French
DeutschАрдем Патапутян – Уикипедия
| Ардем Патапутян Արտեմ Փաթափութեան | |
| ливанско-американски молекулярен биолог и невролог | |
 2022 г. | |
| Роден | 2 октомври 1967 г. |
|---|---|
| Учил в | Американски университет в Бейрут Калифорнийски университет – Лос Анджелис[1] Калифорнийски технологичен институт[1] |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (2021)[2] |
| Семейство | |
| Уебсайт | patapoutianlab.org |
| Ардем Патапутян в Общомедия | |
Ардем Патапутян (на английски: Ardem Patapoutian) е ливанско-американски молекулярен биолог и невролог от арменски произход.
През 2021 г., заедно с Дейвид Джулиъс, получава Нобеловата награда за физиология или медицина.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Бейрут, Ливан през 1967 г. Посещава Американския университет в Бейрут, преди да емигрира в САЩ през 1986 г., където получава американско гражданство. През 1990 г. завършва клетъчна биология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, а след това докторантура по биология в Калифорнийския технологичен институт през 1996 г.
Ардем Патапутиан изследва сигналната трансдукция на сензорите. Има значителен принос за идентифицирането на нови йонни канали и рецептори, които се активират от температура, механични сили или увеличен обем на клетките. Заедно с колегите си успява да покаже, че тези йонни канали играят изключителна роля в усещането за температура, в усещането за допир, в проприоцепцията, в усещането за болка и в регулирането на съдовия тонус. По-новата работа използва функционални геномни техники за идентифициране и характеризиране на механично чувствителни йонни канали (механотрансдукция).
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
- LRRC8 proteins form volume-regulated anion channels that sense ionic strength.[4]
- Piezo2 is the major transducer of mechanical forces for touch sensation in mice.[5]
- Qiu, Zhaozhu и др. SWELL1, a Plasma Membrane Protein, Is an Essential Component of Volume-Regulated Anion Channel // Cell 157 (2). Elsevier BV, 2014. DOI:10.1016/j.cell.2014.03.024. с. 447 – 458.
- Woo, Seung-Hyun и др. Piezo2 is required for Merkel-cell mechanotransduction // Nature 509 (7502). Springer Science and Business Media LLC, 6 April 2014. DOI:10.1038/nature13251. с. 622 – 626.
- Coste, Bertrand и др. Piezo proteins are pore-forming subunits of mechanically activated channels // Nature 483 (7388). Springer Science and Business Media LLC, 19 February 2012. DOI:10.1038/nature10812. с. 176 – 181.
- Kim, Sung Eun и др. The role of Drosophila Piezo in mechanical nociception // Nature 483 (7388). Springer Science and Business Media LLC, 19 February 2012. DOI:10.1038/nature10801. с. 209 – 212.
- Coste, B. и др. Piezo1 and Piezo2 Are Essential Components of Distinct Mechanically Activated Cation Channels // Science 330 (6000). American Association for the Advancement of Science (AAAS), 2 September 2010. DOI:10.1126/science.1193270. с. 55 – 60.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б www.premiosfronterasdelconocimiento.es // Посетен на 30 януари 2021 г.
- ↑ www.nobelprize.org // Посетен на 4 октомври 2021 г.
- ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 2021 was awarded jointly to David Julius and Ardem Patapoutian „for their discoveries of receptors for temperature and touch.“
- ↑ Syeda, Ruhma и др. LRRC8 Proteins Form Volume-Regulated Anion Channels that Sense Ionic Strength // Cell 164 (3). 2016-01-28. DOI:10.1016/j.cell.2015.12.031. с. 499 – 511.
- ↑ Ranade, Sanjeev S. и др. Piezo2 is the major transducer of mechanical forces for touch sensation in mice // Nature 516 (7529). December 2014. DOI:10.1038/nature13980. с. 121 – 125.
|
