1950 – Уикипедия

<<		20 век						>>
01	02	03	04	05	06	07	08	09	10
11	12	13	14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27	28	29	30
31	32	33	34	35	36	37	38	39	40
41	42	43	44	45	46	47	48	49	50
51	52	53	54	55	56	57	58	59	60
61	62	63	64	65	66	67	68	69	70
71	72	73	74	75	76	77	78	79	80
81	82	83	84	85	86	87	88	89	90
91	92	93	94	95	96	97	98	99	00

Събития[редактиране | редактиране на кода]

• Излиза първото издание на двуезичния вестник на гръцката комунистическа политическа емиграция „Борец“.
• Излиза първото издание на гръцкия вестник „Народна борба“.
• Състои се премиерата на българския игрален филм Ове дни.
• Състои се премиерата на македонския документален филм Радостно детство.
• Състои се премиерата на американския биографичен филм Великолепният янки.

Януари[редактиране | редактиране на кода]

• 1 януари – Създава се Международната полицейска асоциация (IPA) – най-голямата полицейска организация в света.
• 5 януари – Самолетна катастрофа в Екатеринбург: Аерофлот Ли-2 се разбива в снежна буря. 19 пътници на борда са убити, включително почти целият национален отбор по хокей на лед на съветските военновъздушни сили (ФК ВВС) – 11 играчи, както лекаря и масажиста на отбора.^[1]
• 13 януари – Финландия установява дипломатически отношения с Китайската народна република.
• 14 януари – Състои се премиерата на американския анимационен филм Saturday Evening Puss.
• 14 януари – Първият полет на съветския едноместен реактивен изтребител МиГ-17
• 23 януари – Парламентът на Израел Кнесет приема резолюция, която гласи, че Йерусалим е столица на Израел.
• 26 януари – Индия обнародва своята конституция, образувайки република, а Раджендра Прасад полага клетва като неин първи президент.
• 31 януари – Президентът на Съединените щати Хари С. Труман нарежда разработването на водородна бомба в отговор на взривяването на първата атомна бомба на Съветския съюз през 1949 г.^[2]

Февруари[редактиране | редактиране на кода]

• 1 февруари – Генералисимус Чан Кайшъ е преизбран за президент на Република Китай.
• 8 февруари – Създадено е Министерството на държавната сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ.
• 12 февруари – Създаден е Европейският съюз за радио и телевизия.
• 12 февруари – В Париж избухват прокомунистически бунтове.
• 12 февруари – Алберт Айнщайн предупреждава, че ядрената война може да доведе до взаимно унищожение.
• 13 февруари – Армията на САЩ започва да разполага зенитни оръдия за защита на ядрени станции и военни цели.
• 14 февруари – Съветският съюз и Китайската народна република подписват договор за взаимна отбрана (прекратен през 1979 г.).
• 15 февруари – Състои се премиерата на американския анимационен музикален фентъзи филм Пепеляшка.
• 19 февруари – Състои се премиерата на българския игрален филм Тревога.
• 20 февруари – Вдигнат е българският флаг на ескадрения миноносец „Георги Димитров“.
• 23 февруари – Състои се премиерата на американския криминален филм Сценична треска.
• 25 февруари – Състои се премиерата на френския романтичен филм La Marie du port.

Март[редактиране | редактиране на кода]

• 1 март – Клаус Фукс е осъден в Лондон за шпионаж срещу Великобритания и Съединените щати в полза на Съветския съюз, като е дал на последния строго секретни данни за атомна бомба.
• 3 март – Полша заявява намерението си да изгони всички германци.
• 12 март – Самолет, превозващ завръщащи се ръгби фенове от Ирландия в Уелс, се разбива близо до Ландоу, загиват 80 човека.
• 13 март – В Белгия референдумът за монархията показва, че 57,7% от населението подкрепят завръщането на крал Леополд III, а 42,3% са против.
• 17 март – Изследователите от Калифорнийския университет в Бъркли обявяват създаването на елемент 98, който наричат ​​„Калифорний“.
• 18 март – Белгийското правителство се срива след референдума на 12 март в подкрепа на завръщането от изгнанието на крал Леополд III.^[3]
• 20 март – Състои се премиерата на българския игрален филм Калин Орелът.
• 20 март – Полското правителство приема закон за завземане на имоти, собственост на римокатолическата църква.^[4]
• 22 март – Египет настоява Великобритания да изведе всичките си войски в Суецкия канал.
• 23 март – Състои се Двадесет и втората церемония по връчване на филмовите награди „Оскар“ в Лос Анджелис, Калифорния.

Април[редактиране | редактиране на кода]

• 15 април – Белгийският крал Леополд III обявява, че е готов да абдикира в полза на сина си Бодуен.
• 24 април – Йордания официално анексира Западния бряг.
• 27 април – Великобритания официално признава Израел.
• 30 април – Състои се премиерата на японския игрален филм Скандал.

Май[редактиране | редактиране на кода]

• 1 май – Започва да функционира Агенцията за подпомагане на палестински бежанци в Близкия изток.
• 5 май – Пхумипхон Адунядет (Рама IX), крал на Тайланд от 1946 г., е коронясан в Големия дворец в Банкок.
• 9 май – Основана е испанската компания за производство на автомобили Сеат.
• 9 май – Робер Шуман представя своето предложение за създаване на паневропейска организация, която според него е необходима за поддържането на трайно мирни отношения между различните нации на континента. Това предложение, известно като „Декларация на Шуман“, се счита за началото на създаването на сегашния Европейски съюз.
• 12 май – Състои се премиерата на американския ноар филм Асфалтовата джунгла.
• 13 май – Създаването на Формула 1 Голямата награда на Великобритания.
• 17 май – Състои се премиерата на американския филм На самотно място.
• 18 май – Състои се премиерата на американската комедия Бащата на булката.
• 19 май – Състои се премиерата на американския ноар филм В кафеза.
• 26 май – Състои се премиерата на американския уестърн Стрелецът.

Юни[редактиране | редактиране на кода]

• 1 юни – Състои се премиерата на американския уестърн Уинчестър '73.
• 16 юни – Открит е Ещадио до Маракана в Рио де Жанейро, Бразилия, преди откриването на Световното първенство по футбол в страната през 1950 г. на 24 юни.^[5]
• 17 юни – Учреден е с указ от Президиума на I народно събрание най-високият орден на НРБ Георги Димитров.
• 25 юни – Начало на Корейската война.
• 28 юни – Корейската война:
  • Севернокорейските сили превземат Сеул, но не печелят войната.
  • Севернокорейските войски убиват в Националната университетска болница в Сеул около 800 души – медицински персонал и пациенти.
  • Южнокорейските въоръжени сили и полицията екзекутират за кратко най-малко 100 000 заподозрени симпатизанти на Северна Корея.

Юли[редактиране | редактиране на кода]

• 16 юли – Уругвай бие Бразилия с 2 на 1 и печели Световното първенство по футбол 1950.
• 17 юли – Състои се премиерата на американската музикална комедия Ани, вземи си пушката.
• 20 юли – Състои се премиерата на американския уестърн Счупена стрела.

Август[редактиране | редактиране на кода]

• 3 август – Основан е френският футболен клуб от град ФК Олимпик.
• 4 август – Състои се премиерата на американския драматичен филм Булевардът на залеза.
• 6 август – Монархистки демонстрации водят до бунт в Брюксел.
• 8 август – Уинстън Чърчил подкрепя идеята за паневропейска армия, съюзена с Канада и САЩ.
• 22 август – Франция обявява въвеждането на правителствено гарантирана минимална работна заплата.^[6]
• 25 август – Състои се премиерата на японския игрален филм Рашомон.

Септември[редактиране | редактиране на кода]

• 3 септември – Италианският състезател Джузепе Фарина става първият победител в Световния шампионат на ФИА Формула 1, като е единственият пилот, спечелил шампионата в родната си страна.
• 9 септември – Американският щат Калифорния празнува своята стогодишна годишнина.
• 12 септември – В Берлин избухват комунистически бунтове.
• 19 септември – Западна Германия решава да прочисти комунистическите служители.
• 26 септември – Индонезия е приета в Организацията на обединените нации.
• 29 септември – Състои се премиерата на американския драматичен филм Господин 880.

Октомври[редактиране | редактиране на кода]

• 3 октомври – Жетулиу Варгас е избран за президент на Бразилия за 5-годишен мандат.
• 5 октомври – Индонезийското правителство потушава бунтовете на Молукските острови.
• 10 октомври – С решение на Политбюро е създаден „Отдел „Административен“ при ЦК на БКП“.
• 11 октомври – Федералната комисия по далекосъобщения в Съединените щати издава първия лиценз за цветно излъчване на телевизия на CBS
• 13 октомври – Състои се премиерата на американския драматичен филм Всичко за Ева.
• 15 октомври – В Източна Германия комунистите печелят 99,7% от гласовете.
• 19 октомври – Корейската война:Китайската народна република влиза в конфликта, като изпраща хиляди войници през река Ялу.
• 20 октомври – Австралия приема Закона за разпускане на комунистическата партия, който по-късно е отменен от Върховния съд.
• 29 октомври – След смъртта на Густав V от Швеция, той е наследен като крал от 68-годишния си син Густав VI Адолф.

Ноември[редактиране | редактиране на кода]

• 1 ноември – Пуерториканските националисти Гризелио Торесола и Оскар Колазо се опитват да убият президента на САЩ Хари С. Труман, който е отседнал в къщата на Блеър-Лий във Вашингтон по време на ремонт на Белият дом.
• 1 ноември – Състои се премиерата на американския уестърн Рио Гранде.
• 4 ноември – Организацията на обединените нации прекратява дипломатическата изолация на Испания.
• 9 ноември – Състои се премиерата на американския приключенски филм Мините на цар Соломон.
• 13 ноември – Президентът на Венецуела полковник Карлос Делгадо Чалбо е отвлечен и убит в Каракас.
• 16 ноември – Състои се премиерата на американската приключенска комедия Сирано дьо Бержерак.
• 16 ноември – Състои се премиерата на френско-италианския драматичен филм Стените на Малапага.
• 17 ноември – 15-годишният Тензин Гяцо е официално възстановен като 14-и Далай Лама, ставайки временен владетел на Тибет.
• 18 ноември – Организацията на обединените нации приема сформирането на Либийския национален съвет.
• 24 ноември – Феноменална зимна буря опустошава североизточните Съединени щати, носи 30 – 50 инча сняг и температури под нулата и убива 323 души.
• 28 ноември – Гърция и Югославия реформират дипломатическите отношения.
• 30 ноември – Дъглас Макартър заплашва да използва ядрени оръжия в Корея.

Декември[редактиране | редактиране на кода]

• 4 декември – Състои се премиерата на американската комедия Харви.
• 9 декември – Състои се премиерата на мексиканския игрален филм Забравените.
• 25 декември – Състои се премиерата на американския филм Родена вчера.

Родени[редактиране | редактиране на кода]

• Винсънт Колапиетро, американски учен
• Николай Близнаков, български писател
• Фелипе Фернандес-Арместо, британски историк
• 1 януари – Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
• 1 януари – Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
• 10 януари – Любомир Николов, български писател
• 18 януари – Жил Вилньов, канадски пилот от Формула 1 († 1982 г.)
• 23 януари – Ричард Андерсън, американски актьор и режисьор
• 26 януари – Йорг Хайдер, автрийски политик († 2008 г.)
• 29 януари – Джоди Шектър – световен шампион – пилот от Формула 1, ЮАР
• 24 януари – Даниел Отьой, френски актьор
• 5 февруари – Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
• 8 февруари – Спас Панчев, български политик
• 10 февруари – Марк Шпиц, американски плувец
• 11 февруари – Илинка Митрева, учен и политик
• 13 февруари – Питър Гейбриъл, британски рок музикант
• 18 февруари – Сибил Шепърд, американска киноактриса
• 18 февруари – Джон Хюз, американски режисьор († 2009 г.)
• 22 февруари – Христо Карастоянов, български писател
• 24 февруари – Любен Чаталов, български кино актьор
• 28 февруари – Хорхе Лазаров, уругвайски музикант
• 3 март – Георги Костадинов, български боксьор
• 6 март – Евстати Маринов, български художник († 2022 г.)
• 8 март – Цветана Каменова, български юрист, съдия в Хагския трибунал
• 9 март – Йордан Кичеков, български футболист
• 10 март – Лазар Копринаров, български дипломат
• 10 март – Федя Филкова, българска поетеса и преводачка († 2020 г.)
• 11 март – Стела Банкова, български политик
• 13 март – Уилям Мейси, американски актьор
• 17 март – Румянчо Горанов, български футболист
• 20 март – Георги Марков, български политик
• 21 март – Роджър Ходжсън, британски рок музикант
• 22 март – Горан Брегович, музикант
• 27 март – Димитър Луджев, български политик
• 31 март – Андраш Адорян, унгарски шахматист
• 5 април – Агнета Фелтског, шведска певица
• 5 април – Агнета Фелтскуг, шведска поппевица
• 5 април – Мики Манойлович, сръбски актьор
• 8 април – Гжегож Лато, полски футболист
• 8 април – Красимир Борисов, български футболист
• 11 април – Георги Ифандиев, български журналист
• 12 април – Георги Ананиев, български политик
• 18 април – Георги Денев, български футболист и треньор
• 28 април – Николай Вълчинов, български писател, сценарист, актьор, режисьор
• 28 април – Таня Гогова, българска волейболистка
• 29 април – Филип Нойс, австралийски режисьор
• 2 май – Вячеслав Кушев, български композитор
• 2 май – Лу Грам, американски певец
• 3 май – Валентин Миновски, български певец
• 7 май – Владко Панайотов, български политик
• 8 май – Иван Симеонов (кмет), български бивш кмет на община Видин
• 9 май – Марчелин Бертран, американска актриса
• 11 май – Джереми Паксман, британски журналист
• 13 май – Красимир Стоянов, български политик
• 20 май – Красимир Зафиров, български футболист
• 21 май – Благой Кръстанов, български футболист
• 10 юни – Анна Янтар, полска певица († 1980 г.)
• 11 юни – Бярне Стровструп, създател на С++
• 24 юни – Моше Ялон, израелски военен генерал
• 28 юни – Марлене Щреерувиц, австрийска писателка
• 1 юли – Дейвид Дюк, американски политик
• 12 юли – Филип Шелби, американски писател
• 17 юли – Георги Борисов, български поет и преводач
• 18 юли – Ричард Брансън, британски предприемач
• 25 юли – Жулио Каплан, американски шахматист
• 26 юли – Стефан Михайлов, български футболист
• 9 август – Игнат Младенов, български футболист
• 15 август – Томи Олдридж, американски рок музикант
• 22 август – Георги Гугалов, български футболист
• 3 септември – Васил Найденов, български естраден изпълнител и композитор
• 12 септември – Иво Хаджимишев, български художник-фотограф
• 14 септември – Адемир Кенович, босненски режисьор
• 16 септември – Павел Панов, български футболист и футболен треньор
• 17 септември – Слави Дамянов, български футболист
• 21 септември – Бил Мъри, американски актьор
• 24 септември – Валентин Гацински, български дипломат († 2015 г.)
• 5 октомври – Джеф Конауей, американски актьор († 2011 г.)
• 6 октомври – Дейвид Брин, американски писател
• 9 октомври – Джоди Уилямс, американска общественичка, лауреат на Нобелова награда за мир през 1997 г.
• 10 октомври – Нора Робъртс, американска писателка
• 25 октомври – Крис Норман, английски певец
• 25 октомври – Николай Въцов, български лекар
• 29 октомври – Абдула Гюл, турски политик
• 29 октомври – Абдуллах Гюл, турски политик
• 1 ноември – Робърт Лафлин, американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1998 г.
• 2 ноември – Любомир Любоевич, сръбски шахматист
• 4 ноември – Чарлз Фрейзър, американски писател
• 6 ноември – Амир Аксел, американски математик и популяризатор на науката
• 7 ноември – Таки Фити, икономист от Република Македония
• 18 ноември – Майкъл Суонуик, американски писател
• 23 ноември – Светла Оцетова, българска спортистка
• 9 декември – Здравка Йорданова, българска спортистка
• 13 декември – Даръл Ларсън, американски актьор
• 21 декември – Томас Хюрлиман, швейцарски писател
• 23 декември – Висенте дел Боске, испански футболист и треньор
• 27 декември – Роберто Бетега, италиански футболист
• 27 декември – Харис Алексиу, гръцка певица

Починали[редактиране | редактиране на кода]

• Симеон Петров, български авиатор (р. 1888 г.)
• Джосая Спър, американски геолог и изследовател (р. 1870 г.)
• 3 януари – Ангел Букорещлиев, български композитор (р. 1870 г.)
• 8 януари – Йозеф Шумпетер, австрийски икономист (р. 1883 г.)
• 13 януари – Димитрис Семсис, гръцки музикант (р. 1883 г.)
• 16 януари – Густав Круп фон Болен унд Халбах, немски индустриалец (р. 1870 г.)
• 21 януари – Джордж Оруел, британски писател (р. 1903 г.)
• 23 януари – Васил Коларов, български политик (р. 1877 г.)
• 25 януари – Дончо Лазаров, български революционер (р. 1878 г.)
• 1 февруари – Марсел Мос, френски антрополог и социолог (р. 1872 г.)
• 13 февруари – Рафаел Сабатини, английски писател (р. 1875 г.)
• 1 март – Алфред Кожибски, философ семиотик (р. 1879 г.)
• 4 март – Христо Тошев, български революционер и духовник (р. 1873 г.)
• 5 март – Едгар Лий Мастърс, американски поет (р. 1869 г.)
• 12 март – Хайнрих Ман, немски писател (р. 1871 г.)
• 30 март – Леон Блум, френски политик (р. 1872 г.)
• 7 април – Уолтър Хюстън, американски актьор (р. 1983 г.)
• 1 юли – Елиел Сааринен, финландски архитект (р. 1873 г.)
• 25 юли г. – Елизабет Ланггесер, немска писателка (р. 1899 г.)
• 24 август – Григорий Кулик, съветски маршал (р. 1890 г.)
• 2 ноември – Джордж Бърнард Шоу, британски драматург (р. 1856 г.)
• 3 ноември – Куниаки Коисо, японски военен деец и политик (р. 1880 г.)
• 17 ноември – Сребрен Поппетров, български революционер и политик
• 25 ноември – Йоханес Йенсен, датски писател (р. 1873 г.)
• 5 декември – Шри Ауробиндо, индийски революционер, философ, писател и духовен учител (р. 1872 г.)
• 13 декември – Абрахам Валд, американски математик (р. 2008 г.)

Нобелови награди[редактиране | редактиране на кода]

• Физика – Сесил Франк Поуел
• Химия – Ото Дилс, Курт Алдер
• Физиология или медицина – Едуард Кендъл, Тадеуш Райхщайн, Филип Хенч
• Литература – Бъртранд Ръсел
• Мир – Ралф Бънч

Филдсов медал[редактиране | редактиране на кода]

Лоран Шварц, Атле Селберг

Вижте също:

• календара за тази година

Източници[редактиране | редактиране на кода]