Гергини – Уикипедия

Гергини
Общи данни
Население133 души[1] (15 март 2024 г.)
Землище – [2] km²
Надм. височина375 m
Пощ. код5345
Тел. код06714
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ14814
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ; 2011)

Гергѝни е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гергини се намира на около 6 km западно от центъра на град Габрово и 19 km югоизточно от град Севлиево. Разположено е по северен склон в североизточните подножия на Черновръшкия рид, в непосредствено съседство със село Гарван от запад. Надморската височина в селото при параклиса е около 374 m, нараства до около 410 m в най-южния му край и намалява до около 355 m на север.

До село Гергини води общински път, който е южно отклонение при село Поповци от второкласния републикански път II-44 (Севлиево – Габрово), което след Гергини продължава през селата Гарван и Пейовци до село Николчовци.

Населението на село Гергини, наброявало 246 души при преброяването към 1965 г., намалява до 152 към 1992 г. и към 2019 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 110 души.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Гергини е създадено през 1960 г. чрез сливане на колиби Гиргините и колиби Цуцуманите.[4]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Гергини към 2020 г. е център на кметство Гергини.[5][6]

В селото към 2020 г. има действащо читалище „Коста Стоев“.[7]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През първото десетилетие на 21 век с частно дарителство е построен параклис „Света Марина“ (регистриран като църква в Националния регистър на храмовете в Република България[8]), като празникът на светицата се превръща и в празник на селото. Тук се намират родната къща и гробът на Райко Дамянов – един от най-видните представители на елита на БКП в близкото минало, бивш заместник министър-председател и председател на Народното събрание, помогнал немалко и за облагородяването на родното си място. Традиционно място за лов с богати на дивеч гори и изградена база за упражнения на ловците. В селото се намира и новоизграден Център за обучение на местните власти. Има няколко изкуствени водни басейна, подходящи за риболов (един от тях – Пача бара, се превърна в атракция заради уловените в него през 2008 г. пирани).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]