Вълчо Сарафов (възрожденец) – Уикипедия

Вълчо Сарафов
български възрожденец
Роден
Починал
13 април 1863 г. (62 г.)
Семейство
БащаКоста Сарафов
ДецаКоста Сарафов
Петър Сарафов

Вълчо Костов Сарафов е български възрожденски деец от Източна Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сарафов е роден на 23 април 1800 година[2] в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България, в семейството на Коста Сарафа. Баща е на Коста Сарафов и Петър Сарафов. Учи в Гайтаниново, а след това в Серския манастир.[1] В Серския манастир изучава църковна служба u nеене. Усвоява и източноевропейско църковно пеене, което по-късно предава на сина си Петър.[3] Двамата, баща и син, пеели в празнични дни в църквата.[4]

Сарафов продължава семейната търговия с гвоздеи и подкови[3][2] и земеделие[1] и забогатява.[3] Активо подпомага българските църковни и просветни борби в Източна Македония,[2][1] като къщата му се посещава от видни българи от съседните села и градове, монаси от Света гора и други образовани хора.[3] Дарител е на значителна сума пари за строежа на църквата „Свети Никола“, завършена в 1839 година. В къщата си организира училище, в което привлича способни учители, включително най-добрия учител в Неврокопско Георги Зимбилев. Училището работи в дома му до 1858 година,[1][4] когато с негова помощ от 6000 гроша в селото е изградена голяма училищна сграда (по времето, когато в Неврокопско и дори в самия град Неврокоп няма училище).[3][4]

Умира на 13 април 1863 година, втория ден на Великден.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
  2. а б в г Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970. с. 10.
  3. а б в г д Борис Сарафов: „човек со звезда“. София, Издание на ВМРО-СМД, 1994. с. 13.
  4. а б в Панчелиев, Атанас. 12-годишният Кръстьо Сарафов пристига в София на магаре // 168chasa.bg. 6 юни 2020. Посетен на 21 януари 2022.
  5. Борис Сарафов: „човек со звезда“. София, Издание на ВМРО-СМД, 1994. с. 14.