Иван Саръилиев – Уикипедия

Иван Саръилиев
	Иван Саръилиев
български философ
Роден	1 юни 1887 г. София, Княжество България
Починал	23 май 1969 г. (81 г.) София, Народна република България
Учил в	Парижки университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20 век
Школа	прагматизъм, континентална философия
Интереси	логика, етика
Повлиян	Бъркли · Кант · Карлайл · Бергсон · Шилър · Пърс · Джеймс
	Иван Саръилиев в Общомедия

Иван Саръилиев (р. 1 юни 1887 г. – п. 23 май 1969 г.) е български философ, ректор на Софийския университет (1946).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 г. Иван Саръилиев завършва с пълно отличие класическия отдел на Първа мъжка гимназия. Спечелва стипендия за обучение в Сорбоната и от есента на същата година е студент по философия в Париж. Сред неговите преподаватели там е Анри Бергсон, а в архива на Саръилиев, съхраняван в Нов български университет, се пазят записани от него лекции именно на Бергсон.^[1]

През 1909 г. Иван Саръилиев се дипломира в Сорбоната. По негова молба срокът на стипендията му е удължен с една година и той заминава за Оксфорд, за да усъвършенства английския си език и да продължи обучението си. Там установява личен контакт с Томас Карлайл и Фердинанд Шилър, един от най-известните представители на прагматизма.^[2]

След едногодишния си престой в Оксфорд Саръилиев се връща в София, където няколко години преподава логика и етика в Първа мъжка гимназия.^[2]

Между 1916 и 1918 г. е аташе по печата, първо в Германия, после в Швейцария.^[2]

Повече от тридесет години (1919 – 1950 г.) Иван Саръилиев е преподавател в Софийския университет. Води и цели курсове върху отделни философи, например Имануел Кант, Бъркли, Бергсон.

Иван Саръилиев има две по-големи специализации – през 1924 – 25 г. в Англия и през 1931 – 33 г. със стипендия от Рокфелеровата фондация – в САЩ. Посещава „големите американски университети“ – Харвард, Йейл, Принстън, Корнел, Калифорнийския университет, – и изпраща за в. „Мир“ обширни текстове, в които запознава българския читател с тяхната история и организация на работа. ^[3]

През 1935 г. Саръилиев основава Философския клуб в София и става негов председател. В клуба членуват най-изтъкнатите български учени, които изнасят лекции на актуални философски теми пред широката аудитория. Дейността на клуба продължава до 1944 г.

Иван Саръилиев е канен и взема участие във всички големи международни конференции и конгреси по философия. Член е и на българската правителствена делегация в Румъния през 1943 г., чиято цел е установяване на по-близки културни връзки между двете страни.^[2]

Три пъти е избиран за декан на Историко-Филологическия факултет на Софийския университет, а след 1936 г. завежда катедрата по История на философията.^[2]

Установяването на комунистическия режим в България слага принудителен край на кариерата на проф. Иван Саръилиев. За новата власт той е буржоазен философ, представител на западните капиталистически учения бергсонизъм и прагматизъм, и затова трябва да бъде отстранен. През юни 1946 г. проф. Иван Саръилиев е избран за ректор на Софийския университет, но само няколко месеца по-късно, през декември същата година, е принуден от властта да напусне тази длъжност. През 1950 г., след няколко неуспешни опита да пречупят волята на Саръилиев и да го „приобщят“ към идеите марксизма-ленинизма, комунистите го принуждават да подаде оставка и като професор. Забранено му е да преподава, да публикува, а достъпът до книгите му в обществените библиотеки е ограничен. Трудовете му на практика са недостъпни за аудиторията. Дори и студентите му не могат да се срещат с него. Остатъка от живота си Иван Саръилиев прекарва в пълна изолация и забрава.^[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иван Саръилиев е учен полиглот – владее седем езика, сред които и класическите латински и старогръцки. Превел е „Принципите на човешкото познание“ от Джордж Бъркли (1914). Автор е на много статии и студии, както и на седем книги. Сред тях са „Родовите идеи“ (1919), „За волята“ (1924), „Съвременната наука и религията“ (1931), „Прагматизъм“ (1938) и „Сократ“ (1947). С „Родовите идеи“ и „За волята“ той се утвърждава като един от първите прагматици в Европа и първият в Източна Европа. „Съвременната наука и религията“ предизвиква една от най-шумните дискусии в междувоенна България – между Иван Саръилиев и Димитър Михалчев. „Прагматизъм“ е първото и единствено изследване на тази традиция в американската философия на български език.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметта за него се възражда благодарение на проф. Иван Младенов, който подготвя ново издание на най-важното съчинение на Саръилиев – „Прагматизмът“. Дарението на архива на проф. Саръилиев на НБУ през 1999 г. поставя и крайъгълния камък на цял архивен отдел към Библиотеката на университета^[4]. В Нов български университет на името на Саръилиев е кръстена аудитория.^[5] Осъществена е научна конференция, а през 2005 г. са разчетени и издадени негови дневници. През 2012 г. Ясен Захариев му посвещава научната биография Философия и биография. А през 2013 г. е публикувано изследването на Андрей Ташев „Прагматизмът и Иван Саръилиев“.

На проф. Иван Саръилиев по инициатива на НБУ и предложение на общинския съветник от ДСБ Вили Лилков е наименована и безименна улица в Студентски град в София.^[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Прагматизъм, София: издание на НБУ, 2002.
Усилието да узнаваш, София: НБУ, 2004.
Meditationes, София: НБУ, 2005.
„История на английската философия“. – сп. Философски алтернативи, 2007, бр. 6.
Аристотел, София: Издателски център „Боян Пенев“, 2013.

За него[редактиране | редактиране на кода]

Ivan Mladenov. „Ivan Sarailiev – An Early Bulgarian Contributor to Pragmatism“. – In: Peirce Project Newsletter, 2000, Volume 3, № 2, Indiana University Purdue University Indianapolis, 2000.
Кристиан Банков. „Проф. Иван В. Саръилиев, езикът и семиотиката“. – В: Иван Саръилиев. Усилието да узнаваш. София, 2004.
Ясен Захариев. Философия и биография. София: Нов български университет, 2012, 176 с. (ISBN 978-954-535-713-8).
Андрей Ташев. Прагматизмът и Иван Саръилиев. Към корените на семиотичното мислене в България. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013, 252 с. (ISBN 978-954-322-667-2; 978-954-07-3589-4).