Портал:История на България – Уикипедия

редактиране 

История на България

Българска икона
Българска икона

Историята на България може да бъде условно разделена на четири големи периода: Древност, Средновековие, период на османско управление и Трета българска държава.

Поради географското си положение територията на днешна България е сред районите в Европа, които са най-рано заселени от хора. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага, че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет през елинистичния период. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Древен Рим.

редактиране 

Избрана статия

Карта на България по времето на цар Симеон I
Карта на България по времето на цар Симеон I

Първата българска държава (наричана още Дунавска България в отличие от Волжка България) е държава на ранните прабългари и славяни, просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 680 до 1018 г. Неин основател е кан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешни Бесарабия и Добруджа, влиза в контакт с местните славянски племена и принуждава Византия да му плаща данък през 681 г. Първоначално столицата ѝ е в Онгъла, впоследствие се установява в Плиска, в края на 9 век - във Велики Преслав, а след превземането и от византийците в края на 10 век се премества в Охрид.

Най-голямото си териториално разширение Първата българска държава достига през 9 век, когато към първоначалните територии по Долен Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешни Албания, Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период настъпва централизация на държавното управление. Тя е съпроводена с процеси на асимилация и консолидиране на разнородните групи от населението в средновековната българска народност, общият език на която се развива на основата на славянския. През 864-866 г. при княз Борис I християнството става държавна религия, което води до значителни промени в културния живот на държавата и т. нар. Златен век на цар Симеон I. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Византия, Константинопол.

Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци, печенеги и руси, водят до отслабване на държавата и падане на столицата Преслав под византийска власт през 971 г. Движението на комитопулите води до възраждане на държавността в Югозападна България, но близо половинвековната борба на цар Самуил с император Василий II завършва с окончателна победа на Византия и край на Първата българска държава. Още...

редактиране 

Избрана личност

редактиране 

Знаете ли...

редактиране 

Задачи

редактиране 

Избрана картинка

Кан Омуртаг
Кан Омуртаг
Кан Омуртаг, владетел на Първата българска държава от 814 до 831 г. При неговото управление се постига териториално разширяване и активно строителство на големи църкви и дворци.
редактиране 

Избран цитат

Има два вида патриоти: едните - истинските, които историята назовава такива. Техните заслуги късно се ценят. Вторите са тия, които сами се провъзгласят за патриоти, защото громко говорят - повече от другите - за ревност и любов към всичко, що е отечество.

Захари Стоянов

редактиране 

Категории