Ларнакс – Уикипедия

Минойски ларнакс в морски стил. Академичен художествен музей, Бон
Златният ларнакс на Филип II Македонски

Ла́рнакс (старогръцки: λάρναξ) – ковчеже, урна е понятие от археологията, означаващо саркофаг, в който са поставени телата или прахът на умрелия.

Най-старите ларнакси, намерени през бронзовата епоха по време на минойската цивилизация, са теракотови сандъци, богато орнаментирани.

По-късно в елинистичния период някои от тях добиват вид на малки ковчежета, украсени като вазите по онова време. В специални случаи ларнаксите са били изработвани от злато.

Такъв е откритият край Вергина (Северна Гърция) ларнакс от 4 век пр.н.е., украсен със слънчев мотив под формата на 16-лъчева звезда (известна като Звездата от Вергина). Ръководителят на археологическите разкопки Манолис Андроникос[1] предполага, че вероятно ларнаксът е съдържал останките на Филип Македонски, бащата на Александър Велики.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Manolis, Andronikos. The Finds from the Royal Tombs at Vergina. Oxford University Press, 1981. ISBN 978-0-85672-204-2.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Larnax в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​