Хайнрих Ман – Уикипедия

Хайнрих Ман
Heinrich Mann
германски писател
Роден
Починал
11 март 1950 г. (78 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия
Литература
Жанровероман, новела, есе, мемоари
Известни творби„Верноподаникът“
Семейство
Братя/сестриТомас Ман
СъпругаМария Канова (1912 – 1930)
Нели Ман (1939 – 1944)
Подпис
Уебсайт
Хайнрих Ман в Общомедия

Хайнрих Ман (на немски: Heinrich Mann) (1871 – 1950) е германски писател, автор на романи, новели, разкази, есета, мемоари.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих и Томас Ман, 1900 г.

Хайнрих Ман роден на 27 март 1871 г. в северния ханзейски град Любек в семейството на сенатор и едър търговец от стар патрициански род. По-голям брат е на писателя Томас Ман, лауреат на Нобелова награда за литература през 1929 г.

След завършването на гимназия Хайнрих работи като книжар. Три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в Мюнхен. Оттам Хайнрих посещава Санкт Петербург, а след това предприема редица пътувания. През 1895 – 98 г. заедно с брат си – Томас Ман – пребивава в Италия, главно в Рим и Палестина. До избухването на Първата световна война живее на различни места.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-известната творба на Хайнрих Ман е романът „Учителят Унрат или Краят на един тиранин“, възникнал през 1904 г., но публикуван през 1905 г. В Германия книгата е премълчавана, но поради множеството преводи и екранизацията през 1930 г. (под заглавие „Синият ангел“) с Марлене Дитрих романът достига световна слава.

В края на Първата световна война през 1918 г. излиза и най-успешният роман на Хайнрих Ман – (Верноподаникът). Само за няколко седмици от книгата са продадени близо 100 000 екземпляра.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 г. Хайнрих Ман става президент на секцията по литература на Пруската академия на изкуствата, чийто член е от 1926 г.

След убийството на д-р Милан Съфли (Milan Šufflay) през 1931 г. Хайнрих Ман заедно с Алберт Айнщайн се обръщат към „Международния съюз за човешки права“ (International League of Human Rights) с молба за защита на хърватските учени от сръбския режим.

Националсоциализъм и емиграция[редактиране | редактиране на кода]

Когато в Германия на власт идва Хитлер, националсоциалистите изключват Хайнрих Ман от Академията на изкуствата и му отнемат немското гражданство. Малко преди опожаряването на Райхстага през 1933 г. писателят емигрира във Франция, където се установява в Ница и през 1936 г. приема чехословашко гражданство. В 1940 г. с помощта на Лион Фойхтвангер успява през Испания и Португалия да замине за САЩ, където намира убежище в Лос Анджелис. Страната на неговото изгнание и нейната култура му остават чужди и брат му Томас Ман го подкрепя финансово.

Шест години преди собствения му край се самоубива втората жена на Хайнрих Ман, Нели Ман, която има тежки проблеми с алкохола.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча за Хайнрих Ман в Берлин

През 1949 г. Хайнрих Ман е избран за президент на Немската академия на изкуствата в Източен Берлин, но умира в Санта Моника през 1950 г. преди заплануваното завръщане в Германия. През 1961 г. урната с праха му е пренесена в ГДР и е погребана в Берлин.

В чест на писателя Академията на изкуствата в Берлин учредява през 1953 г. литературната награда „Хайнрих Ман“. Сред по-значимите лауреати са Щефан Хайм (1953), Франц Фюман (1956), Хайнер Мюлер (1959), Гюнтер Кунерт (1962), Криста Волф (1963), Йоханес Бобровски (1965), Петер Вайс (1966), Херман Кант (1967), Юрек Бекер (1971), Улрих Пленцдорф (1973), Карл Микел (1978), Фолкер Браун (1980), Петер Хакс (1981), Хайнц Чеховски (1984), Луизе Ринзер (1987), Вулф Кирстен (1989), Адолф Ендлер (1990), Кито Лоренц (1991) и Ханс Майер (1995).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Хайнрих Ман в Берлин

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Haltlos, 1891.
  • In einer Familie, 1894
  • Das Wunderbare und andere Novellen, 1897 (новела)
  • Ein Verbrechen und andere Geschichten, 1898 (новела)
  • Im Schlaraffenland, 1900
  • Die Göttinnen oder Die drei Romane der Herzogin von Assy (трилогия), 1903
  • Die Jagd nach Liebe, 1903
  • Pippo Spano, 1905 (новела)
  • Professor Unrat oder Das Ende eines Tyrannen, 1905 (auch: Der Blaue Engel)
  • Zwischen den Rassen, 1907
  • Die kleine Stadt, 1909
  • Die Armen, 1917
  • Der Untertan, 1918 (Верноподаникът)
  • Der Kopf, 1925
  • Eugénie oder Die Bürgerzeit, 1928
  • Die große Sache, 1930
  • Ein ernstes Leben, 1932
  • Der Haß, deutsche Geschichte, 1933
  • Die Jugend des Königs Henri Quatre, 1935
  • Die Vollendung des Königs Henri Quatre, 1938
  • Lidice, 1942
  • Der Atem, 1949

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Geist und Tat, 1910 – 18

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • Ein Zeitalter wird besichtigt, 1946

Посмъртни публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Empfang bei der Welt, 1956
  • Briefwechsel mit Barthold Fles, 1942 – 1949

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Wunderbare 1897
    Das Wunderbare 1897
  • Im Schlaraffenland 1900
    Im Schlaraffenland 1900
  • Zwischen den Rassen 1907
    Zwischen den Rassen 1907
  • Die kleine Stadt 1909
    Die kleine Stadt 1909
  • Der Untertan 1918
    Der Untertan 1918
  • Der Kopf 1925
    Der Kopf 1925
  • Mutter Marie 1927
    Mutter Marie 1927
  • Geist und Tat 1931
    Geist und Tat 1931
  • Der Hass 1933
    Der Hass 1933
  • Ein Zeitalter wird besichtigt 1946
    Ein Zeitalter wird besichtigt 1946
  • Der Atem 1949
    Der Atem 1949

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хайнрих_Ман&oldid=11996048“.