French
DeutschФуджицу – Уикипедия
| Фуджицу Fujitsu | |
 | |
 | |
| Тип | кабушики гайша |
|---|---|
| Търгувана като |
|
| Индустрия | Електроника, комуникации |
| Основаване | 20 юни 1935 г. (като Fuji Telecommunications Equipment Manufacturing) Кавасаки, Канагава, Япония[1] |
| Седалище | Shiodome City Center, Минато, Токио, Япония |
| Положение и регион | Цял свят |
| Ключови личности | Такахито Токита (президент) |
| Служители | 124 000 (2024)[1] |
| Продукция | |
| Годишни приходи |  3,586 трлн. йени (2022)[* 1] |
| Оперативна печалба | 219 млрд. йени (2022)[* 1] |
| Чиста печалба |  182 млрд. йени (2022)[* 1] |
| Общо активи | 3,331 трлн. йени (2022)[* 1] |
| Дъщерни компании | |
| Уебсайт | fujitsu.com |
| Фуджицу в Общомедия | |
Fujitsu Limited (富士通株式会社, Fujitsū Kabushiki-gaisha) е японска мултинационална корпорация за оборудване и услуги в областта на информационните и комуникационни технологии, създадена през 1935 г. и със седалище в Токио.[2] Това е шестият най-голям доставчик на ИТ услуги в света по годишни приходи и най-големият в Япония през 2021 г.[3]
Хардуерните предложения от Fujitsu са предимно за персонални и корпоративни компютърни продукти, включително x86, SPARC и мейнфрейм съвместими сървърни продукти, въпреки че корпорацията и нейните дъщерни дружества също предлагат разнообразие от продукти и услуги в областта на съхранение на данни, телекомуникации, модерна микроелектроника и климатизация. Има приблизително 124 000 служители, които поддържат клиенти от над 50 държави и региони.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1923 г. е основана японската компания Fuji Denki Seizō K.K., (англ. Fuji Electric Company) съвместно предприятие за производство на електрическо оборудване между Siemens AG и Furukawa Denki Kōgyō. Тази компания по-късно става Fuji Electric през 1984 г.[4]
На 20 юни 1935 г. от Fuji Denki Seizō K.K. се отделя компанията Fuji Tsūshinkiki Seizō, която се занимава с телефонно оборудване и по-късно става Fujitsu. [5]
Компанията работи в тясно сътрудничество със Siemens AG. През април 1978 г. е сключено споразумение между компаниите за съвместно производство на компютри, а през 1999 г. е създадено дъщерното дружество Fujitsu Siemens Computers.[5]
През 2008 г. Siemens обявява, че компютърният бизнес не е основен бизнес за компанията и се оттегля. Съответно Fujitsu изкупува дела на партньора си за 450 милиона евро и наследява всички регионални офиси и персонал на Fujitsu Siemens Computers. От 1 април 2009 г. компанията се нарича Fujitsu Technology Solutions и е специализирана в ИТ решения.[6]
Продукти и решения[редактиране | редактиране на кода]
- Сървъри PRIMERGY.
- Системи за съхранение на данни ETERNUS.
- Персонални системи:
- Гама от преносими компютри и таблети LIFEBOOK
- Нулеви клиенти Fujitsu ZeroClient
- Тънки клиенти FUTRO
- Персонални компютри ESPRIMO
- Работни станции Fujitsu CELSIUS
- Периферия
- Автомобилно радио
Роля в България[редактиране | редактиране на кода]
Първият български промишлено произведен компютър ЗИТ-151 на базата на полупроводникови елементи – диоди и транзистори – е изработен в края на 60-те години в Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в София по лиценз на Fujitsu, на основа на компютъра Facom 230 – 30.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в About Fujitsu // Посетен на February 10, 2024.
- ↑ Japan All Contacts // Fujitsu. Архивиран от оригинала на January 10, 2015. Посетен на May 19, 2009.
- ↑ 15 Largest IT Services Companies in the World // yahoo, January 5, 2021. Архивиран от оригинала на October 28, 2021. Посетен на Oct 12, 2021.
- ↑ History of Fujitsu – Fujitsu Global // Архивиран от оригинала на March 15, 2014. Посетен на August 8, 2008.
- ↑ Harrison, Michael. Fujistu in European venture // The Independent. London, June 18, 1999. Архивиран от оригинала на May 21, 2020. Посетен на November 18, 2011.
- ↑ CNews: Siemens продаёт свою долю в Fujitsu Siemens за €450 млн Архив на оригинала от 2015-06-30 в Wayback Machine.
- ↑ Димитрова, Милена. Златните десетилетия на българската електроника. София, Труд, 2008. ISBN 9789545288456. с. 120.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
