336 г. пр.н.е. – Уикипедия

<< 4 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

336 (триста тридесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

Павзаний убива Филип II Македонски (гравюра от 1898 – 1899 г.).

В Македония и Гърция[редактиране | редактиране на кода]

  • Парменион повежда войска от 10 000 македонци и наемници през Хелеспонта в Мала Азия като авангард на планираното нашествие в Персийската империя.[1]
  • Съюзът между молосите и Македония е затвърден с брака между епирския цар Александър I и Клеопатра, която е дъщеря на Филип II Македонски.[2]
  • Филип II присъства на фестивала Олимпия в Еге, където се стичат гости и пратеници от цяла Гърция, за да отдадат чест на македонския цар и се очаква бракът на епирския цар и дъщеря му да бъде официализиран. При влизането на царя, на неговия син Алексндър и на зет му Александър I в театъра, Филип е нападнат от един от своите телохранители на име Павзаний, който таи лична ненавист към владетеля, и е убит. В избухналия хаос нападателят също е убит.[3]
  • След убийството на Филип, синът му Александър е веднага представен от Антипатър на армията, която го приветства като цар.[3]
  • Докато новият цар ръководи и урежда ритуалите за погребението на стария цар, избухват въстания в Тракия, Илирия и Тесалия, а в Атина политическият тон от хвалебствен за Филип се обръща в хвалебствен за убийството му.[3]
  • Александър се разправя с враговете си, включително с генерала Атал и семейството му, които са убити. Отмъстителната му майка Олимпия убива съпругата на Филип Клеопатра и малката ѝ дъщеря и въпреки че Александър изразява ужасеност от това деяние, той не предприема никакви мерки, за да го осуети предварително. Неговият братовчед Аминта IV Македонски също е убит.[4]
  • През зимата Александър ръководи потушаването на бунтовете и въстания в Южна Гърция, което се оказва безкръвна кампания завършила с признаването му за наследник на Филип, хегемон на Коринтския съюз и върховен командващ на предстоящата война на отмъщение срещу Персийската империя.[4]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

В Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Персийската империя[редактиране | редактиране на кода]

  • Дворцовият министър Багой убива персийския цар Арсес и го заменя с Дарий III, когото смята, че ще контролира лесно. Вместо това той е елиминиран като заплаха от новия цар.[6]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 787
  2. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 440
  3. а б в „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 790
  4. а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 794
  5. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660
  6. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 788