Георги Тосунов – Уикипедия

Георги Тосунов
български революционер
Роден	XIX век Копривщица, Османска империя
Починал	Копривщица, Република България

Георги Н. Тосунов е български революционер, родом от село Копривщица. Прехраната си изкарва като търговец в Абисиния.^[1]

По време на полицейската акция, проведена на 19 април 1876 г. и предвождана от кърсердарина Неджип Ага, когато заедно с няколко заптиета правят опит да арестуват бунтовниците, Каблешков и неговиге другари са решили още от вечерта да извършат онова, което трявба. Щом страшният карагасъ посегнел на когото и да било от комитетските хора, пушките ще запукат и възстанието ще пламне. Така и станало. На другия ден, откак Неджип Ага се намира в Копривщица, още рано сутринта стражарите се разтичали из селото да ловат бунтовниците. Първ е бил хванат и арестуван Георги Тосунов. Като държал кафене на пазара, тъкмо срещу конака, Тосунов бил пръв и най-близкият по ред за залавяне. Неговото кафене е едно от свърталищата на народните хора. Домакинът дошъл мирно да отвори заведението си, но бил изненадан и без заобикалки, го подкарали към конака. На 20 април стражите започват арестите. След като прибрали Георги Тосунов, потърсили Брайко Енев и Петко Бояджиев, но те успяват да се укрият.^[2]

След обявяването на въстанието на 20 април били поставени охранителни отряди на ключови за отбраната на селото места. На пътя за село Стрелча има 50 – 60 души, на пътя за село Крастово (Кръстово), в околностите на река Меде дере, има охрана от 70 – 80 души, с четоводец Никола Гайтанек в района на Мънгъров камък. На пътя за Карлово при върха Света Петка има 20 – 30 души, а на връх Св. Илия има 70 – 80 души, с главатар Георги Тосунов. По-малки охранителни звена са разположени и на други места. Чета с повече от 250 четници била готова да брани пътя за Златица с водач Цоко Будин.^[3]

През Светлата неделя на 9 април 1876 г. лагерът на копривщенските чорбаджии – туркофили се събира на съвет в дома на Петко Кесяков – Моллата. На това съвещание се взима решение да се направи донос, който да се занесе на мютесарифина във Филибе от Черню Илиев Керимикчийски. Куриерът, за тяхно съжаление, заедно с коня си пада по пътя в един дол и премазан, остава да се цери в село Крастово, където имал чифлик. В последващите събития той отказва да довърши задачата си. Георги Тосунов, Тодор Каблешков и д-р Спас Иванов правят опит да предотвратят предателство, но въпреки това то става в Златица.^[4]

Затворници в храма „Свети Николай“ на 30 април 1876 година[редактиране | редактиране на кода]

„Простодушните нашенци, както и другите селяни, повлечени по ума на смутителите, не се забавиха да нападнат зверски върху предначинателите на въстанието с запънати пушки и голи ножове. Първата жертва на тази разярена тълпа бях аз (Никола Беловеждов). Около 50 души отправиха пушките си върху ми, когато се трудех с убеждения да спра вълнението. Накараха ме да дам оръжието си. Аз имах само един револвер и кама. Нямах време да се защитя. Револверът и камата ми бидоха заграбени. Оставиха само чантата на гърба ми и тъй ме свързаха с едно въже, че подир 10 минути ръцете ми отекоха. Аз щях да пострадам, може би, още повече, ако в това време един от тълпата не бе се смилил и поотслаби въжето. Втората жертва бе Цоко Будин. Когато дърпаха оръжието му, из силяха му се изсипаха около 200 – 300 лири турски, които съветът бе предал нему, за да послужат на въстаниците в случай на нужда. Щяха да се избият сега, докато разграбят парите. Подир бая Цока бяха хванати Брайко Енев, Георги Тосуна, а селяните от другите села бяха хванали своите водители и ги докараха на пазара. Каблешков, апостолите, клисурските и някои други водители бяха успели да се затворят в аптеката. Аз вярвам, че това юначество нямаше да се покаже, ако се появяха турците. Не беше мъчно да се накара тая проста тълпа да се разбяга; доста беше да се убият само двама-трима, но какво ще излезеше от това? Междуособие и нищо повече. Нас, вързаните закараха в черквата „Св. Николай“, а за затворените в аптеката била поставена стража, докато чорбаджиите се съберат да решат, що ще трябва да се прави по-нататък“.^[3] Интерес представлява затворническата килия с надписа, направен с въглен на стената от затворения въстаник Георги Тосунов.^[1][5]

Затворени в храма при опитът на туркофилите за осуетяването на въстанието от 1876 г.:^[3][6][7]

Запряните в спицерията (аптеката) предводители на въстанието (Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Икономов)^[8] са освободени от пристигналите от разгроменото вече Панагюрище Иван Орчо, Павел Бобеков, Манчо Манев и още други двама. Те били известени още накрай селото за станалото в Копривщица и затова отишли право при затворените в аптеката. Там казали на стражарите, че панагюрци днес имали сражение с турците и ги победили и че те са дошли да донесат и в Копривщица тази радостна вест. Като чула таково известие, стражата се разбягала. Те потърсили ключа, с който била заключена отвън вратата на аптеката, но никой не можал да им каже къде е. Тогава Орчо войвода взел една брадва от близката къща и разбил вратата на аптеката. Затворниците излезли навън. Двама от тях: Христо Благоев и Георги Търнев отиват и освобождават и затворените в храма „Св. Николай“.^[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Биографии“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“