Българска национално-радикална партия – Уикипедия

Българска национално-радикална партия (или БНРП) е българска крайно дясна партия, регистрирана на 14 април 1990 година с председател Иван Георгиев. Най-голям успех партията има на парламентарните избори през 1991 година, като събира 62 462 гласа или 1,13% от гласовете^[1]. От месец юли 2006 година председател на БНРП става Павел Чернев. На частичните местни избори през 2009 година, за кмет на град София партията издига д-р Емил Антонов, а за кмет на Враца издига Стефан Чолаков^[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Българска националистическа партия[редактиране | редактиране на кода]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

На 1 септември 1955 година в параклиса на евангелистката църква на ул. „Солунска“ в град София е основана в нелегални условия Българската националистическа партия (БНП). Главен организатор и идеолог е Иван Палазов, бивш водач на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) в град Варна, при основаването на партията СБЛН има 45-годишнина. Други основатели са о. з. Атанас Германов, Георги Лозенски, Максим Шивачев, Баджов и др. От младото поколение присъстват Иван Георгиев (днес председател на БНРП), Илия Попов и Петър Попов.

За цел БНП има да защитава националните интереси на българския народ, да се бори за възраждането на националните идеали, за обединението на България в трите области – Мизия, Тракия и Македония. За тази цел те работят сред учениците от гимназиалните класове, като се набират достатъчно предани кадри, които след завършване на гимназиалното си образование да влязат във висшите военни училища, с цел да станат офицери и с тях да бъде извършен военен преврат.

На Иван Георгиев се възлага вербуването на кадри в София. Той работи в 6-о, 7-о, 34-то и 31-во училища и привлича над 120 младежи. Организаторските му качества го издигат в началото на 1956 година за ръководител на младежката организация в цяла България. Създават се комитети в село Сестримо, Пазарджишко, и Враца.

През 1956 година избухват унгарските събития, които стряскат комунистическата власт в България. В партията започват да се промъкват агенти на Държавна сигурност (ДС) като Герги Каранджулов, и след Великден през 1957 година партията е разгромена, и нейните деятели попадат в затвора. Присъдите са тежки, но съответстват на този политически период. Макар и 16-годишен, Иван Георгиев, като младежки ръководител, е осъден на 5 години затвор, от които лежи 3 в Централния софийски затвор. През 1960 година е освободен.

Българска национално-революционна партия[редактиране | редактиране на кода]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

След като Иван Георгиев излиза на свобода, той се заема отново да възстанови структурите на партията. Възстановява е под името Българска национално-революционна партия. Неоценима помощ му оказва Михаил Йорданов – бай Мишо, 64-годишен, с две висши образования – философия и дипломация. Същият е бил уволнен и пенсията му е била отнета по обвинение, че е националист–фашист. Хората се набират главно в кръчмите, където те завързват здрави приятелски връзки. Иван Георгиев е изключен от всички училища на България и завършва като частен ученик с приравнителни изпити в Музикалното училище, но няма право да следва.

След излитането на Юрий Гагарин през 1961 година е дадена частична амнистия, в която Иван Георгиев попада с помощта на баща си, известен учен славист - професор Емил Георгиев. Разрешава му се да следва само физика, химия, математика и медицина, т.е. няма право на обществени науки. Записва медицина, но продължава да се намира непрекъснато в полезрението на ДС. От кръчмите се привличат хора и за да не се набиват в очите на обществеността, започват да се провеждат събирания под формата на турнири по спортен бридж, литературни конкурси с излъчване на награди и музикални сбирки. Въпреки предпазните мерки, отново на 1 септември 1983 година дейците на партията са арестувани и д-р Иван Георгиев попада на улица „Развигор“ 1, където бива задържан до 23 декември същата година. Благодарение на поета Венко Марковски, процес срещу него не се повдига.

Българска национално-радикална партия[редактиране | редактиране на кода]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

След 10 ноември 1989 година партията е възстановена и на 14 април 1990 година е регистрирана официално от съда като Българска национално-радикална партия. През първите години на демокрацията участва във всички избори, но поради липса на средства постепенно губи първоначалното си влияние. Най-голям изборен успех постига през 1991 година, когато за нея гласуват 63 000 души или 1,13% от избирателите. С течение на годините комитетите на партията намаляват и с малки изключения съществуват само на хартия. След смъртта на Иван Георгиев през март 2012 партията се разцепва на две, като всяка една претендира да излъчи заместник на починалия председател.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Официален сайт Архив на оригинала от 2009-08-31 в Wayback Machine.
• Сайт на БНРП - Монтана Архив на оригинала от 2009-11-24 в Wayback Machine.
• Сайт на БНРП - Бургас Архив на оригинала от 2013-08-02 в Wayback Machine.
• Сайт на БНРП - Варна (Блог)
• Сайт на БНРП - Шумен^{[неработеща препратка]} (Блог)
• Сайт на БНРП - Търговище (Профил във Facebook)
• Група БНРП - Русе (Група във Facebook)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Политика“          Портал „България“