French
DeutschДимитър Димов (партизанин) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димов.
| Димитър Димов | |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 20 октомври 1949 – 8 ноември 1950 |
|---|---|
| Назначен от | Централния комитет на БКП |
| Генерален секретар на ЦК на БКП | |
| 1949 | Георги Димитров |
| 1950 | Вълко Червенков |
| Предшественик | Пело Пеловски |
| Наследник | Тодор Живков |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 4 февруари 1968 г. |
| Полит. партия | БКП (1922 – 68) |
| Професия | учител, офицер, политик |
| Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС | |
Портал  Политика | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Димитър Димов Димитров (бай Даню, Танасов) е български политик от БКП. Участник е в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Командир на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) и български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Димов е роден на 22 януари 1903 година в село Търново, Одринска Тракия, в семейство на селски работници, които емигрират в България и се установяват в Ямбол. Завършва Ямболската педагогическа гимназия и започва работа като учител.
Член е на БРП (т.с.) от 1922 година. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923), за което е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата. Присъдата излежава в Плевенския и Варненския затвор. Амнистиран е на 22 февруари 1924 година и се включва активно в изграждането на военната организация в града, в която е командир на чета. През 1925 година става секретар на партийната организация в град Ямбол, но се проваля и е осъден на 15-годишен затвор (1925 – 1940). В периода 1930 – 1940 година е избиран многократно в ръководството на затворническата партийна организация.
Участва в Испанската гражданска война (1936 – 1939).
Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]
След завръщането си в България работи като учител. От 1941 година участва в Съпротивителното движение. Между 1940 – 1942 година е член и секретар на Окръжния комитет на БРП (т.с.) в Ямбол и в нелегалност от 1942 г. Организатор е на комунистическото движение в Ямболско и секретар на Окръжното ръководство на БРП (т.с.) между 1942 – 1943 г. Командир е на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на НОВА и партизанин от Партизански отряд „Смърт на фашизма“ и Партизански отряд „Хаджи Димитър“.[1]
Професионална кариера след 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]
След 9 септември 1944 година е Областен директор на Министерството на вътрешните работи в Бургас. Български офицер, генерал-майор.
Избран за член на ЦК на БРП (к.) (1945) г. От 27 ноември 1945 до 27 декември 1948 г. и от 4 август 1949 до 4 февруари 1968 година е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БРП (к.)[2]. Завеждащ организационния отдел на ЦК на БРП (1946 – 1947) и физкултурния отдел. Между 20 октомври 1949 и 8 ноември 1950 г. е секретар на ЦК на БКП[3].
Посланик на България в Китай (1945 – 1946) и Виетнам (1955 – 1956). Председател на Комисията за държавен контрол от 1949 до 1957 година.[4] и член на Президиума на Народното събрание на Народна република България от 10 януари 1954 г. до смъртта си[5]. Народен представител между 1954 – 1968[6].
Умира на 4 февруари 1968 година в София.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
На 21 февруари 1963 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ с връчена му „Златна звезда“ и орден „Георги Димитров“, по случай 60-годишнината му и за активното му участие в борбата против фашизма и капитализма и в строителството на социализма.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „История на антифашистката борба в България“, том. II 1943/1944 г., С., 1976 г., с. 43.
- ↑ Протокол от пленарно заседание на ЦК от 7 юни 1958 г., с. 3.
- ↑ Материали във връзка с пленума ЦК на БКП, състоял се на 20 октомври 1949 г., с. 4 – 6.
- ↑ Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987 г. с. 99 – 102, 109 – 110.
- ↑ Второ заседание на НС Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., София, петък, 15 януари 1954 г.
- ↑ Кратка биография на сайта на „Държавен архив“, посетен на 8 април 2013 г.
- ↑ Протокол № 56 от 21 февруари 1963 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 2.
| |||||||||||
|
