя е против външното вмешателство във вътрешните работи на Украйна: „Осъществяването на суверенните права на Украйна, изграждането на съвременна политическа народност не могат да бъдат приети като политика, насочена срещу някого“.[88] Тимошенко наистина не иска да продължава договора за даване под наем на бази на руския черноморски военен флот, защото „конституцията на Украйна красноречиво поставя условие да не се допускат чуждестранни военни бази на територията на Украйна и тази конституционна клауза е основа за сигурността на държавата“.[89]

Тимошенко се противопоставя на приемането на руския език за втори официален език в страната[90][91] и не вярва, че в днешна Украйна правата на рускоговорещите хора са нарушени. Относно своята позиция към украинския език тя заявява, „че днес аз мисля и живея за украинския... и обстоятелството, че знам много добре руски, не е тайна за вас... всички вие знаете, че съм отгледана в рускоговорещата област Днипропетровск, но веднага щом влязох в управлението на страната, аз с всички сили се стремя да говоря на украински“.[90]

Първото правителство на Тимошенко замисля да национализира отново 3000 фирми,[92] но кабинетът се разпуска преди това да се осъществи.[93] Тимошенко смята, че украинското стопанство е прекалено монополизирано.[94] Някои украински политици и учени я описват политически като държавен социалист.[95] Тя е против приватизацията на газовата транспортна система в Украйна[96] и описва възстановяването на украинската икономика след украинската финансова криза през 2008 – 2009 г. като едно от своите постижения.[97] Второто правителство на Тимошенко похарчва 1.6 милиарда украински гривни за развитието на въглищните мини.[98]

Тимошенко иска да увеличи растежа на общественото благосъстояние като изравни заплатите в стопанската и обществената сфера[99] и през ноември 2009 г. се зарича до две години да приведе в ред украинските болници и здравеопазване[100] както и да намали данъците на фермерите.[101] Други стопански начинания включват обезщетяване на вложителите, изгубили своите спестявания по време на съветските времена, надзор над цените на храните и лекарствата, така че да се намали инфлацията, призиви за преразглеждане на неясните приватизации и високите обществени разходи.[102] Освен това, Тимошенко иска да съкрати с една трета броя на данъците, да опрости системата, да намали данъка добавена стойност и да предложи данъчни облекчения на вносителите на нови технологии, както и на бедните области, за да увеличи инвестициите.[103] През декември 2009 г. второто правителство на Тимошенко предлага създаването на независими антикорупционни бюра в Украйна.[104]

Юлия Тимошенко вярва, че Украйна може да придобие енергийна сигурност чрез развитието и изграждането на повече ядрени електроцентрали и иска да ускори сондирането за петрол и природен газ в черноморския шелф.[103]

Тимошенко е за премахване на имунитета на представителите във Върховната Рада.[105] Тя смята, че за Украйна е по-добре да има пропорционална избирателна система и гласуване с отворени избирателни списъци[106] и иска да преобразува начина на създаване на държавните изпълнителни органи.[107] Тя се обявява и в полза на това парламентарната опозиция да има „истински средства за влияние върху властите“, настоява за реформи в украинската съдебна система,[108] както и за децентрализация на изпълнителната власт.[109] Тимошенко иска украинците „да живеят под диктатурата на конституцията и закона“.[108][110] През лятото на 2009 г. Тимошенко твърди, че се е опитала да обедини различните политически партии, за да променят конституцията и Украйна да приеме управление чрез Народно събрание.[111]

През ноември 2009 г. Тимошенко нарича Украйна „абсолютно неуправляема страна“, което се дължи на промените в конституцията на Украйна като част от политическия компромис между действащите власти (бившият президент Кучма) и опозицията по време на Оранжевата революция[112] (Тимошенко твърди, че тези реформи са „непълни“[113] и Блокът на Юлия Тимошенко гласува против тях през декември 2004 г.).[114] През януари 2010 г. Тимошенко призова за спешни промени в конституцията на Украйна чрез мнозинство във Върховната Рада след провеждане на социологическо изследване или допитване до гражданите.[115] През април 2011 г. тя все още смята, че конституцията „не работи“.[111]

През декември 2010 г. Тимошенко заявява, че може да се кандидатира за президент през 2015 г., но това също зависи и от нейното семейство.[116]

През февруари 2011 г. Тимошенко заявява, че „безуспешният опит на Виктор Янукович за измама при изборите, който ускори Оранжевата революция, трябва да послужи като повод за забрана той да се кандидатира в бъдещи избори." Тя смята, че „изграждането на истинско гражданско общество“ е най-добрият начин да се помогне за развитието на демокрацията.

Процес и присъда[редактиране | редактиране на кода]

От 2010 г. срещу Юлия Тимошенко текат съдебни разследвания и на 5 август 2011 г. тя е арестувана, а на 11 октомври 2011 г. – осъдена на 7 години затвор по дело за превишаване на власт и служебни пълномощия, по време на сключването на договорите с Русия за доставка на газ през януари 2009 г.[117][118] Датският Хелзинкски комитет, наблюдаващ съдебния процес, прави извод, че процесът е политически мотивиран и че има груби нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека.[119][120] В периода 2010 – 2013 Европарламентът приема шест резолюции, в които преследването на Тимошенко и на десетки нейни съратници се нарича „политически мотивирано избирателно правосъдие“. Аналогични оценки има в заявления на ОССЕ, ПАСЕ, правителствата на много страни,[121][122][123][124] САЩ,[125] Канада,[126][127] Русия,[128] и международни правозащитни организации.[129] В периода 2011 – 2013 освобождението на Тимошенко и прекратяване на „политически мотивираното правосъдие“ в Украйна става едно от главните условия за подписване на договор за асоцииране с Евросъюза[130].

В края на 2011 г. Тимошенко е преместена да изтърпи наказанието си в Качановската поправителна колония № 54 в Харков. От май 2012 г. тя се намира под охрана в Харковската централна болница № 5 поради заболяване на гръбначния стълб.[131]

От стъпването си в затвора Ю. Тимошенко на три пъти обявява гладни стачки: в знак на протест срещу политическите репресии и физически посегателства срещу нея в колонията през април 2012 г.[132], срещу фалшификациите на парламентарните избори през 2012[133] г. и в знак на солидарност с протестиращите срещу отказа на президента Янукович и неговото правителство от евроинтеграцията.[134]

На 22 февруари 2014 г. Върховната Рада освобождава Тимошенко с постановление „За изпълнение на международните задължения на Украйна за освобождаване на Юлия Тимошенко“.[135][136]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Най-влиятелните жени в света, сп. Форбс
  2. ↑ а б ((uk)) # b2_1 Dmytro Chobit Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.. Pedigree Tymoshenko//Cake, or strokes to a political portrait of „the Bloc of Yulia Tymoshenko“].
  3. ↑ а б ((ru)) Тимошенко Юлия Архив на оригинала от 2011-02-21 в Wayback Machine., Korrespondent
  4. ↑ ((uk)) Anna Usik. Classmates wrote off work in mathematics at Yulia Tymoshenko. Newspaper „Newspaper in Ukrainian“ № 1039, 09.06.2010. Category „People“. Website „Gazeta.ua“.
  5. ↑ а б в ((en)) Ukraine's Gold-Plaited Comeback Kid, Radio Free Europe/Radio Liberty (23 септември 2008)
  6. ↑ ((uk)) Government portal: Yulia Tymoshenko got acquainted with the achievements of „the National Mining University in Dnipropetrovsk“
  7. ↑ а б в г ((en)) Country profile/Ukraine/Personalities Tymoshenko Yuliya Volodymyrivna Архив на оригинала от 2012-03-03 в Wayback Machine., Eurasia Heritage Foundation
  8. ↑ а б в ((ru)) Alexander Fidel. „Unsinkable Tymoshenko“. Weekly „2000“, № 3 (542), 21 – 27 януари 2011.
  9. ↑ ((en)) Eastern Europe, Russia and Central Asia 2004 (Regional Surveys of the World) by Europa Publications, Routledge, 2003, ISBN 978-1-85743-187-2, page 604
  10. ↑ а б ((en)) According to Matthew Brzezinski (author of "Casino Moscow: A Tale of Greed and Adventure on Capitalism's Wildest Frontier"), „gained control over nearly 20% of Ukraine's gross national product, an enviable position that probably no other private company in the world could boast.“ Quoted by James Meek, "The millionaire revolutionary", The Guardian (26/11/2004)
  11. ↑ ((en)) Annual Survey of Eastern Europe and the Former Soviet Union 1997: The Challenge of Integration, by Institute for East-West Studies, M.E. Sharpe, 1998, ISBN 978-0-7656-0359-3, page 173
  12. ↑ ((ru)) Тимошенко сказала, что по-украински стала говорить с 36 лет, RIA Novosti (3 януари 2010); Quote: „Я начала говорить на украинском, когда мне было где-то 36 лет, а до этого у меня мама и вся семья – мы все разговаривали на русском. У меня до сих пор мама обычно не разговаривает на украинском.“ („I beginning to speak in Ukrainian when I was around 36. Before that, my mother and the rest of my family, we all conversed in Russian. My mother still usually doesn't talk in Ukrainian.“)
  13. ↑ а б ((uk)) Prime Minister Yulia Tymoshenko. Unofficial Biography Архив на оригинала от 2009-11-25 в Wayback Machine., Ukrayinska Pravda (4 февруари 2005)
  14. ↑ Annual Survey of Eastern Europe and the Former Soviet Union 1997: The Challenge of Integration by Peter Rutland, M.E. Sharpe, 1998, ISBN 978-0-7656-0359-3 (page 174)
  15. ↑ UKRAINIAN PARLIAMENT FORMED ITS PERMANENT COMMITTEES, Embassy of Ukraine to the United States of America (21 юли 1998)
  16. ↑ а б Revolution in Orange: The Origins of Ukraine's Democratic Breakthrough by Anders Aslund and Michael A. McFaul, Carnegie Endowment for International Peace, 2006, ISBN 978-0-87003-221-9
  17. ↑ State Building in Ukraine: The Ukrainian Parliament, 1990 – 2003 by Sarah Whitmore, Routledge, 2004, ISBN 978-0-415-33195-1, page 106
  18. ↑ ((en)) Ukraine on its Meandering Path Between East and West by Andrej Lushnycky and Mykola Riabchuk, Peter Lang, 2009, ISBN 978-3-03911-607-2 (page 87)
  19. ↑ ((en)) Deputies/Elected in multi-mandate Constituency/Elections, Central Election Commission of Ukraine
  20. ↑ ((en)) Deputies/ People's deputies, who have left/Elections, Central Election Commission of Ukraine
  21. ↑ Energy Dependency, Politics and Corruption in the Former Soviet Union: Russia's Power, Oligarchs' Profits and Ukraine's Missing Energy Policy, 1995-2006 by Margarita M. Balmaceda, Routledge, 2007, ISBN 978-0-415-43779-0, page 59
  22. ↑ ((en)) Tymoshenko 1 & 2 Архив на оригинала от 2017-03-14 в Wayback Machine., Kyiv Post (6 юли 2006)
  23. ↑ ((en)) Women's Social Activism in the New Ukraine: Development and the Politics of Differentiation by Sarah D. Phillips, Indiana University Press, 2008, ISBN 978-0-253-21992-3, page 44
  24. ↑ а б в Europa World Year Book 2, Routledge, 2004, ISBN 978-1-85743-255-8, page 4295
  25. ↑ The countries of the former Soviet Union at the turn of the twenty-first century: the Baltic and European states in transition (page 536) by Ian Jeffries, ISBN 978-0-415-25230-0 (published in 2004)
  26. ↑ ((uk)) Пристрасті за українською Жанною д'Арк, Ukrainska Pravda (19 февруари 2001)
  27. ↑ ((en)) ANALYSIS-Russia finds unlikely ally in Ukraine's Tymoshenko, Reuters (5 октомври 2008)
  28. ↑ ((en)) Arrest warrant lifted on Tymoshenko Архив на оригинала от 2011-06-05 в Wayback Machine., Euronews (26 септември 2005)
  29. ↑ A political and economic dictionary of Eastern Europe by Alan John Day, Roger East and Richard Thomas, Routledge, 2002, ISBN 978-1-85743-063-9 (page 212)
  30. ↑ The Countries of the Former Soviet Union at the Turn of the Twenty-First Century: The Baltic and European States in Transition by Ian Jeffries, Routledge, 2004, ISBN 978-0-415-25230-0 (page 536)
  31. ↑ Profiles of people in power: the world's government leaders by Roger East, Carina O'Reilly and Richard Thomas, Routledge, 2006, ISBN 978-1-85743-346-3 (page 600)
  32. ↑ The countries of the former Soviet Union at the turn of the twenty-first century: the Baltic and European states in transition (page 542) by Ian Jeffries, ISBN 978-0-415-25230-0 (published in 2004)
  33. ↑ ((uk)) Official Website
  34. ↑ The countries of the former Soviet Union at the turn of the twenty-first century: the Baltic and European states in transition (page 546) by Ian Jeffries, ISBN 978-0-415-25230-0 (published in 2004)
  35. ↑ ((en)) Russia Drops Charges Against Ukrainian, New York Times (27 декември 2005)
  36. ↑ а б ((en)) Russian prosecutors cancel arrest warrant for Tymoshenko, UA-Reporter (27 септември 2005)
  37. ↑ ((en)) Ukraine opposition leader injured // BBC News. 29 януари 2002. Посетен на 5 октомври 2007.
  38. ↑ ((en)) Understanding Ukrainian Politics: Power, Politics, and Institutional Design by Paul D'Anieri, M.E. Sharpe, 2006, ISBN 978-0-7656-1811-5, page 117
  39. ↑ ((en)) Ukraine coalition born in chaos, BBC News (11 юли 2006)
  40. ↑ ((en)) New Kids On the Bloc by Veronica Khokhlova, The New York Times (26 ноември 2004)
  41. ↑ ((en)) Ukraine's 'goddess of revolution', BBC News (5 декември 2004)
  42. ↑ ((en)) Profile: Viktor Yushchenko, BBC News (9 октомври 2008)
  43. ↑ ((en)) Zinchenko's bombshell, Kyiv Post (7 септември 2005)
  44. ↑ ((en)) Oleksandr Zinchenko talks, Kyiv Post (21 декември 2005)
  45. ↑ ((en)) Orange Revolution in turmoil, BBC News (8 септември 2005)
  46. ↑ Design for a New Europe by John Gillingham, Cambridge University Press, 2006, ISBN 978-0-521-68664-8 (page 207)
  47. ↑ а б ((en)) Ukraine leader sacks government, BBC News (8 септември 2005)
  48. ↑ а б State-Building: A Comparative Study of Ukraine, Lithuania, Belarus, and Russia by State-Building: A Comparative Study of Ukraine, Lithuania, Belarus, and Russia, Central European University Press, 2007, ISBN 978-963-7326-90-5 (page 184)
  49. ↑ ((en)) Ukraine: A Post-Orange Revolution Political Timeline, Radio Free Europe/Radio Liberty (21 март 2006)
  50. ↑ ((en)) Orange bloc edges to poll victory // BBC News. 3 октомври 2007. Посетен на 26 август 2006.
  51. ↑ ((en)) Ukrainian Parliament Continues Shift Towards Yushchenko // Korrespondent. 15 октомври 2007. Посетен на 15 октомври 2007. (на руски)
  52. ↑ ((en)) Parliament named Tymoshenko as the Prime Minister of Ukraine // Korrespondent. 18 декември 2007. Посетен на 18 декември 2007. (на руски)
  53. ↑ Youtube // Youtube: Yulia Tymoshenko elected Prime-Minister. 18 декември 2007. Посетен на 18 декември 2007. (на украински)
  54. ↑ Ukraine PM Accused of 'High Treason' // The New York Sun, 19 август 2008. Архивиран от оригинала на 2018-07-23. Посетен на 19 февруари 2011.
  55. ↑ ((en)) Newsletter for the international community providing views and analysis from the Bloc of Yulia Tymoshenko (BYuT) // Bloc Yulia Tymoshenko, 8 септември 2008. Архивиран от оригинала на 2009-03-26. Посетен на 8 септември 2008.
  56. ↑ ((en)) Baloha: Tymoshenko not Orthodox, she practices another faith // UNIAN, 29 юли 2008. Посетен на 29 юли 2008.
  57. ↑ ((en)) Baloha: Tymoshenko promised Putin not to support Ukraine's joining NATO MAP // UNIAN, 16 юли 2008. Посетен на 16 юли 2008.
  58. ↑ ((en)) Baloha accuses Tymoshenko of deliberate destroying coalitionUNIAN // 10 април 2008. Посетен на 10 април 2008.
  59. ↑ ((en)) Baloha calls on to sack Ministers from government's economic bloc // UNIAN, 15 април 2008. Посетен на 15 април 2008.
  60. ↑ ((en)) Tymoshenko „calms down“ Baloha saying his chief must not be concerned // Ukrainian Independent Information Agency, 1 септември 2008. Посетен на 10 септември 2008.
  61. ↑ Why Ukraine's Pro-Western Coalition Split // Time. 4 септември 2008. Архивиран от оригинала на 2008-09-08. Посетен на 10 септември 2008.
  62. ↑ ((en)) Yushchenko May Dissolve Ukraine Parliament, Call Vote // Bloomberg, 3 септември 2008. Посетен на 10 септември 2008.
  63. ↑ ((en)) Ukraine gets third election in three years // Radio Netherlands, 8 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2008-10-11. Посетен на 8 октомври 2008.
  64. ↑ ((en)) Snap election called in Ukraine // BBC News, 8 октомври 2008. Посетен на 8 октомври 2008.
  65. ↑ Tymoshenko to propose creating „megacoalition“ during NSDC meeting // Personal web site of Yulia Tymoshenko, 20 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2008-12-31.
  66. ↑ ((en)) Ukraine calls early election, Reuters, 8 октомври 2008.
  67. ↑ ((en)) Ukraine president calls election for December // Irish Times, 9 октомври 2008. Посетен на 9 октомври 2008.
  68. ↑ ((en)) Ukraine election date is uncertain, says president // UNIAN, 22 октомври 2008.
  69. ↑ ((en)) Finance crises delay Ukraine vote // BBC News, 20 октомври 2008.
  70. ↑ ((en)) Ukraine's president says no election this year // UNIAN, 12 ноември 2008.
  71. ↑ ((en)) Tymoshenko Not Intending To Resign // Ukrainian News Agency, 10 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2009-01-22.
  72. ↑ ((en)) Tymoshenko won't resign until a new coalition is formed // UNIAN, 10 октомври 2008.
  73. ↑ ((en)) Experts Admit Party Of Regions-Tymoshenko Bloc Coalition If Pliusch Nominated For Speaker's Position Архив на оригинала от 2009-01-08 в Wayback Machine., Ukrainian News Agency (3 декември 2008)
  74. ↑ ((en)) Ukraine coalition set to reform, BBC News (9 декември 2008)
  75. ↑ ((en)) New parliamentary majority receives name, UNIAN (11-12-2008)
  76. ↑ ((en)) Lavrynovych Speaking About Majority Between BYuT, OU PSD, Lytvyn Bloc And Communist Party Faction At Rada Архив на оригинала от 2012-12-08 в archive.today, Ukrainian News Agency (13 декември 2008) „Lytvyn announced about creating a coalition between BYuT, the Our Ukraine – People's Self-Defense Bloc faction and the Lytvyn Bloc. However, the coalition agreement has not been signed so far.“
  77. ↑ ((en)) Tymoshenko Bloc, OU-PSD, And Lytvyn Bloc Sign Rada Coalition Agreement Архив на оригинала от 2009-01-22 в Wayback Machine., Ukrainian News Agency (16 декември 2008)
  78. ↑ ((en)) President calls on VR to focus on overcoming economic crisis, UNIAN (11-12-2008)
  79. ↑ ((en)) Yushchenko categorically opposed to „coalition of three“ – Hrytsenko, UNIAN (15-12-2008)
  80. ↑ Presidential Secretariat urges parliament to include early election funds in 2009 budget, Interfax-Ukraine (15-12-2008)
  81. ↑ ((en)) Lytvyn Predicts Rada's Work Until 2012 Архив на оригинала от 2009-01-23 в Wayback Machine., Ukrainian News Agency (13 декември 2008) „I can reassure everyone that snap elections will not be held... If the Rada is working adequately and the public sees its efficiency, the Parliament will work next four year“, he said.
  82. ↑ а б в ((en)) Ukraine's Dangerous Game Архив на оригинала от 2020-03-26 в Wayback Machine. by Federico Fubini, Foreign Policy
  83. ↑ ((en)) Tymoshenko: Ukraine will become a member of the European Union, UNIAN (3 март 2008)
  84. ↑ ((en)) Tymoshenko sure Ukraine will join European Union, Kyiv Post (31 октомври 2009)
  85. ↑ ((en)) Yulia Tymoshenko hopes today's sitting of Ukraine-EU Cooperation Council to give powerful impetus for Ukraine's accedence to the EU[неработеща препратка], Personal web site of Yulia Tymoshenko (16 юни 2009)
  86. ↑ ((en)) UPDATED: Tymoshenko wants to take country into EU in 5 years, Kyiv Post (14 януари 2010)
  87. ↑ ((en)) Tymoshenko: European project not finished because Ukraine is not there, UNIAN (4 юни 2009)
  88. ↑ ((en)) Ukraine will independently decide on its domestic, foreign policies, says Tymoshenko, Interfax-Ukraine (14 август 2009)
  89. ↑ ((en)) Tymoshenko: Constitution is the main priority regarding deployment of Russian fleet in Ukraine, Kyiv Post (14 януари 2010)
  90. ↑ а б ((en)) Yulia Tymoshenko: In Ukraine there will be „mova“ (Ukrainian language), not „yazyk“ (Russian language)!, Web portal of the Ukrainian Government (25 септември 2008)
  91. ↑ ((en)) Ukrainian premier against granting national status to Russian language, Kyiv Post (20 август 2009)
  92. ↑ ((en)) Ukraine revisits state sell-offs, BBC News (16 февруари 2005)
  93. ↑ ((en)) Ukraine Leader Fires Cabinet as Reform Coalition Splits, New York Times (9 септември 2005)
  94. ↑ ((en)) Tymoshenko: Ukraine's economy excessively monopolized, Kyiv Post (7 октомври 2009)
  95. ↑ ((en)) Bitter Orange, New York Times (1 януари 2006)
  96. ↑ ((en)) Tymoshenko promises not to allow privatization of Ukraine's gas transportation system, Kyiv Post (16 ноември 2009)
  97. ↑ ((en)) Achievements Архив на оригинала от 2011-08-13 в Wayback Machine., Official website of Yulia Tymoshenko
  98. ↑ ((en)) Yulia Tymoshenko: Effective development of coal industry is the future of Ukraine, Cabinet of Ministers of Ukraine (25 август 2009)
  99. ↑ ((en)) Government plans raise general level of social standards, says Tymoshenko, Interfax-Ukraine (1 октомври 2009)
  100. ↑ ((en)) Tymoshenko pledges to revamp ailing hospitals by 2012, Kyiv Post (1 ноември 2009)
  101. ↑ ((en)) Tymoshenko promises tax breaks for farmers, Interfax-Ukraine (25 ноември 2009)
  102. ↑ ((en)) Ukraine's election: portraits of main players, Kyiv Post (1 януари 2010)
  103. ↑ а б ((en)) Economic policies of Ukraine's election front-runners, Kyiv Post (18 януари 2010)
  104. ↑ ((en)) Tymoshenko proposes creating independent anti-corruption bureaus in Ukraine, Kyiv Post (8 декември 2009)
  105. ↑ ((en)) Tymoshenko denies seeking deputy immunity from prosecution, Kyiv Post (8 май 2010)
  106. ↑ ((en)) Tymoshenko: Proportional voting system is the best for Ukraine, Kyiv Post (26 май 2010)
  107. ↑ ((en)) Tymoshenko proposes to change staff policy in country cardinally, UNIAN (22 октомври 2009)
  108. ↑ а б ((en)) Tymoshenko promises to establish 'dictatorship of law' if she wins at presidential elections, Kyiv Post (5 октомври 2009)
  109. ↑ ((en)) Tymoshenko speaks in support of decentralization of power, Kyiv Post (5 октомври 2009)
  110. ↑ ((en)) Tymoshenko approves of Poroshenko as foreign minister, Kyiv Post (9 октомври 2009)
  111. ↑ а б ((en)) Tymoshenko: idea of united opposition is great deception by Yanukovych, UNIAN (15 април 2010)
  112. ↑ ((en)) Tymoshenko calls Ukraine 'absolutely ungovernable', Kyiv Post (26 ноември 2009)
  113. ↑ ((en)) The Report: Emerging Ukraine 2007, Oxford Business Group, 2007, ISBN 978-1-902339-68-9, page 20
  114. ↑ ((en)) Ukraine's constitutional crisis drags on Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine. by Taras Kuzio, Kyiv Post (10 януари 2007)
  115. ↑ ((en)) Tymoshenko: Constitution must be amended after survey conducted on form of government, Kyiv Post (20 януари 2010)
  116. ↑ ((en)) Tymoshenko still ready to run for president, Kyiv Post (10 декември 2010)
  117. ↑ Суд приговорил Тимошенко к семи годам тюрьмы // korrespondent.net. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2012. Посетен на 29 ноември 2011.
  118. ↑ Экс-премьера Украины Юлию Тимошенко перевезли из СИЗО в харьковскую колонию // Первый канал, 30.12.2011. Архивиран от оригинала на 30 май 2012. Посетен на 22 март 2012.
  119. ↑ Хельсинкский комитет: Дела против оппозиционных политиков криминализируют обычные политические решения // ZN.UA, 16 августа 2011.
  120. ↑ Датские правозащитники заподозрили неладное в процессе над Тимошенко // LB.ua, 10 октября 2011.
  121. ↑ Германия предупредила Януковича: последствий не избежать // Украинская правда, 11 октября 2011.
  122. ↑ Великобритания: приговор Тимошенко станет серьезным препятствием // Украинская правда, 11 октября 2011.
  123. ↑ Франция привязала приговор Тимошенко к ассоциации // Украинская правда, 12 октября 2011.
  124. ↑ МИД Польши: проевропейский имидж Украины серьезно пострадал // УНИАН, 12 октября 2011.
  125. ↑ США призывают освободить Тимошенко // Украинская правда, 11 октября 2011.
  126. ↑ Премьер Канады указал Януковичу на негативные последствия суда над Тимошенко // Украинская правда, 17 октября 2011.
  127. ↑ Парламент Канады единогласно осудил приговор Тимошенко // Украинская правда, 19 октября 2011.
  128. ↑ Заявление МИД России // Официальный сайт МИД России, 11 октября 2011.
  129. ↑ Правозащитники считают приговор Тимошенко безосновательным // Украинская правда, 11 октября 2011.
  130. ↑ Освобождение Тимошенко – главное условие ассоциации Украины и ЕС. ria.ru (11 октября 2013).
  131. ↑ Юлию Тимошенко держат при камере // Коммерсант-Украина, 6 сентября 2012.[неработеща препратка]
  132. ↑ Тимошенко объявила голодовку // Украинская правда, 24 апреля 2012.
  133. ↑ Тимошенко снова объявила голодовку // Корреспондент.net, 29 октября 2012.
  134. ↑ Юлия Тимошенко: в солидарность с участниками Евромайданов объявляю голодовку // Юлия Тимошенко. Официальный сайт, 25 ноября 2013.[неработеща препратка]
  135. ↑ Юлия Тимошенко вышла из тюрьмы и мчится на Майдан // Украинская правда, 22 февраля 2014.
  136. ↑ Верховна Рада звільнила Тимошенко

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Юлия Тимошенко.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юлия_Тимошенко&oldid=12202449“.