Хърватска куна – Уикипедия

Хърватска куна
hrvatska kuna
50 куни от 1941 г.
ISO 4217
Код	HRK
Номер	191
Показател	2
Деноминации
Разделение	липа (1⁄100)
Символ	kn
Банкноти	5, 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000 kn
Монети	1, 2, 5, 10, 20, 50 lp; 1, 2, 5 kn
Демография
Въвеждане	30 май 1994 г.
Извеждане	31 декември 2022 г.
Приемник	евро[1]
Страна	няма, преди: Хърватия
Издател
Централна банка	Хърватска национална банка
Монетен двор	Хърватски паричен институт
Допълнителна информация
Курс	BGN EUR USD
Инфлация	13,2% (2022 г.)
Уебсайт	www.hnb.hr
Този шаблон показва последните данни, преди тази валута да бъде изведена от употреба.
Хърватска куна в Общомедия

Хърватската куна (на хърватски: hrvatska kuna) е бившата паричната единица на Хърватия, използвана в периода 1941 – 1945 година и от 30 май 1994 до 1 януари 2023 г. Дели се на 100 липа. Международният валутен код на куната е HRK.^[2]

2022 г. е последната година, в която куната се е използва, тъй като Хърватия я заменя с еврото на 1 януари 2023 г. Всички хърватски банкови сметки и кредитни карти автоматично са преобразувани в евро и куните в брой могат да се обменят за евро.

История[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Римската империя в провинциите на Горна и Долна Панония (днес Унгария и областта Славония) данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки (Martes). Оттам хърватската дума за данък marturina произлиза от латинската дума martus (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевска Рус и неговите наследници до началото на 15 век. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като kruna). През Средновековието много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 година. Между 1260 г. и 1380 г. хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.^[3]

Идеята за куната се възражда отново през 1939 година, когато Хърватска бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.^[3]

През 1941 година, когато Хърватското революционно движение „Усташа“ формира Независимата хърватска държава, се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обращение до 1945 година, когато тя, заедно с парите на комунистическите партизани, изчезва със създаването на Социалистическа федеративна република Югославия.^[3]

Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 година, слагайки началото на преходния период от хърватски динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.^[3]

Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.^[3]

В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато регионът отново попада в пределите на Хърватия.^[3]

Първоначално хърватската куна е била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.^[3]

Дългогодишна политика на Хърватската национална банка е да поддържа колебанията на обменния курс на куната спрямо еврото (или по-рано марката) в относително стабилен диапазон. От въвеждането на еврото през 1999 г. обменният курс между двете валути рядко се колебае в значителна степен, оставайки почти постоянен курс 7,5 куни към 1 евро. Хърватия се присъединява към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. и към Механизма на обменните курсове на 10 юли 2020 г. при курс от 7,53450 куни за 1 евро. Куната е заменена с еврото на 1 януари 2023 г., след като са изпълнени предпоставките, тъй като първоначалната прогноза за стандартните четири години след присъединяването към Европейския съюз се оказва твърде кратка.

Банкноти и монети[редактиране | редактиране на кода]

Банкноти[редактиране | редактиране на кода]

Банкнотите са с деноминация от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни.^[2]

Монети[редактиране | редактиране на кода]

Монетите са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа, както и от 1,2 и 5 куни.^[2] Те са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на латински език (през четните години).^[3]

Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През 2001 година Хърватската народна банка заявява, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.^[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Сайт на Хърватската народна банка ((hr)) ((en))