Нехералдическа фигура – Уикипедия

Нехералдическа фигура (на немски: gemeine Figur, на френски: meuble heraldique) е изобразителен елемент в композицията на щита на герб.[1]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

По произход нехералдическите фигури се разделят на:[1]

  1. Естествени фигури – тези фигури са изображения на предмети, реално съществуващи в природата, както и изображения на светци и други фигури, отнасящи се до религията (животни, растения, хора и т. п.);
  2. Изкуствени фигури – фигури, създадени от човешка ръка ( оръжия, инструменти, сгради и т. п.);
  3. Фантастични фигури – фигури, заимствани от поезията или митологията, имащи наполовина човешки и наполовина животински форми, или изображения на фантастични животни (харпии, грифони, двуглави орли, дракони и т. п.).

Броят на нехералдическите фигури е безкраен – създавайки нов герб, в него е възможно да се помести всеки произволен предмет от природата, а също плод на изкуството или човешката фантазия. Но въпреки цялата тая маса от нехералдически фигури, някои от тях се използват особено често в хералдиката под формата на добре познат символ или емблема. Тези фигури изискват специални правила за тяхната позиция, външен вид, форма и понякога цвят и по този начин им се придава особено символично значение.

Нехералдическите фигури могат да бъдат представени в естествени цветове, въпреки че това трябва да се избягва. Хералдическите правила предписват стилизация, доколкото е възможно, с възможно най-добра разпознаваемост на мотива.

Нехералдическата фигура се разграничават от хералдическата фигура, която представлява геометрично разделяне на щита чрез прави, образувайки полета, запълнени с различни хералдически цветове.

Хералдически щитове често съчетават в себе си хералдически фигури с нехералдически фигури.

Нехералдическите фигури се характеризират чрез:

  • Относително разположение – разположението на нехералдическата фигура е относително в зависимост от разположението на други фигури или полета.
  • Абсолютно разположение – някои нехералдически фигури имат свои особени форми, външен вид, разположение, напълно независимо от това, къде вурху щита се намират. Това постоянно място, на което се намира фигурата, или постоянната форма, която тя има, се наричат – абсолютни, т. .е. непроменливи.
  • Обърнато или обратни разположение – всички фигури, поместени върху щита, трябва да бъдат обърнати с предната си част надясно. Ако са обърнати наляво, тогава такива фигури се наричат обърнати или обратни. Изключение от това правило са плоски или кръгли фигури, разположени в права линия, както и някои други, които имат свои собствени специални разположения. Фигура, изобразяваща човек ходещ пеша, обикновено се изобразява почти права, само съвсем леко завъртяна надясно.
  • Сближаващи се или отдаличаващи се – две фигури понякога се поставят така, че предните им части да са обърнати една към друга или в противоположни посоки. В първия случай фигурите се наричат сближаващи се, а във втория – отдаличаващи се.
  • Възникваща фигура – ако се вижда само малка, горна част на фигурата, но не цялата все още – т. е. тя е в процес на появяване на фона на щита.
  • Показваща се фигура – при изображения на животни, например, се показват само предните лапи (предната част на животното) или само опашката (задната част на животното).
  • Разкъсана фигура – при възникващи или показващи се фигури на животни, ако линията, по която те са отделени от цялото, не е права, а неправилна – оръфана или вълнообразна.
  • Пресичаща се фигура – съставна фигура, състояща се от две пресичащи се една друга фигури.
  • Разположена в кръст – пресичаща се фигура, която се пресича така, че да образува прав кръст.

Хора[редактиране | редактиране на кода]

Гербове с човешки фигури[редактиране | редактиране на кода]

Човешките фигури включват всички полове и възрасти, голи или облечени, често с типично облекло (напр. рицар, занаятчия, епископ и т.н.), като представители на различни етноси или нации (разпознаваеми по стереотипи или традиционно облекло), в цял ръст или в частично, или в портретно изложение.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Конкретно назовани лица също могат да представляват хералдически фигури. Те често са светци с техните иконографски атрибути. Срещат се и фигури от христианската вяра, както и гръцката, римската и скандинавската митология.

Митологични и полиморфни фигури[редактиране | редактиране на кода]

Тук са поместени фантастични същества.

Части на тялото[редактиране | редактиране на кода]

Жестове[редактиране | редактиране на кода]

Тук ръката или ръцете изразяват специфично значение чрез позата си, например вдигната ръка (борбеност), подадени ръци, здрависващи се (обвързаност, дружба) или ръка в клетвена поза.

Животни[редактиране | редактиране на кода]

Изборът на хералдически изображения често се основава на традиционни народни символи.

  • За овцете в герба е важно правилното ѝ тълкуване. Това може да доведе до обърквания: овца или агнец. Агнецът Божий е здраво вкоренено в религията, докато обикновената овца означава само животновъдство и развъждане.

Рога[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват гербове с един, а също и с няколко рога, в естествен вид, леко заострени и извити, с удебелена основа („вкоренени“), при елените („розета“) и овцете често изобразявани като детелина.

Съществуват и митични рогати фигури, като например риби с рога, както и продукти от рога, предимно ловен сигнален рог или рог за пиене, които се различават от естествения рог по въженцето за окачване и по обработката.

Особени части от животни[редактиране | редактиране на кода]

Членестоноги[редактиране | редактиране на кода]

Членестоногите, сред които особено насекомите, са представени в хералдиката само от няколко вида. Пчелите са особено разпространени във френската хералдика. Това се дължи на наполеоновата хералдика, която се опитва да замени хералдическата лилия в гербовете с пчели. Те са били и отличителна черта на гербовете на „добрите градове“ по него време, определени чрез указ като образцови градове според Наполеон I. Като изключим пчелите, други насекоми не са намерили широко приложение в хералдиката. Мравките и мухите, например, са рядко разпространени. Дори красотата на пеперудите не е разколебала тяхното оскъдно представяне сред гербовете.

  • Примери:
  • Други примери:

Още по-рядко срещани са паяците. Също така, скорпионът е рядко срещана нехералдическа фигура.

Минерали и вкаменелости[редактиране | редактиране на кода]

Камъни и скали могат да представляват нехералдически фигури. Примери са по-специално кварцът и диамантът.

Вкаменелости като нехералдически фигури се срещат рядко. Само няколко форми на вкаменелости са подходящи за всеобщо разпознаваема символика. Обикновено се изобразяват амонити и трилобити като важни водещи вкаменелости от палеозоя. Приложението им се отнася до по-новото време, когато научните изследванията в областта на почвознанието получават по-голямо внимание.

Растения[редактиране | редактиране на кода]

  • Растения, особено цветя (роза, лилия) и дървета, също техни части като цветове, листа и плодове. Изобразяването на листата варира от единични листа до цели венци.
  • При лозата преплитането на клонките е особено привлекателен елемент в хералдиката. Гроздето е представено в цвят или метал. Композицията върху щита или полето може да бъде от една лозова клонка или две една над друга или една до друга или в центъра във вид на лъчи. От по-малко значимите растения, детелината една от малкото, особено трилистната детелина, която е намерила място в света на хералдиката.
  • Други често използвани стилизирани листа са липовото листо, листо от бяла водна лилия, дъбовото листо, както и копривеното листо.
  • Палмовата клонка се използва в щита, често придържана от фигури, но също така се среща и около щита, както и като нашлемник. Палмовата клонка е атрибут на мъчениците.

Дървета[редактиране | редактиране на кода]

Често избирани дървета са силните дъбове, старите достолепни липи, буковете и яворите с характерната форма на техните листа. Ако дървото е изобразено с корени, то то е „изкоренено“. Това позволява да се използва различен цвят за корените. Дървесните пънове също са популярни в хералдиката.

Двойният дъб се е наложил в хералдиката в стилизирана форма. Това са два ствола на два отделни дъба, които са близо един до друг и в млада възраст под определни условия са се сраснали в долната си част и образуват обща корона нагоре, все едно са едно дърво.

Други растения[редактиране | редактиране на кода]

Цветове и плодове[редактиране | редактиране на кода]

Стилизирани растения[редактиране | редактиране на кода]

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Антонов, Стоян. Основни правила на хералдиката // Българско хералдическо и вексилоложко общество, 2017-07-20. Посетен на 2022-11-09.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gemeine Figur“ и страницата „Негеральдические фигуры“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.