Култура на Бразилия – Уикипедия

Културата на Бразилия е тясно свързана с португалската, поради силното влияние на Португалската империя за трите столетия на колониално владение. Основните въздействия, оставили своя най-ярък отпечатък са португалският език, римокатолицизма и колониалните архитектурни стилове.[1] В голяма степен тя е повлияна и от африканските, местните и други европейски (не-португалски) традиции и обичаи.[2] В някои аспекти на бразилската култура важен принос имат италианци, германци и други европейски имигранти, които пристигат на големи вълни в регионите южен и югоизточен на страната.[3] Туземните америндианци оставят своята следа в езика и в кухнята на страната, а африканците – както в езика и кулинарията, така и в музиката, танците и религията.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Литература на Бразилия
Машаду ди Асис, поет и писател, чиято творба обхваща почти всеки литературен жанр, е считан за най-големия бразилски писател.[5]

Литературата в Бразилия се развива сравнително късно, както в Южна, така и в Северна Америка. Нейните начала са формално положени с мисионерската дейност на йезуитите след Откриването на страната през 16 век.[6] Първоначално бразилската литература е била силно обвързана с португалската; с течение на времето обаче, тя става независима, започвайки процеса през 19 век с преобладаващите течения тогава – романтизъм и реализъм и достигайки своя връх със Седмицата на съвременното изкуство в 1922, характеризирана с окончателното скъсване с литературата на други страни, образувайки се от Модернизма и неговите подтечения, първите школи на наистина независими писатели. От това време са големите имена като Мануел Бандейра, Машаду ди Асис, Карлус Друмонд ди Андради, Жуау Гимарайс Роза, Клариси Лиспектор и Сесилия Мейрелис.

Действителното развитие на литературата в Латинска Америка започва през 19 век. Известни са колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес, мексиканският Карлос Фуентес и др.

Жоржи Амаду (ляво), с колегите си Габриел Гарсия Маркес (в средата) и Адониас Филю

За класика на латиноамериканската литература, и конкретно бразилската, се смята Жоржи Амаду. Той живее и твори през 20 век в родната си страна. В романите му се разказва за магията на латиноамериканската култура и африканските обичаи, за какаовите плантации в Илиесу, за страстните мулати в Баия, за нощите, които ухаят на карамфил, за навъзможните неща, които се случват само там и за истинската магическа любов. Самото име – Салвадор де Баия (Спасителят на Залива) – подсказва, че в романите на Амаду се разказва за нощите по плажовете и за нощния свят, за тежкия живот на работниците по плантациите, за волността и свободата на тези, които не се интересуват от мнението на другите, за гуляйджиите и страданията на техните съпруги. Всичко това е описано с чувство, написано в един магически свят, където всичко е възможно.

По-известните книги на Жоржи Амаду са „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Габриела, карамфил и канела“, „Пастири на нощта“, „Какао и кръв“, „Надежда по изгрев, надежда по залез“, „Какао“ „Земята на карнавала“ и др.

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Изкуство на Бразилия
Пристанището на Сантус, 1889 г., от Бенедиту Каликсту

Традиционно изкуството в Бразилия се е развило на базата на религията. Тамошните църкви се считат днес за едни от най-красивите в Америка.

Бразилското изкуство от 16 век се развива в различни стилове вариращи от барок (доминиращ стил в Бразилия до началото на 19 век)[7][8] през романтизъм, модернизъм, експресионизъм, кубизъм, сюрреализъм и абстракционизъм.

През 20 век импресионизмът е придобивал все по-голямо значение. Известни изкуствоведи от това време са Мануел Санчиагу, Жузе Пансети, Бенедиту Каликсту и Кандиду Портинари. Самият Портинари е бил считан за един от най-големите творци на миналия век. Но поради факта, че е рисувал със силно отровни бои, той се разболява от рак и умира много млад. По-известните му творби са изложени в Ню Йорк. Според критиците, те представят възможно най-добре „оригиналността“ на Бразилия.

„Откриването на земя“, от Кандиду Портинари (1941; Библиотека на Конгреса, Вашингтон)

В изкуството от 1960 до 1980 се отличават преди всичко братята Томас и Арканджело Янели, както и графистката Файга Островер. През това време става известна и една група бразилски творци, известна с името Групата на деветнадесетте. Към нея са принадлежели например сюрреалистите Мариу Грубер, Отавиу Араужу, Марселу Грасман. Четвърият член на групата е Лена Милет, която е една от първите жени, намерила признание в бразилското изкуство. Към групата трябва да се спомене и Карлус Араужу, който става известен със своите маслени творби. Нора Белтран е изобразявала политическата и социална обстановка в Бразилия чрез карикатури.

Днес Биеналето (Biennale) в Сао Пауло е най-голямото творческо събитие. На него биват представяни творбите на международни реномирани творци. Рио де Жанейро представлява също важен център на изкуството.

Изкуството на индианците е било твърде преходно. Рисунките (главно по тялото) са отнемали по цели дни, а някои от цветовете не са държали дълго време. Пъстрите украшения за главата, направени от пера, са рядкост в музеите днес.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Бразилска музика
Изпълнение на маракату в град Олинда — типична афро- бразилска народна музика от Пернамбуку

Бразилската музика обхваща много регионални стилове повлияна от африканските, европейските и индианските форми. Тя се развива в различни стилове, по-известните от които са: самба, бразилска народна музика, макулеле, шору, сертанежу, брега, форо̀, фреву, маракату, боса нова, бразилски рок и ашѐ.

Кино[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Бразилско кино
Афонсу Сегрету, до първите прожектори на Предприятие Паскуал Сегрету: братята- италианци са основоположниците на седмото изкуство в Бразилия

Първата кинематографска прожекция в Бразилия се провежда на 8 юли 1896 г. на улица Rua do Ouvidor, в град Рио де Жанейро.[9][10] Година по-късно вече има постоянна зала за прожекции на киното в Рио, — „Salão de Novidades Paris“ на Паскуал Сегрету. Първите бразилски филми биват заснети между 1897 и 1898. „Поглед към залив Гуанабара“ е заснет от италианският оператор Афонсу Сегрету на 19 юни 1898 г., след пристигането си от Европа на борда на кораба Brésil – но този филм, ако въобще е бил сниман, никога не е бил показан публично. И все пак, 19 юни се счита за Ден на бразилското кино.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Бразилска кухня
Националното бразилско ястие фейжуада (ляво), заедно с ориз, маниока, портокали, Кайпириня и др.

Бразилската кухня е много разнообразна, отразявайки комбинацията от местното и имигрантското население в страната. Това е създало една национална кухня, белязана от запазването на регионалните различия.[11] В северната част на Бразилия например, ястията са по-силно повлияни от местните продукти, в които присъстват алигаторовото месо или рибата пираруко, докато на юг във вътрешността е доста силно германското влияние, а по крайбрежието – португалското, в чието меню широко се използват морски риби, скариди и стриди.

За националното ястие на страната се смята фейжуадата[12][13] и регионалните ястия, като ватапа̀, мокека, полента и афробразилското акаражѐ.

Националните напитки са кафето и типичната бразилска кашаса (силно спиртно питие). Тя се дестилира от захарната тръстика и е главната съставка на националния коктейл, кайпириня.[14]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Спорт в Бразилия
 Вижте също: Национален отбор по футбол на Бразилия
Стадионът Маракана в Рио де Жанейро. В страната, футболът е най-популярния спорт.[2]

Футболът е най-популярния спорт в Бразилия.[2] Националният отбор по футбол е петкратен шампион на Световното първенство по футбол през 1958, 1962, 1970, 1994 и 2002.[15] Баскетболът, футзалът, волейболът, автомобилните спортове и бойните изкуства също се радват на голяма популярност в страната. Въпреки че не се практикуват толкова, като споменатите по-горе спортове, тенисът, хандбалът, плуването и гимнастиката са намерили много последователи в Бразилия през последните десетилетия. Някои варианти в по-важните спортни дисциплини произхождат от Бразилия. Плажният футбол,[16] футзалът[17] и футволеят произлизат от изменения във футбола. В бойните изкуства, бразилците са развили капоейрата,[18] вале тудо,[19] и бразилското джиу джицу.[20] В автомобилизма, бразилски пилоти печелят световната титла Формула 1 осем пъти: Емерсон Фитипалди, през 1972 и 1974;[21] Нелсън Пикет, през 1981, 1983 и 1987;[22] и Айртон Сена, през 1988, 1990 и 1991.[23]

Бразилия провежда мащабни спортни събития в своята история: страната организира и е била домакин на Световното първенство по футбол през 1950, достигайки до полуфинала[24] и е избрана да бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2014.[25] Пистата за автомобилни и мотоциклетни състезания, която се намира в град Сао Пауло, Интерлагос, е домакин на ежегодната Голяма награда на Бразилия.[26] Сао Пауло е бил домакин на Панамериканските игри от 1963, а Рио де Жанейро организира Панамериканските игри от 2007. Освен това, страната ще бъде домакин на Летните олимпийски игри през 2016, които ще се проведат в град Рио де Жанейро.[27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Períodos históricos // História. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 8 юни 2008.
  2. ↑ а б в People and Society // Encarta. MSN, 10 юни 2008. Архив на оригинала от 2008-05-07 в Wayback Machine.
  3. ↑ Population // Encarta. MSN, 10 юни 2008. Архив на оригинала от 2008-05-07 в Wayback Machine.
  4. ↑ Freyre, Gilberto. The Afro-Brazilian experiment: African influence on Brazilian culture // UNESCO, 1986. Посетен на 8 юни 2008.
  5. ↑ Candido; Antonio. (1970) Vários escritos. São Paulo: Duas Cidades. p.18
  6. ↑ Algo Sobre - Origens da Literatura no Brasil
  7. ↑ Leandro Karnal, Teatro da fé: Formas de representação religiosa no Brasil e no México do século XVI (São Paulo, Editora Hucitec, 1998; available here [1].
  8. ↑ "Barroco Brasileiro" Архив на оригинала от 2010-11-14 в Wayback Machine., Enciclopédia Itaú Cultural
  9. ↑ Um pouco da história do cinema no Brasil // Cinema Brasil. Посетен на 16 de julho de 2010.
  10. ↑ Fernando Morais da Costa. Primeiras tentativas de sonorização no cinema brasileiro (os cinematográfos falantes - 1902 - 1908) // Mnemocine, 25 de julho de 2008. Архивиран от оригинала на 2011-07-06. Посетен на 16 de julho de 2010.
  11. ↑ Way of Life // Encarta. MSN, 8 юни 2008. Архив на оригинала от 2009-10-29 в Wayback Machine.
  12. ↑ Roger, "Feijoada: The Brazilian national dish" Архив на оригинала от 2009-11-29 в Wayback Machine. braziltravelguide.com.
  13. ↑ "Brazil National Dish: Feijoada Recipe and Restaurants" Архив на оригинала от 2010-11-20 в Wayback Machine.. Посетен на 8 ноември 2009.
  14. ↑ DECRETO Nº 4.851, DE 2 DE OUTUBRO DE 2003. (html) // Senado.gov. Архивиран от оригинала на 2012-02-24. Посетен на 04/12/2009. (на португалски)
  15. ↑ Football in Brazil // Goal Programme. International Federation of Association Football, 15 април 2008. Посетен на 6 юни 2008.
  16. ↑ Beach Soccer // International Federation of Association Football. Посетен на 6 юни 2008.
  17. ↑ Futsal // International Federation of Association Football. Посетен на 6 юни 2008.
  18. ↑ The art of capoeira // BBC, 20 септември 2006. Посетен на 6 юни 2008.
  19. ↑ Brazilian Vale Tudo // I.V.C. Архивиран от оригинала на 1998-05-30. Посетен на 6 юни 2008.
  20. ↑ Brazilian Jiu-Jitsu Official Website // International Brazilian Jiu-Jitsu Federation. Архивиран от оригинала на 2008-04-20. Посетен на 6 юни 2008.
  21. ↑ Donaldson, Gerald. Emerson Fittipaldi // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008.
  22. ↑ Donaldson, Gerald. Nelson Piquet // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008.
  23. ↑ Donaldson, Gerald. Ayrton Senna // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008.
  24. ↑ 1950 FIFA World Cup Brazil // Previous FIFA World Cups. International Federation of Association Football. Посетен на 6 юни 2008.
  25. ↑ 2014 FIFA World Cup Brazil // International Federation of Association Football. Посетен на 6 юни 2008.
  26. ↑ Formula 1 Grande Premio do Brasil 2008 // The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008.
  27. ↑ Rio de Janeiro 2016 Summer Olympics // Comitê Olímpico Internacional. Посетен на 16 julho de 2010. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Култура_на_Бразилия&oldid=12015400“.