Кристиан Банков – Уикипедия

Кристиан Банков
български семиотик
Роден
10 юни 1970 г. (53 г.)
Националност България
Учил вБолонски университет
Хелзинкски университет
Научна дейност
Областсемиотика, културология
Учил приУмберто Еко
Уго Воли
Ееро Тарасти
Работил вНов български университет

Проф. Кристиан Банков е български семиотик, културолог и университетски преподавател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 юни 1970 г. в София. Завършва Техникума по електроника в София (1989), а след това Държавния университет в Болоня, Италия, специалност Теория на спектакъла (DAMS Spettacolo), във Факултета за филологии и философия с максимален успех (110 e lode). Избира специализация за последните години от следването си в Института за науки за комуникацията, оглавяван от проф. Умберто Еко. Защитава дипломна работа на тема „Езикът като позитивен елемент в антиинтелектуализма на Бергсон“, с ръководител проф. Уго Воли (1995). През 1997 г. печели стипендия на финландското правителство и след няколко престоя в Хелзинкския университет, през 2000 г. защитава докторска дисертация на тема „Интелектуално усилие и езикова работа: семиотични и херменевтични аспекти във философията на Бергсон“, във Факултета по изкуства, Департамент по теоретична философия, с оценка magna cum laude approbatur. Негов ръководител е проф. Ееро Тарасти, а супервайзър проф. Илка Ниинилуото. Дисертацията е публикувана като отделен том в серията Acta Semiotica Fennica.

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

От декември 1995 г. той започва да преподава семиотика като хоноруван преподавател в Нов български университет. След защитата на дисертацията си в Хелзинкския университет продължава преподавателската си и изследователска работа в НБУ и през март 2006 г. му е присъдено научно звание доцент по съвременни философски учения (семиотика). През октомври 2011 г. печели конкурс за назначаване на академична длъжност професор по семиотика в Нов български университет.

От 1996 г. насам Кристиан Банков осъществява интензивна международна дейност. Той е изнасял лекции, семинари и е организирал кръгли маси в Хелзинкския, Тартуския и Лундския университети, Университета в Бари, IULM – Милано, London Guildhall University (сега London Metropolitan University), Технологичния университет в Каунас (Литва), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и др. Основен организатор на ежегодната международна Ранноесенна школа по семиотика EFSS (2006-) и на Пролетна школа по семиотика (2006, 2007, 2008), носещи кредити на студенти от над 10 европейски университета. Печелил е като главен координатор и партньор множество проекти за развитие на учебната и изследователската дейност. Съавтор е на първата международна докторска програма по семиотика (SEMKNOW).

През 2007 г. по негова инициатива в НБУ стартира магистърска програма „Реклама и стилове на живот“, през 2012 г. „Реклама и бранд мениджмънт“, а през 2015 г. Brand Management – изцяло на английски език.

Проф. д-р Кристиан Банков е заместник-ректор по международната дейност и връзки с обществеността на Нов български университет (2011-12) и ръководител на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания (ЮЕЦСИ) – от февруари 2007).

През 2014 г. той е главен организатор на 12. Световен конгрес на Международната асоциация за семиотични изследвания (IASS/AIS), провел се в Нов български университет.[1][2]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Банков е избран за главен секретар на Международната асоциация за семиотични изследвания (IASS/AIS) през септември 2014 г.

От 2005 г. е представител на Балканската асоциация за семиотични изследвания (BASS) в разширения съвет на Международната асоциация за семиотични изследвания (IASS).

Банков е председател на сдружение „Не на страха“ (1997-1998).

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Основните му интереси са в областта на теоретичната семиотика, социосемиотиката, консумативното общество и новите медии. Има четири публикувани книги и множество статии на български, английски, италиански и френски.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Intellectual Effort and Linguistic Work: Semiotic and Hermeneutic Aspects of the Philosophy of H. Bergson. Acta Semiotica Fennica Vol. IX, Helsinki, 2000, 168 p. (ISBN 978-951-98654-0-9)
  • Семиотични тетрадки. Част I: Уводни лекции по семиотика. изд. на Нов български университет, София, 2001, 143 p. (Semiotic notebooks: introductory lectures in semiotics) (ISBN 954-535-250-7)
  • Семиотични тетрадки. Част II: Семиотика, памет, идентичност. изд. на Нов български университет, София, 2004, 164 p. (Semiotic notebooks II: Semiotics, Memory, Identity) (ISBN 954-535-332-5)
  • Консумативното общество. ЛИК: София, 2009, 264 p. (ISBN 978-954-607-779-0) (The Consumer society)[3].

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Научна редакция на книгата Материя и памет на Анри Бергсон (от френски), София: издание на НБУ, 2002.
  • Научна редакция на книгата Прагматизъм на проф. Иван Саръилиев, София: издание на НБУ, 2002.
  • Съставителство на сборник Семиотиката в действие: Reader за деветата ранноесенна школа по семиотика, София: изд. НБУ, 2003.
  • Съставителство на сборник EFSS’2003 Sign Theories in Use, (на английски) София: изд. НБУ, 2004.
  • Научна редакция на книгата Кант и птицечовката на Умберто Еко (от италиански), София: Дом на науките за човека и обществото, 2004.
  • Съставителство и научна редакция на сборник EFSS’2004 Culture and text, (на английски и български). София: изд. НБУ, 2005.
  • Съставителство и научна редакция на сборник Semiotics and Genre, Volume XI* EFSS’2005, София: изд. на НБУ, 2006, 94 с., на английски и френски.
  • Съставителство и научна редакция на сборник Семиотика и жанр, Том XI* EFSS’2005. изд. на НБУ, 2006, 175 с.
  • Съставителство и научна редакция на сборник Семиотиката в действие 2007: Лекции и доклади по семиотика, София: изд. на НБУ, 2008.
  • Съставителство и научна редакция на книгата на Еро Тарасти Екзистенциална семиотика, София: НБУ, 2009, 336 с.
  • Съставителство и научна редакция на електронно издание Vers les deux sources de la morale et de la religion (на френски), заедно с Владимир Градев, Sofia: NBU, 2010 (ISBN 978-954-535-614-8)
  • Съставителство и научна редакция на сборник Семиотиката в действие 2011: Лекции и доклади по семиотика, София: изд. на НБУ, 2011, 201 с. (ISBN 978-954-535-671-1)

Студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „За една трансцендентална компетентност на субекта, забравена от основните семиотики“ (резюме на английски). – В: Сборник EFSS ‘96, том II, издание на департамент „Антропология“ към НБУ.
  • „Текст и интелигентност“. – В: Сборник EFSS ’97, том III, София, 1998, с. 239-255.
  • „Език на потреблението“. – В: сп. Медиа & Реклама, април 2000, с. 20-21.
  • „Истинност и лъжливост на рекламата“. – В: сп. Медиа & Реклама, юни 2000, с. 23-24.
  • „Аз, моя милост и българската идентичност“. – В: Литературен форум, бр. 15 (438), 5-12 декември 2000.
  • „Рекламните послания на бирите“. – В: Медия свят, октомври 2001, с. 36-38.
  • „Новите дрехи на интелектуалеца“. – В: Медия свят, март 2002, с. 35-36.
  • „Към едно преоткриване на Бергсон“. – В: Анри Бергсон, Материя и памет, София: НБУ, 2002, с. 3-30. (уводна студия към книгата)
  • „Проф. Иван Саръилиев, езикът и семиотиката“. – В: Иван Саръилиев, Усилието да узнаваш, София: НБУ, 2004, с. 58-62.
  • „Интерпретативни разходки около една отворена творба“. – В: сп. Театър, бр. 7-9, 2004, с. 24-27.
  • „Битие и резистентност“. – В: Семиотика и идентичност: около Умберто Еко, София: Дом на науките за човека и обществото, 2005, с. 118-148.
  • „Семиотична артикулация на света и темпоралност на опита в него“. – В: Диалог между две култури, Ерера, М., Брикле, П., Ламберт, С. (съставители), София, 2006, с. 185-190.
  • „Семиотика, памет, идентичност“. – В: Памет, идентичност, съзнание, Орлин Тодоров (съст.), София: НБУ, 2006, с. 63-76.
  • „Семиотичното вдъхновение на Еро Тарасти“. – В: Еро Тарасти, Екзистенциална семиотика, София: НБУ, 2009, с. 3-5. (предговор)
  • „Френската семантика в български прочит: разширяване на диапазона“. – В: Лора Петрова Недялкова, Словесни и музикални дискурси от епохата на барока: смислови пространства в сравнителна перспектива, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010. (предговор към книгата)
  • „Смисъл и значение на бельото или към една семиотика на бельовния дискурс“. – В: Бельото като дискурс, състав. Георг Краев, София: НБУ, 2010. +CD
  • „Голямото дигитално покръстване“. – В: Милад Дуеи, Големият дигитален обрат, София: НБУ, 2011, с. 11-13.
  • „Text & Intelligence“. – В: Snow, Forest, Silence, Acta Semiotica Fennica IV-VI, ISI & Indiana University Press, 1999, pp. 67-80.
  • „The Role of the Intellectual in the Age of Media“. – В: Europe in Flames, Jari Ehrnrooth, Niilo Kauppi (ed.), Helsinki University Press, 2001, pp. 152-155.
  • „Analisi semio-temporale dell’identità, basata su una tipologia della memoria“. – В: Logica, Dialogica, Ideologica, Patrizia Calefato and Susan Petrilli (ed.), Mimesis, Milano, 2003, pp. 249-258.
  • „Le sentier bergsonienne vers la sémiotique existentielle“. – В: Degres, nº116 (Hiver 2003), pp. c1-c7.
  • „Infinite Semiosis and Resistance“. – В: From Nature to Psyche, Acta Semiotica Fennica, vol. XX, Helsinki, 2004, pp. 175-181.
  • „A semio-temporal analysis of identity, based on a typology of memory“. – В: Subject Matters: a Journal of Communications and the Self, London Metropolitan University Press, 2005, Vol. 2, No. 2., pp. 49-58.
  • „Redrawing the Map and Setting the Agenda in Philosophy“. – В: The American Journal of Semiotics, Vol. 21. 1-4 (2005), p. 191-207.
  • „La articulación semiótica del mundo y la temporalidad de su intento“. – В: Diálogo Intercultural, Herrera, M., Brickle, P., Lambert, C., (eds), Sofia, 2006, pp. 191-196.
  • „Bankov’s Razor Versus Martinelli’s Cannon. A Confrontation around Biosemiotics“. – В: Biosemiotics, Springer Netherlands, 1/2008, pp. 397-407.
  • „A sociosemiotic model of the standards for discursive validation“. – В: A Sounding of Signs: Modalities and Moments in Music, Culture, and Philosophy, Robert S. Hatten, Pirjo Kukkonen, Richard Littlefield, Harri Veivo & Irma Vierimaa (eds.), Imatra: Acta Semiotica Fennica, 2008, pp. 253-268.
  • „Cultures of Navigation versus Cultures of Erudition“. – В: Lexia 05/06 2010 Analisi delle culture, culture dell’analisi, edited by Massimo Leone, Rome: Aracne editrice S.r.l., pp. 103-123.
  • „Technology, the Imaginary and the Transfer of Experience: between the Market and Social Networks“. – В: Lexia 07/08 2011 Immaginari. Prospettive disciplinari, edited by Massimo Leone, Rome: Aracne editrice S.r.l., pp. 255-278.
  • „Удоволствието от хипертекста“. – в Градината с розите III. Лекции и слова (2007 – 2014), Веселина Василева (съст.), София: НБУ 2015 г., стр. 50-77.
  • „Консумативни ритуали във Facebook”. – във Всичко за продан. Консумативната култура в България, Евгения Кръстева-Благоева (съст.), София: НБУ, 2014 г., стр. 57-77.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ 12th World Congress of Semiotics, Sofia 2014, 16-20 September, New Bulgarian University.
  2. ↑ „Международни академични събития в София“, БНТ, „Денят започва с култура“ - за световния конгрес по семиотика и интервю на Кристиан Банков с Умберто Еко, 23.09.2014 (видео)
  3. ↑ Кристиан Банков, Резюме на монографията „Консумативното общество“ (изд. ЛИК, София, 2009), НБУ, Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кристиан_Банков&oldid=12083588“.