Вологодска област – Уикипедия

Вологодска област
Вологодская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Вологодска област на картата на РусияВологодска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърВологда
Площ144 527 km²
Население1 183 860 души (2017)
8,19 души/km²
Адм. центърВологда
Федерален окръгСеверозападен федерален окръг
ГубернаторВячеслав Позгалев
Часова зонаUTC +3
МПС код35
Официален сайтwww.vologda-oblast.ru
Вологодска област в Общомедия

Вологодската област е субект на Руската Федерация в Северозападния федерален окръг[1]. Площ 144 527 km2 (26-о място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). Административен център град Вологда. Разстояние от Москва до Вологда 497 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През първите векове от новата ера местно население са били весите, които са населявали районите на Бяло езеро. През V-VII векове на новата ера започва усвояването на края от славянското население. Колонизацията на Руския Север е протичала както от запад, така и от юг. Първото споменаване за най-древния град Белозерск се отнася към 862 г. През XII – ХІV век се основават градовете Вологда (1147 г.), Велики Устюг (1218 г.) и Устюжна (1340 г.). Вологодска област е образувана на 23 септември 1937 г. с Постановление на ВЦИК на СССР след разделянето на Северната област на Вологодска област и Архангелска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Вологодска област е разположена в северната част на Европейска Русия. На запад граничи с Ленинградска област, на северозапад – с Република Карелия, на север – с Архангелска област, на изток – с Кировска област, на юг с Костромска и Ярославска област и на югозапад – с Тверска и Новгородска област. В тези си граници заема площ от 144 527 km2 (26-о място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Вологодска област се намира в северната част на Източноевропейската равнина на височина 150 – 200 m. В западните части на областта е характерен моренно-езерния релеф. Тук са разположени Прионежката низина и Молого-Шекснинската низина, Белозерската равнина, Андогските, Белозерските и Кириловските височини и Вепсовското възвишение, където се намира най-високата точка на областта – 304 m. В централните части на областта са разположени Вологодското, Галичкото и Верхневажкото възвишения, Харовските височини и Присухонската и Чарозерска низини. На югоизток се простират северозападните части на възвишението Северни Ували.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Вологодска област е умереноконтинентален с продължително умерено студена зима и относително кратко, топло лято. Средна януарска температура от -11 °C на запад до -14 °C на изток, средна юлска – 17 – 18 °C. Годишната сума на валежите в западните райони е 560 – 580 mm, на изток 480 – 500 mm с максимум през летните месеци (2/5 от годишното количество). Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни, а вегетационния период е от 95 – 100 дни на изток, до 115 – 125 дни на запад и юг.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на областта има 19 923 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 554 km. Те се отнасят към 3 водосборни басейна: Бяло море на Северния Ледовит океан – 70%, Балтийско море на Атлантическия океан – 8% и Каспийско море – 22%. Към водосборния басейн на Бяло море принадлежат 4 големи реки: Северна Двина с левия си приток Вага и с двете съставящи я реки Сухона (с притока се Кубена) и Юг (с притока си Луза). На северозапад се намира горната част на водосборния басейн на река Онега, също вливаща се в Бяло море. Южните части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море, като тук по-големите реки са: Молога, Унжа и Шексна с притока си Суда. Западните части на областта принадлежат към водосборния басейн на Онежкото езро, което се оттича към река Нева, вливаща се в Балтийско море.[3]

Поради местоположението на областта голяма част от реките текат по нейната територия главно с горните си течения и са с предимно равнинен характер – широки долини, бавно течение, множество меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични проиждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Вологодските реки замръзват през ноември, а се размразяват през април, като много често по време на размразяването си причиняват катастрофални наводнения.[3]

Във Вологодска област има над 4 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ от 6520 km2. Голяма част от тях са с ледников произход и са разположени предимно в западната част на областта сред моренните хълмове. Значително е и количеството на крайречните, карстовите и блатните езера. На територията на областта се намират 5 от най-големите езера на Русия: Онежко езеро (южната му част около 740 km2), Бяло езеро, Воже (на границата с Архангелска област), Кубенско и Ковжко. Най-големият изкуствен водоем в областта е Рибинското водохранилище (северната му част) на река Волга. Много от естествените езера са преобразувани във водохранилища: Онежкото езро – Верхнесвирското водохранилище (преградната сстена е на река Свир в Ленинградска област), Бяло езеро – Шекснинско водохранилище (преградна стена на река Шексна), Кубенско и Ковжскто езера. Онежкото, Бялото и Ковжкото езера са включени в състава на Волго-Балтийския воден път, а Кубенското езеро – в състава на Северодвинския воден път.[3]

Блатата и заблатените територии заемат 8,8% от територията на областта – 12 718 km2, като най-големи са Уломската и Острово-Мороцката блатни системи в западната част на Вологодска област.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В северната половина на областта почвите са подзолисти, на юг – ливадно-подзолисти, но често се срещат и подзолисто-торфени, ливадно-карбонатни, блатни и алувиални почви. Горите заемат 2/3 от територията на Вологодска област, като на северозапад и югоизток залесеността достига до 70 – 80%. Над 60% от горския фонд са иглолистни гори (основно смърч). Голямо значение имат и ливадите и пасищата, които заемат около 10% от цялата територия на областта.[2]

Животинския свят е представен от бял заек, бялка, кафява мечка, росомаха, горска катерица, борсук, вълк, лисица, бобър. В езерата и реките обитават различни видове риби, някои от които са с промишлено значение.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Вологодска област е наброявало 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния (народи над 1000 души): руснаци 97,27%, украинци 0,75%, беларуси 0,29%, азербайджанци 0,23%, арменци 0,22%, цигани 0,16%, татари 0,13%, узбеки 0,11%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Вологодска област

В административно-териториално отношение Вологодска област се дели на 2 областни градски окръга, 26 муниципални района, 11 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Велики Устюг, Вологда, Сокол и Череповец) и 7 града с районно подчинение и 8 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Вологодска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Вологда
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
A. Вологда 117 320 702 гр. Вологда 313 012
B. Череповец 121 318 856 гр. Череповец 318 856 124
Муниципални райони
1. Бабаевски 9233 19 831 гр. Бабаево 11 439 246
2. Бабушкински 7761 11 812 с. им Бабушкина 5407 250
3. Белозерски 5398 15 141 гр. Белозерск 8914 214
21. Вашкински 2884 6928 с. Липин Бор 3673 255
22. Великоустюгски 7720 54 616 гр. Велики Устюг 31 606 623 гр. Красавино, Кузино
23. Верховажки 4255 13 017 с. Верховаже 5013 363
24. Вожегодски 5752 14 826 сгт Вожега 6156 143
25. Вологодски 4540 52 539 гр. Вологда
26. Витегорски 13 100 24 581 гр. Витегра 10 232 820
5. Грязовецки 5030 32 730 гр. Грязовец 14 916 47 Вохтога
6. Кадуйски 3260 16 961 сгт Кадуй 11 280 170 Хохлово
7. Кириловски 5394 14 077 гр. Кирилов 7482 129
8. Кичменгско-Городецки 7061 16 096 с. Кичменгски Городок 6421 726
9. Междуреченски 3624 5533 с. Шуйское 2220 94
10. Николски 7476 20 115 гр. Николск 8026 541
11. Нюксенски 5167 8629 с. Нюксеница 4244 533
14. Соколски 4165 49 077 гр. Сокол 37 191 35 гр. Кадников
13. Сямженски 3950 8161 с. Сямжа 4029 146
15. Тарногски 5100 11 491 с. Тарногски Городок 5365 472
16. Тотемски 8393 22 751 гр. Тотма 9895 217
19. Уст Кубински 2444 7843 с. Устие 3875 70
20. Устюженски 3559 17 127 гр. Устюжна 8712 491
4. Харовски 3560 14 456 гр. Харовск 9185 89
17. Чагодощенски 2409 12 345 сгт Чагода 6160 348 Сазоново
18. Череповецки 7640 39 205 гр. Череповец 124
12. Шекснински 2528 33 415 сгт Шексна 18 872 83

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Село Сухона (изоставена)

Основният отрасъл – животновъдство (70% от цялата продукция на отрасъл).

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 906[4] 815,1[5] 757,3 702,3[5] 541,6[6] 451,8 372,4[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Замятина Н.Ю. и др. Вологодската област (Волого́дская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Вологодска област
  3. ↑ а б в г ((ru)) «Вода России» – Вологодска област
  4. ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Вологодской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вологодска_област&oldid=11956765“.