Драговитийска епархия – Уикипедия

Тази статия е за историческата и титулярната православна епархия. За римокатолическата вижте Драговитийска епархия (Римокатолическа църква). За богомилската вижте Драговитийска епархия (Богомилска църква).

Драговитийска епархия
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаРимска империя
Дата на основаванеIX век
Дата на закриванеX век
Предстоятелвакантна
Санепископ

Драговитийска епархия (на гръцки: Επισκοπή Δραγβίστας) е историческа православна епархия, съществувала в ΧI век. Днес епархията е титулярна епископия на Българската православна църква.[1][2] Епархията носи името на славянското племе драговити, живели западно от Солун. Неин епископ Петър е участвал в Константинополския църковен събор в 879 година.[3]

През ХІ в. съдия на Другувития, чието име не е съхранено, води корепонденция с друг византийски администратор от Констанция и отпечатък от печат на първия е открит в местност Градището край Симеоновград. През същия период Михаил Склир – протопроедър и анаграф на Другувития, води още по-активна кореспонденция, след като други 10 екземпляра на отпечатъка на същия чиновник са намерени в различни селища в страната.[4]

Според Пол Готие формата Δραγβίστας, запазена в най-стария известен препис от ХІІІ век на Пространното житие на Свети Климент Охридски, като титла на Свети Климент е оригиналната, а алтернативната Дрембица (Дебрица) е изкривяване.[1]

Епископи
Име Име Управление
Петър Πέτρος споменат в 879 г.
Титулярни епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия
Име Управление
Йосиф (Бакърджиев) 29 юни 1909 – 7 септември 1914
Павел (Константинов) 27 март 1921 – 23 март 1923
Харитон (Вълчев-Аджамовски) 14 януари 1924 – 25 март 1958
Йоан (Николов) 1 юли 1969 – 13 ноември 2005
Даниил (Николов) 20 януари 2008 – 4 февруари 2018

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 25 януари 2016.
  2. Новият епископ на БПЦ ще носи титлата „Драговитийски“ // Двени на православието, 19 януари 2008. Посетен на 28 януари 2016.
  3. Lequien, Michel. Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus, Tomus II. Parisiis, ex Typographia Regia, MDCCXL. с. 93 – 96.
  4. Иван Йорданов, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД КОНСТАНЦИЯ (ІV – ХІІІ В.). ПРИНОСЪТ НА СФРАГИСТИКАТА, архив на оригинала от 21 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181221182613/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 23 декември 2018