29 януари – Уикипедия

29 януари е 29-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 336 дни до края на годината (337 през високосна година).

Събития[редактиране | редактиране на кода]

• 1765 г. – Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на История славянобългарска.
• 1781 г. – Операта „Идоменей“ на Моцарт е показана за пръв път на парижка сцена.
• 1795 г. – В САЩ е приет закон, който позволява приемането на американско гражданство едва след 5 години пребиваване в страната.
• 1805 г. – Василий Каразин основава Харковският университет – в града, в който днес има 30 висши училища и 60 научни института.
• 1845 г. – Най-известната творба на американския писател Едгар Алън По – поемата „Гарванът“ е публикувана във вестник „Ню Йорк Ивнинг Мирър“.
• 1856 г. – Кралица Виктория (Обединено кралство) учредява най-високата военна награда на страната Кръст Виктория.

• 1861 г. – Канзас става 34-тият щат на САЩ.
• 1866 г. – В румънския град Браила е организирано представление на пиесата на Добри Войников „Стоян войвода“.
• 1878 г. – Освобождение на градовете Търговище и Кюстендил от османско владчество – последни на територията на Княжество България.
• 1886 г. – Германският инженер Карл Бенц патентова първия автомобил с бензинов двигател.
• 1889 г. – Избран е първият ректор на Висшето училище в София – Александър Теодоров-Балан.
• 1896 г. – Американският физик Емил Грубе за първи път в света използва радиоактивно облъчване за лечение на рак.
• 1899 г. – В Болшой театър се състои премиерата на балета „Спящата красавица“ от Пьотър Чайковски.
• 1908 г. – Съставено е тридесетото правителство на България, начело с Александър Малинов.
• 1916 г. – Първата световна война: Германия извършва първия боен полет на дирижабъл над Париж.
• 1916 г. – Първата световна война: Двадесет и трети пехотен шипченски полк на Българската армия, под командването на капитан Серафимов, заема Елбасан.
• 1926 г. – В съветските учебни заведения е въведена задължителната военна подготовка.

• 1944 г. – Втората световна война: Англо-американската бомбардировъчна стратегическа авиация срива църквата „Дева Мария на Българите“ или „Богородица на Българите“ в кампуса на Болонския университет.
• 1944 г. – Втората световна война: САЩ пускат на вода най-големия си линеен кораб – Мисури (използван до 1992 г.).
• 1949 г. – Великобритания официално признава Израел за независима държава.
• 1959 г. – За пръв път на екрана се появява анимационен филм на Уолт Дисни – „Спящата красавица“.
• 1964 г. – Олимпийски игри: Открити са IX зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.
• 1970 г. – Папа Павел VI за пръв път в историята на папството провежда срещи с комунистически дейци.
• 1978 г. – Швеция за първи път въвежда ограничения за производството на аерозоли, поради пагубното им влияние върху озоновия слой.
• 1990 г. – Бившият държавен глава на България Тодор Живков е арестуван в обвинение за насилствена смяна на имената на българските турци и принуждаване към изселване.
• 2000 г. – В казино в Лас Вегас е спечелена най-голямата дотогава сума от игрален автомат – 35 млн. долара.
• 2002 г. – В своето годишно обръщение към Конгреса на САЩ американският президент Джордж Уокър Буш описва „режимите, които спонсорират терора“ като „ос на злото“, в която той включва Ирак, Иран и Северна Корея.

Родени[редактиране | редактиране на кода]

• 1688 г. – Емануел Сведенборг, шведски учен и философ († 1772 г.)
• 1700 г. – Даниел Бернули, швейцарски математик († 1782 г.)
• 1832 г. – Николай Игнатиев, руски дипломат († 1908 г.)
• 1843 г. – Уилям Маккинли, 25-и президент на САЩ († 1901 г.)
• 1860 г. – Антон Чехов, руски писател († 1904 г.)
• 1866 г. – Ромен Ролан, френски писател, Нобелов лауреат през 1915 г. († 1944 г.)
• 1867 г. – Висенте Бласко Ибанес, испански писател и политик († 1928 г.)
• 1868 г. – Александър Бърнев, български военен деец († 1922 г.)
• 1888 г. – Сидни Чапман, британски математик и геофизик († 1970 г.)
• 1893 г. – Милка Ламбрева, българска драматична актриса († 1943 г.)
• 1900 г. – Александър Занков, български скулптор († 1982 г.)
• 1904 г. – Георги Атанасов, български художник († 1952 г.)
• 1912 г. – Стефан Гечев, български поет († 2000 г.)
• 1921 г. – Иван Пановски, български народен певец († 1998 г.)
• 1922 г. – Виктор Яшин, руски летец († 1952 г.)
• 1923 г. – Илия Делчев, български аграрен учен
• 1924 г. – Луиджи Ноно, италиански композитор († 1990 г.)
• 1926 г. – Абдус Салам, пакистански физик, Нобелов лауреат през 1979 († 1996 г.)
• 1931 г. – Ференц Мадъл, президент на Унгария († 2011 г.)
• 1931 г. – Герт Хофман, немски писател († 1993 г.)
• 1934 г. – Димчо Рошманов, български деятел († 2019 г.)
• 1938 г. – Иван Кръстев, български политик
• 1939 г. – Георги Минчев, български композитор
• 1944 г. – Стоян Йорданов, български футболист
• 1945 г. – Стоян Коцев, български футболист и треньор († 2012 г.)
• 1945 г. – Том Селек, американски актьор
• 1947 г. – Дейвид Байрън, британски рокмузикант († 1985 г.)
• 1947 г. – Линда Бък, американска биоложка, Нобелова лауреатка през 2004 г.
• 1947 г. – Младен Кучев, български щангист
• 1947 г. – Спартак Паскалевски, български художник и изкуствовед
• 1950 г. – Джоди Шектър, южноафрикански пилот от Формула 1
• 1951 г. – Сашо Касиянов, български музикант, композитор, педагог, радиоводещ и шоумен († 2012 г.)
• 1953 г. – Тереса Тен, тайванска певица († 1995 г.)
• 1954 г. – Греди Асса, български художник
• 1954 г. – Опра Уинфри, американска тв журналистка
• 1966 г. – Максим Длуги, американски шахматист
• 1966 г. – Ромарио, бразилски футболист
• 1969 г. – Сам Трамел, американски актьор
• 1970 г. – Добрин Рагин, български футболист
• 1970 г. – Петър Малинов, български футболист
• 1970 г. – Хедър Греъм, американска актриса
• 1972 г. – Татяна Захова, българска актриса
• 1976 г. – Антонио Милошоски, политик
• 1978 г. – Мартин Шмит, германски ски скачач
• 1979 г. – Андрю Кийгън, американски актьор
• 1980 г. – Иван Класнич, хърватски футболист
• 1982 г. – Адам Ламбърт, американски актьор и певец

Починали[редактиране | редактиране на кода]

• 1180 г. – Собеслав II, Херцог на Бохемия (* 1128 г.)
• 1730 г. – Петър II, император на Русия (* 1715 г.)
• 1814 г. – Йохан Готлиб Фихте, германски философ (* 1762 г.)
• 1820 г. – Джордж III, крал на Обединеното кралство (* 1738 г.)
• 1847 г. – Атанасиос Христопулос, гръцки поет и учен (* 1772 г.)
• 1898 г. – Христо Иванов-Големия, български революционер и политик (* 1838 г.)
• 1899 г. – Алфред Сисле, френски художник от английски произход (* 1839 г.)
• 1906 г. – Кристиан IX, крал на Дания (* 1818 г.)
• 1912 г. – Херман Банг, датски писател (* 1857 г.)
• 1919 г. – Франц Меринг, германски политик, философ и естет (* 1846 г.)
• 1934 г. – Фриц Хабер, германски химик, Нобелов лауреат през 1918 г. (* 1868 г.)
• 1941 г. – Йоанис Метаксас, гръцки политик и държавник (* 1871 г.)
• 1951 г. – Павел Шатев, български революционер (* 1882 г.)
• 1955 г. – Владимир Бъчваров, български лекар (* 1896 г.)
• 1963 г. – Робърт Фрост, американски поет (* 1874 г.)
• 1970 г. – Базил Лидъл Харт, британски историк и стратег (* 1895 г.)
• 1982 г. – Цветан Ангелов, български писател (* 1922 г.)
• 1986 г. – Л. Рон Хъбард, американски писател (* 1911 г.)
• 1992 г. – Уили Диксън, американски блус музикант (* 1915 г.)
• 1993 г. – Густав Хасфорд, американски писател (* 1947 г.)
• 2004 г. – Джанет Фрейм, новозеландска писателка (* 1924 г.)
• 2006 г. – Януш Вазов, български сценарист (* 1927 г.)
• 2013 г. – Велиян Парушев, български футболист (* 1968 г.)

Празници[редактиране | редактиране на кода]

• Световен ден за помощ на болните от проказа (лепра) (за 2012 г., отбелязва се от 1954 г. в последната неделя на януари)
• България – Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието – Обявен с Решение 862/15 декември 2006 г.
• България – Празник на град Търговище – (от 1993 г.) и на град Кюстендил – (от 2009 г.)
• Гибралтар – Ден на конституцията (1969 г.)
• Италия – Празник на град Агрополи