Национално единение – Уикипедия

Национално единение
Nasjonal Samling
Ръководител(и)Видкун Квислинг
Основател(и)Видкун Квислинг[1]
Основана13 май 1933 г.
Разформирована8 май 1945 г. (забранена)
СедалищеОсло
ВестникFritt Folk
Членове44 000 (1943 г.)
ИдеологияНационалсоциализъм
Иредентизъм
Полит. позицияКрайнодясна
ЛозунгЗдраве и щастие! (Heil og Sæl!)
Цветове  Червен и   Златист
Знаме на партията
Национално единение в Общомедия

Национално единение (НС) (на норвежки: Nasjonal Samling; NS) е нацистка политическа партия в Норвегия. Тя е основана от бившия министър на отбраната Видкун Квислинг и група привърженици като Йохан Бернхард Хьорт, който напуска партията през 1937 г. след многобройни вътрешни конфликти. Партията празнува своето основаване на 17 май, националния празник на Норвегия, но е основана на 13 май 1933 г. Паравоенно крило на партията е Хирден.

Политика преди войната

[редактиране | редактиране на кода]

Партията никога не е с пряко политическо влияние, но въпреки това става ярост в норвежката политика. Независимо от факта, че никога не успява да постигне повече от 2,5% на избори, тя става фактор за поляризиране на политическата сцена.[2] Другите партии в Норвегия я разглеждат като норвежка версия на германските нацисти и по принцип отказват да си сътрудничат с тях. Няколко от маршовете и митингите ѝ преди войната са или забранени, или белязани от насилие, когато комунисти и социалисти се сблъскват с тях.

Значителна черта на партията през цялото ѝ съществуване, е относително високото ниво на вътрешни конфликти. Антисемитизмът, антимасонството и различните възгледи за религията, както и асоциирането на партията с нацистите и Германия са горещо обсъждани. До избухванто на Втората световна война, партията се свежда до политическа секта с почти никаква реална дейност.

Силната вяра в норвежкия паганизъм, романтичният национализъм и авторитаризма, доминират в идеологията на НС. Също така те разчитат силно на северния символизъм, използвайки викингите, предхристиянската религия и руните в своята пропаганда и речи. Те твърдят, че символът им – златен слънчев кръст на червен фон (цветове на герба на Норвегия), е бил символ на Свети Олаф, рисуван върху неговия щит.[3]

По време на германската окупация

[редактиране | редактиране на кода]

Когато Германия нахлува в Норвегия през април 1940 г., Крайслинг влиза в студиото на норвежката компания Broadcasting Corporation в Осло и прави радиопредаване, като се обявява за министър-председател и заповядва незабавно да се сложи край на антигерманската съпротива. Въпреки това, крал Хокон VII, на незаетата територия заедно с легитимното правителство, ще абдикира, вместо да назначи правителство начело с Квислинг. Съществуващото правителство отказва да се оттегли в полза на Квислинг или да служи на него и заявява, че съпротивата трябва да продължи. През април 1940 г. партията вероятно има само няколкостотин членове, но членството ѝ се повишава до 22 000 през декември същата година и достига връх от 43 400 през ноември 1943 г.[4]

След кратък период от време с цивилно правителство (Administrasjonsrådet), назначено от Върховния съд, германците поемат контрола чрез Райхскомисар Йозеф Тербовен. Той назначава правителство, с повечето министри от редиците на НС. Лидерът на партията обаче, който е спорен в Норвегия, както и сред окупаторите, на 1 февруари 1942 г. става „министър-председател“ на „националното правителство“.

Следвоенна история

[редактиране | редактиране на кода]

Следвоенните органи забраняват партията и преследват членовете ѝ като колаборационисти. Близо 50 000 души са изправени пред съда, приблизително половината от тях са осъдени на затвор. Властите екзекутират Квислинг за държавна измяна, както и няколко други високопоставени членове на НС и изтъкнати германски служители в Норвегия за военни престъпления. Законосъобразността на присъдите обаче е поставена под съмнение, тъй като в Норвегия няма смъртно наказание и норвежката конституция по това време предвижда, че смъртното наказание за военни престъпления трябва да се извърши по време на действащо военно време.

Друг въпрос на следвоенното третиране е продължаващият дебат в Хамсун в Норвегия. Международен автор Кнут Хамсун, макар и никога да не е бил член, е известен симпатизант на НС.[5] След края на войната, Хамсун обаче се смята за неспособен да се яви в съда, а въпросът за връзките му с партията никога не е бил правилно разрешен.

Униформи и символи

[редактиране | редактиране на кода]
От ляво надясно: Лидерска униформа, емблеми, отличителни знаци, декорации, униформи на кандидати за лидерство, норвежки СС.
  1. www.sno.no // Посетен на 10 юли 2024 г.
  2. Tor Myklebost, They Came as Friends (1943), p. 43
  3. John Randolph Angolia, David Littlejohn, C. M. Dodkins, Edged weaponry of the Third Reich (1974), p. 133
  4. Pryser, Tore. Nasjonal Samling // Store norske leksikon, 25 септември 2015. (на норвежки)
  5. Monika Žagar, Knut Hamsun: The Dark Side of Literary Brilliance (2009), p. 182
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nasjonal Samling в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​