Ягелони – Уикипедия

Ягелони
Информация
СтранаКралство Полша
Велико литовско княжество
Кралство Унгария
Бохемско кралство
Парентална династияГедиминовиче
ТитлиКрал на Полша
Крал на Унгария
Крал на Бохемия
Крал на Далмация
Крал на Сърбия
Крал на България
Крал на Славония
ОснователВладислав II Ягело
Основана1386 г.
Разпадане1596 г.
Националностполяци, унгарци, литовци, чехи, словаци, русини, власи
Ягелони в Общомедия

Ягелоните (на полски: Jagiellonowie; на литовски: Jogailaičiai) са династия полски крале (1386 – 1572) и велики литовски князе (1377 – 1572). Това е една от най-важните династии в ренесансова Европа, управляващa земи в източните части на латинския християнски свят, които днес представляват над дузина съвременни държави.[1]

Ягелонската династия е основана от Владислав II, велик литовски княз, който през 1386 приема християнството и името Владислав, жени се за полската принцеса Ядвига и е коронован за крал на Полша с името Владислав II Ягело. Впоследствие чрез династични бракове династията управлява няколко централноевропейски страни между XIV и XVI век. Полският „Златен век“, периодът на управление на последните двама ягелонски крале Зигмунт I и Зигмунт II, или по-общо целия XVI век е най-често свързван с възхода на културата на полския ренесанс. За културното процъфтяване свидетелства просперитетът на елита в центрове като Краков и Гданск.

Кралство Полша[редактиране | редактиране на кода]

Йогалия и Владислав III[редактиране | редактиране на кода]

Полско-литовска уния[редактиране | редактиране на кода]

Йогалия, по-късно Владислав II Ягело, е велик херцог на Литва (1377 – 1434), крал на Полша (1386 – 1399) заедно със съпругата си Ядвига.

През 1385 е подсписана Кревската уния между кралица Ядвига и Йогалия, великия херцог на Литва, последната езическа страна в Европа. Актът на покръстването на Йогалия (след което той приема името Владислав и полската версия на литовското си име – Ягело) и сватбата на двойката бележи началото на Полско-литовската уния. Съюзът укрепва и двата народа в общата им опозиция срещу Тевтонските рицари и нарастващата заплаха на Великото московско княжество.

Целта на съюза е да създаде обща държава под управлението на Владислав II Ягело, но идеята на полската управляваща олигархия за включването на Литва в Полша се оказва нереалистична. Кралската династия обаче има стабилизиращ ефект върху политиката на Полша. Ягелонската ера често се разглежда като период на максимална политическа власт, голямо благоденствие, а в по-късната си фаза, „Златния век“ на полската култура.

Борба с Тевтноските рицари[редактиране | редактиране на кода]

Покръстване на Владислав II Ягело във Вавел, 1425. Ян Матейко.

Великата война от 1409 – 1411, предизвикана от Литовското въстание в Ордена, контролиран от Жемайтия, включва битката при Таненберг, където полските и литовско-русите армии напълно побеждават Тевтонските рицари. Офанзивата, която последва, губи влиянието си с неефективната обсада на Малборк. окончателна победа над Тевтонския орден е удържана през 1466 г.[2]

Полско-унгарска уния[редактиране | редактиране на кода]

По време на Хуситските войни (1420 – 1434) Ягело, Витовт и Зигмунт Корибут са замесени в политическо и военно маневриране, свързано с Чешката корона, предложено от хуситите първо на Ягело през 1420. Збигнев Олешницки става известен като главния опонент на уния с Хуситско-чешката държава.

Балкански кръстоносни походи[редактиране | редактиране на кода]

Владислав III Ягело и трансилванския войвода Ян Хуняди повеждат полски, унгарски, чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски в кръстоносен поход срещу османците от октомври 1443 до януари 1444 г. В битката при Варна младият Владислав III е убит.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gierowski, Józef Andrzej (1986). Historia Polski 1505–1764 (History of Poland 1505–1764). Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe (Polish Scientific Publishers PWN). ISBN 83-01-03732-6.
  • Wyrozumski, Jerzy (1986). Historia Polski do roku 1505 (History of Poland until 1505). Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe (Polish Scientific Publishers PWN). ISBN 83-01-03732-6.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jagiellonians Timeline @ jagiellonians.com, Посетен на 17 юли 2022 г.
  2. Casimir IV @ britannica.com, Посетен на 17 юли 2022 г.
  3. Митев, Н. 2017 [2018] – Н. Митев. Aнтиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443–1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното Полско кралство“ от Ян Длугош. – Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, година I (XXXIII), 2017. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2018, 292–313.