Потребител беседа:Zhoxy – Уикипедия

Здравей и добре дошъл в Уикипедия!

Това е твоята лична дискусионна страница, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.

Ако все още не си го направил, би могъл да прегледаш помощните страници за редактирането или пък някои от полезните ни съвети. А чрез страницата Последни промени можеш да разбереш колко жива е Уикипедия . Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на страницата за разговори.

В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците.

Поздрави, Борислав Б 09:40, 1 ное 2004 (UTC)

Добре се включваш, има нужда, аз сам не удържам фронта за точност и прецизност на техническите теми. А и не се напъвам всеки ден - жената ми е казала, че хубавите неща се правят бавно ;))) (ИнжИнера 16:18, 24 ное 2004 (UTC))

Благодаря за оценката. И аз съм инжИнер, и аз не мога да отделям кой знае колко време. Все пак приятно ми е да го правя, както, разбирам, и на тебе. Захванах се случайно със системата SI, излязоха доста неща за уточняване.

1. Искам да се откажем от термина мерни единици. Те са просто единици съгласно всички сериозни документи - закона за измерванията, наредбите, стандартите, че и самата основна статия за SI в Уикипедия. Най-много да се прибави едно "за измерване", ако контекстът не е подсказал за какви единици става реч. При търсене мерни единици да води към единици.

2. В категориите и тям подобни трябва да се замени съкращението МСЕ със SI или система SI (МСЕ не е ясно, няма популярност). МСЕ да води към SI.

3. Трябва да имаме предвид, че:

- основни единици SI са седемте - метър, килограм, секунда и т. н.

- производни единици SI са радиан, херц, нютон и т. н. (общо около 20)

- с представки SI се образуват кратни и дробни на основните и на производните.

Има още доста, но ... полека. (--George 10:21, 25 ное 2004 (UTC))

По принцип съм съгласен с теб. Ако си забелзал, възвърнах няколко промени в тази посока, които беше направил. Това не е поради несъгласие по същество, а по следните чисто технически причини:

1. Добре е когато има някакво разногласие, то да се обсъди или на Беседата на съответната страница, или в Уикипедия:Разговори, и да се вземе някакво решение. Предпочитам да има решение, което не ми харесва, пред това един да слага нещата в Единици, друг - в Мерни единици. Тогава систематично ще изместим всичко на едното място.

2. Когато се променя името на категория, трябва да се направят съответните корекции и в статиите, влизащи в нея. И обратното, когато дадена статия се слага в категория, добре е да се създадат съответните категории.

Поздрави. --Спас Колев 11:36, 25 ное 2004 (UTC)

Не му разваляйте на Георги редакциите, той знае какво прави. На мен статиите и класификацията ми изглеждаха добре и затова се зачудих като взе да ги пипа. Но направих справки и се оказа, че е бетонено прав за всяко нещо, което е променил. (ИнжИнера 12:09, 25 ное 2004 (UTC))

Спасе, разбирам, наистина не съм бил прав „хаотично“ да променям вече употребени термини. И все пак - кой ще вземе решението и кой и как ще го изпълни? Ето, аз изложих малко аргументи. Изпълнимо ли е моето предложение мерни единици да води до единици, а МСИ да води до SI? Как да променя (да поправя) наименованията на категориите и подкатегориите? --George 12:25, 25 ное 2004 (UTC)

Ами, щом и ИнжИнера е съгласен (не помня друг да се е изказвал "за" мерни единици), мога и аз да ги оправя. --Спас Колев 13:18, 25 ное 2004 (UTC)

Благодаря и на двама ви! --George 13:45, 25 ное 2004 (UTC)

Погледни, моля:

• Беседа:Християнизация
• Християнизация

Като видиш, прецени дали да вземеш отношение.(ИнжИнера 18:26, 29 ное 2004 (UTC))

Въпросът си е сериозен, но май имаше развитие в дискусията. Трудно ми е да се намесвам тук качествено. --George 10:00, 1 дек 2004 (UTC)

Не питай за кого бие камбаната - тя бие за теб. За съжаление администрацията на Уикипедия се огъна пред нахалството и арогантната демонстрация на неуважение към чуждото мнение. Под мълчаливите погледи на активните и опитни участници, които си траете и гледате сеир. Някой, разбираш ли, знаел кое е най-правилно по въпроса и кое не може да се включи вътре. Другите сме били по-прости, нашето той решава и го маха еднолично. И представи си, го прави. Няколко пъти подред.

Въпросът продължава да е сериозен. Нахалника го дундуркат като бебе и му се извиняват - защото, разбираш ли, даже търпелив човек като ***** си е изпуснал нервите от такава явна проява на безочие и е казал част от мнението си за него.

Ако го изтървем, точният и уважителен към написаното от друг стил за уточняване на спори въпроси ще остане в миналото.

В момента като че ли надделява мнението, че всички единици трябва да са в една категория (без Единици за това, Единици за онова...). ИнжИнера беше съгласен, но не знам дали ти беше видял дискусията (и не помня къде е). Кажи какво мислиш, за да си спестим малко работа. --Спас Колев 13:03, 3 дек 2004 (UTC)

Ей там беше обсъждането, дето написах, че след направената справка вече съм за ЕДИНИЦИ. Категория_беседа:Единици(ИнжИнера 17:10, 3 дек 2004 (UTC))

Сега единиците за измерване са класирани в две категории - единици и мерни единици. Просто всички трябва да са в една, единици.

Здравей, искам да те помоля да използваш бутона Предварителен преглед, преди да съхраняваш редакциите си. Това помага на другите уикипедианци по-лесно да следят последните промени. Благодаря ти.

Поздрави, Gregg ♣ беседа ♣ приноси ♣ 08:16, 1 фев 2005 (UTC)

Мисля че го правя, ще внимавам.

В момента последните промени са изпълнени с редакциите ти на статията Птици (малки редакции за корекция на правопис), което изисква всяка една да бъде проверена дали не е вандализъм. Затова е Предварителен преглед, за да помага и на теб, да видиш как ще изглежда статията, но и за тези, които следят кой и какво променя в Уикипедия. Gregg ♣ беседа ♣ приноси ♣ 08:28, 1 фев 2005 (UTC)

Момент! Грешка ли е, че коригирах на части, а не цялата статия? Иначе спазвах Предварителен преглед, но за всяка част. Може би трябва да съхранявам само накрая?

Не е грешка, но можеш да редактираш направо цялата статия, а не частите й. Т.е. вместо да щракваш на редактиране за всеки раздел поотделно, даваш Редактиране на цялата статия. Малко голяма става редактиращата кутийка, но няма друг начин — всеки така прави, предполагам. А за Грег: влез в Настройка -> Последни промени -> маркираш Подобряване на последните промени (не за всички браузъри) и си на 6. --Webkid 08:52, 1 фев 2005 (UTC)

О'к, благодаря!

Колега, благодаря за редакциите на написаните от мен текстове. Фина и изпипана работа. Моля те все пак да бъдеш по-внимателен и в желанието си да направиш израза по-красив да не променяш смисъла на написаното. Искам също така да отбележа, че в момента в Уикипедия има статии, които се нуждаят от основна редакция, тъй като са насипани в сурово състояние от авторите си. Бих те помолил да обърнеш внимание и на тях. Тънките стилистични редакции могат да почакат. --Емил Петков 13:39, 7 фев 2005 (UTC)

O'K, благодаря за оценката. Смятам, че не съм объркал нещо. Все пак редакциите ми са далеч от тънка стилистика, просто мисля, че правят текста по-точен и оправят някои неволни грешки. Наистина, ще се опитам да подходя по-системно (и надявам се, по-полезно).

С малко закъснение видях, че все пак не съм бил прав за последното изречение на статията за сол. Емиле, извинявай!

Видях, че си превел от Руски, тоест, знаеш езици. Има направена мостра - шаблон за лесно и красиво обявяване на твоята страница какви езици знаеш, като после скрипта сам автоматично те внася в категориите на знаещите езици. Виж моята страница (примерно) за мостра как се прави.--ИнжИнера 09:24, 1 юли 2005 (UTC)[отговор]

Благодаря ти, ще погледна.--George 10:55, 1 юли 2005 (UTC)[отговор]

Една малка шайка е решила, че Уикипедия ще отразява само каквото на тях им харесва. На което аз се противопоставих открито. Опитът им да ми скъсат нервите и да им отвърна на личните нападки пропадна, защото бях готов за този им номер. Доста хора изгониха с него.

Затова решиха да издебнат отпускарсия сезон и да гласуват срещу мен на база откровенно клеветнически обвинения. Едното от тях вече увисна - според Петко, „Колкото и да търся, не намирам лични нападки към някого. Технически няма такива. .... За съжаление многократно в нашите реплики към него има лични нападки“ Ако ти трябва, мога да ти дам конкретни линкове, че и останалите неща са клевета. Каато например, защо FREI ми иска максимално наказание - ми просто не ме харесва линк от логовете - нейното е в зелено, личи

Затова те моля, иди гласувай против с тази обосновка: „След като вие имате нападки срещу ИнжИнера, за които му се извинявате, то е уместно и да си оттеглите предложението. Сега постъпката ви е силно неетична.“ Този израз ползвай, не „клеветническа.“

--ИнжИнера 07:37, 19 юли 2005 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

Има отделна поддточка за гласуване против - пишеш „Против“ и подпис. Това е за лесно броене, ломентари всеки пуска по колкото счете за необходимо. Няма пречка обаче само да коментираш, без да гласуваш.--ИнжИнера 08:39, 19 юли 2005 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

Здравей, забелязах, че променяш изписването от кирилица на латиница на съкращенията за мерните единици (км на km; см на cm и т.н., пример:Световен океан), тъй като съм незапозната с материята, а начина на изписване го приех по пример от случайна статия в БГ Уикипедия те моля да ми кажеш има ли някакво прието правило (в науката, не тук) за изписването им и изписването на кирилица грешно ли е?. Поздрав:--FREI 11:08, 19 юли 2005 (UTC)[отговор]

Яна, както се казва, "благодаря ти за въпроса" ! Ето мнението ми за означението на мерките :--George 06:16, 20 юли 2005 (UTC)[отговор]

Накратко, всеки по-сериозен материал, който по характер е, клони към или поне напомня наука или техника, който има отношение към здравето и т. н, трябва да ползва единиците от системата SI. А техните условни означения (а не съкращения, затова те са без точки) са само на латиница (има и няколко гръцки букви).

Основания:

1. Нормативни основания:

• Законът за измерванията казва: Разрешени за използване единици за измерване са единиците от Международната система единици (SI) ...;

• В изпълнение на Закона за измерванията у нас действа НАРЕДБА за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България [[1]]. Някои цитати от нея:

Чл. 2. В стопанската дейност, в здравеопазването, за осигуряване на обществената безопасност и защитата на околната среда и за административни цели задължително се използват разрешените със Закона за измерванията единици на съответните величини

Чл. 26. (1) При означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви.

2. Други основания:

• Всички български стандарти (а те са около 15 000 и са основа на стопанството ни) ползват SI.

• Учебната и научна литература у нас ползва SI.

• Системата е приета в международен мащаб, като се прилага и от страни, които не ползват латиницата (напр. Гърция, Китай, Корея, Япония, арабските страни). Изключение е Русия, която допуска означения и на кирилица.

• Ползването на SI е една от основите на международното разбирателство. Приетите с нея означения наистина имат характер на универсални символи.

3. Малко история:

• До 1993 г. у нас действаше БДС 3952:1979, който (под влияние на съветските стандарти ГОСТ) беше стандартизирал означения и на кирилица.

• С приемането на серията български стандарти БДС ISO 31:1993 този стандарт беше отменен.

• До около 1950 г. у нас официално са се ползвали само означения на латиница.

Автори на „популярни” издания (напр. всекидневници), на литературни произведения и т. н. не се чувстват задължени да спазват правилата на международната система, а възможно е и да не ги познават. Означения на единиците за измерване на кирилица никъде не са (и не бива да са) регламентирани, поради което могат да се срещнат съкращения гр., кгр., клм. и какво ли не още. Разбира се, редуването на кирилица и латиница в неангажиращ текст е неудобно, но ползването на означения в такива текстове е рядкост.

На мен много ми се ще ползването на означенията SI да стане задължително правило за БГ.Уикипедия, но дотогава поне тези статии, които имат претенции за научни, трябва да са с означенията на единиците с латиница.--George 14:47, 19 юли 2005 (UTC)[отговор]

Искрено благодаря за пълния и изчерпателен отговор. В подкрепа на горното: направих справка в 2 БГ енциклопедиии и наистина единиците са на латиница. Затова може би е хубаво в наръник или друго подходящо място да се обясни накратко как да се използват единиците, за да не се повтаря моя случай. Извън темата - радвам се, че си тук (обясняваш много хубаво и систематизирано).Поздрав:--FREI 06:21, 20 юли 2005 (UTC)[отговор]

FREI, идеята да има някъде в Уики подобни общи правила и на мен ми е минавала, трябва да се обсъди с администраторите. Дикутирани са много въпроси (вкл. правопис), има достигнати консенсуси, но са пръснати по най-различни страници (напр. означенията на единиците са обсъждани в Луна?!).--George 08:08, 20 юли 2005 (UTC)[отговор]

Здравейте! Благодаря ви за това обсъждане. Копирах го на Уикипедия беседа:Правила за наименуване и до седмица ще го приемем като правило. Поздрави. --Петко 09:08, 20 юли 2005 (UTC)[отговор]

Сбъркал си, като си написал вярното определение за bar. Аз бях преписал (копи - пейст) това от наредбата за единиците, съдържащо съмнителното твърдение, че и напрежение се мери в барове. След което бях направил съответният коментар на тази дефиниция, че не е баш така. Изхождам от тези БДС EN, които ги имам. По този начин, освен невярната и вярната дефиниция, имаше и критичен поглед върху недоогледан нормативен документ. Сега този коментар виси във въздуха, а и се снижава информативността. Това е нюанс, но съществен - Уикипедия гледа критично на дефиниция в нормативен документ от 2002 г, оказала се неточна според навлезлите след това европейски норми.

та: Вземи и го дооправи нацяло да не пипаме един след друг. --ИнжИнера 12:33, 28 юли 2005 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

Разбрах, ще го огледам утре.--George 12:45, 28 юли 2005 (UTC)[отговор]

И така:

1. Фактически единственият автентичен източник за тези единици е ISO 31-3 Quantites and units – Part 3: Mechanics, въведен у нас като БДС чрез превод. Него са гледали и съставителите на въпросната наредба, но не са обърнали внимание на изричната забележка накрая на реда „Налягане и напрежение”, че „Употребата на bar трябва да се ограничава само в областта на флуидите.”
2. В горния стандарт има още текстове за налягане, които вмъквам в статията Налягане.
3. Смятам от текста за bar да махнем разсъжденията за механични напрежения, така или иначе не се отнасят до bar.

--George 11:50, 29 юли 2005 (UTC)[отговор]

Напреженията нямат (не се препоръчва да имат според ISO 31-3 ) общо с bar. Обаче има уви, действащ нормативен документ с грешка в него - гореспоменатата наредба. И човек може да се поколебае, на Уикипедия ли да вярва, или на наредбата. Затова, трябва да кажем - знаем я наредбата, знаем каква е дефиницията, ама по-вярваме на ISO-то. Така го бях оформил текста. В крайна сметка, ние сега ги въвеждаме европейските и световни норми и това е грешка на растежа. Но, политиката в стандартизацията е безкомпромисна - нормите точно, без национални особености и изключения, поради което приемаме, че е грешка от недооглеждане.--ИнжИнера 13:08, 29 юли 2005 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

Извинявам се, че се намесвам, обаче например във Франция bar се използва и за механични налягания. Например в строителни техникуми (всички специалности) и университети по архитектура, за сметки по съпромат повече се ползва бар (почти винаги), отколкото паскал или производни. От една страна това е по инерция от по-старата система Сантиметър-Грам-Секунда в която са много от учебниците, таблиците за пресмятане и всички стари емпирични формули, от друга, барът е много по-просто да си го представи човек в реалността: 1 бар е 1 килограм-сила на квадратен сантиметър. Всеки може да си го представи, например като силата, с която натиска с един пръст. Инжинерно-строитенлите университети използват и SI (кило/мега/паскали/нютони), но по абсолютно взаимнозаменяем начин с бар/килограм-сила. Не казвам дали в ISO или в наредбата за единици е предвидено или не, просто факт е, че се използва. Във ВИАС обаче май се ползват само паскали/нютони. --Петко 12:35, 29 юли 2005 (UTC)[отговор]

Признавам, че не знам каква е практиката в Техническия университет и ВИАС, но мога да проверя. Засега може да смегча малко думичките в bar, така или иначе стандартите са по характер препоръка, а буквалният текст на ISO е "трябва да се ограничава в областта на флуидите", което не изключва някаква друга практика тук и там. Благодаря за намесата. --George 12:56, 29 юли 2005 (UTC)[отговор]

Учебниците са учебници. Имам обаче на бюрото си EN с методика за пресмятане, където размерите са в mm, налягането в bar и напреженията в N/mm²--ИнжИнера 13:08, 29 юли 2005 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

Аз се мяркам по-рядко, имам интересни събития в невиртуалната сфера. Дръж фронта и ако има нещо, се обаждай. iCQ7966286 --ИнжИнера 12:10, 22 ноември 2005 (UTC)[отговор]

Виж какво става там да кажеш как е : )

Поздрав: Зл.

Поради липсата на интерес към гласуването на Фалшифицируемост или Фалсифицируемост, те призовавам да се включиш. За повече информация: Беседа:Фалшифицируемост. --Sharkb ± ^{(беседа)} 18:28, 18 декември 2005 (UTC)[отговор]

Can you written to this article 2-5 sentences for example from en wiki? Please. Pietras1988 10:32, 25 януари 2006 (UTC)[отговор]

Дай с дружни усилия да озаптим, и ако може, да канализираме в полезно русло усилията на Dbogdev. Той влезе със самочувствието, че едва ли не е призован да сътвори за целокупния български народ физическата терминология по тертип на английската. След което продължи със същото самочувствие да създава паралелни статии на съществуващите, пълни с формули, ама без тези дефиниции, с които се хваща тройка по въпроса.

Започнах чистка: Работа (физика) е влята в работа, Сила (физика) е оставена да виси, линковете сочат към Сила. Виж, помагай и дооправяй основните статии, не паралелните. Поглеждай в моите и неговите приноси. И честит празник! --ИнжИнера 22:07, 2 март 2006 (UTC) Стабилен Stable [отговор]

Благодаря ти, честит и на теб! И аз забелязвам нужда от намеса, но нещо времето ми е кът. Ще имам предвид.--George 11:24, 4 март 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, Георги! Да си ни жив и здрав, че успя да вкараш Диелектрична проницаемост в правия път след началното „творчество“ на нашия пишман-физик. Хиляди благодарности! Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 19:24, 2 юли 2006 (UTC)[отговор]

Здравей! Видях че премести съдържанието на Скала на Бофорт като копира текста от едното място на другото. Когато страниците се местят по този начин се губи историята на редакциите, затова преместих страницата с историята. За да местиш страници без да се губи историята им използвай горния бутон преместване (отляво на наблюдение). Поздрави, Методи Колев 05:53, 20 април 2006 (UTC)[отговор]

Благодаря, ще го имам предвид!--George 05:56, 20 април 2006 (UTC)[отговор]

Здравей, видях, че си добавил заглавията на стандартите на БДС в Регистрационен номер на МПС (България). Интересува ме, дали ги имаш, защото ще бъде добре да се извади малко информация от тях за спецификациите на табелите. Благодаря --ikonact 11:42, 25 август 2006 (UTC)[отговор]

Не, нямам ги, имам само каталога на БДС. Ще се опитам да ги намеря и ще допълня инфото.--George 11:57, 25 август 2006 (UTC)[отговор]

Благодаря. Ако можеш ще е добре. Видях, че се цитират в наредбата, но трябва да се закупят от Института по стандартизация. Иска ми се да знам какво има като информация вътре. Струва ми се, че БДС ISO 7591:1999 за Спецификацията ще е от полза. Лошото е, че няма много информация за регистрационните номера в нета. --ikonact 12:02, 25 август 2006 (UTC)[отговор]

Е, не ги купувам, но ги преглеждам там, абе ... имам начин да ги ползвам. И на мен ми е интересно какво има в тях.--George 12:14, 25 август 2006 (UTC)[отговор]

Здрасти,

Би ли пояснил в статията какво имаш в предвид с "Много от тези щати понастоящем строго налагат закони, които изискват всички коли да имат две регистрационни табели (по една отпред и отзад)."... тъй като текстта противоречи на "в някои щати (Индиана, Мичиган, Пенсилвания и в повечето южни щати) обаче е достатъчно да се сложи само един номер отзад на колата (на предната там често се слагат табели с някакъв шеговит текст)." Благодаря ти. --Ванка5 01:55, 7 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Имах предвид следния текст от http://en.wikipedia.org/wiki/US_and_Canadian_license_plates:

"Many American states are now strictly enforcing laws that require vehicles to display two license plates (on the rear and front of the vehicle). One possible benefit of front license plates is to increase the effectiveness of red-light cameras, which work only if a vehicle can be linked back to its registered owner... In the U.S. states of Alabama, Arizona, Arkansas, Delaware, Florida, Georgia, Indiana, Kansas, Kentucky, Louisiana, Michigan, Mississippi, New Mexico, North Carolina, Oklahoma, Pennsylvania, South Carolina, Tennessee, and West Virginia, however, license plates are currently only required on the rear of the vehicle..."

Пак ще погледна бълг. текст за противоречие.--George 11:16, 7 октомври 2006 (UTC)[отговор]

Заглавия се оправят с преместване - горе след история. Внимавай обаче с тия премествания - често стават каши. Леонид вече го преместих аз. Поздрав.--Мико Ставрев 10:06, 15 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Да бе, и аз съм го правил, ама нещо се бях разсеял...--George 11:50, 15 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Привет Георги, предложен си за администратор, моля те напиши там дали си съгласен на номинацията, за да знаем дали ще има гласуване. --Ванка5 03:47, 4 април 2007 (UTC)[отговор]

Здравейте! Позволих си да коригирам, Ваша забележка по отношение употребата на пчелен мед. Посочили сте като противопоказание за употребата му "алергия към пчелни продукти". Това обаче е твърде общо. По-често се среща алергия към пчелна отрова, полени и алергия към прополис. По-рядко се среща алергия към пчелен мед, восък, пчелно млечице. Освен това има огромно значение пътят по който алергенът постъпва в организма. Ще дам само един пример. В болшинството случаи алергични към пчелна отрова /също пчелен продукт/ хора могат да приемат пчелен мед през устата, както и да го използват локално без проблеми. Могат да приемат и прашец.

Естествено е да коригирате и допълвате, щом като знаете. Поздрави и успех - Уикипедията има нужда от знаещи! --Жоро 20:26, 22 май 2007 (UTC)[отговор]

Здрайвей, жоро! Би ли поглендал беседата на Саскачеван (провинция). (Прон 06:48, 9 юни 2007 (UTC)--)[отговор]

Здрасти, видя ли Беседа:Маджента (цвят), посочила съм източници за Магента и мисля, че така е правилно да се премести тази статия. Разполагаш ли с източници за маджента? --Спири 21:12, 21 януари 2008 (UTC)[отговор]

А, видях, че си писал по същото време. --Спири 21:13, 21 януари 2008 (UTC)[отговор]

И така, ще търся. Бях "убеден" за дж заради италианския корен и няколко материала в Гугъл (сериозни, има ги). Нищо чудно да се окаже, че думата е дошла от немски, нашето печатарство по традиция се учи от там. Пак повтарям - утвърден в случая не значи кой знае колко (критерии?). В скоби - за мен си беше малко откритие навремето, като разбрах че гел и желе е едно и също, но дошли тук по различни пътища. Също като реабилитация и рехабилитация - другаде едно и също, ама у нас не...--George 21:31, 21 януари 2008 (UTC)[отговор]

Покана за Първата Уикипиада, 7 — 17 април 2008

Здравей, Zhoxy! Огънят на първата уикипедианска олимпиада минава през твоята беседа! Приеми това като покана за участие в благородното състезание, което ще мине под надслов „Голямото пролетно почистване“ и ще протече в три дисциплини: „Поддръжка“, „Микромъничета и мъничета“ и „Търсене на източници“. По-подробна информация за регламента има на страницата Уикипедия:Уикипиада. А, и спомни си: важно е участието, затова предай нататък това послание!       Поздрави и успех! PetaRZ 19:24, 6 април 2008 (UTC).[отговор]

Преди малко нещо сме се застъпили тук. Опитах да обединя двете редакции, надявам се, че нямаш нищо против. --Спас Колев 15:13, 27 юни 2008 (UTC)[отговор]

О, добре е, сега още малко промених, да стане ясно, че ябълката на раздора е новата фонетика, а не целият проект. --George 20:31, 27 юни 2008 (UTC)[отговор]

Здравей Джордж, би ли погледнал Категория Електроника, нали ти си специалистът в тази област. Там има много статии в главната категория (Електроника) и твърде малко в подкатегориите. Това говори, че доста статии трябва да се преместят в по-дълбока категория, например Категория:Електронни прибори.
Изобщо, мисля, че не е добре подредено там. Статии като Телевизор, Видеокамера и Слухов апарат са за една подкатегория, а други, като АЦП, ЦАП, ОУ, тригер и др. са за друга. Обмисли също не трябва ли да се създадат нови подкатегории с подходящото за серия от статии име. Поздрави --EK! 15:05, 27 юли 2008 (UTC)[отговор]

Не са никак добре наистина. Ще се опитам да направя нещо, мислил съм го и по-рано. Терминологията в областта е лабилна, има колебания сред специалистите. Не съм съгласен още с термина "прибор" например. Това е русизъм, но много разпространен. На български се казва "уред". Ще започна все пак.--George 07:39, 28 юли 2008 (UTC)[отговор]

Да, и аз мисля че трябва да е уред. Може да направим новата категория, да преместим всички статии, които са за нея, т.е да им променим категорията и след това да подадем заявка за изтриване на излишните категории. --EK! 08:53, 28 юли 2008 (UTC)[отговор]

Да, така ще започнем, просто сега не мога. Ще ми се да го направим добре, по-задълбочено и завършено. Погледнах категориите на инглиш и руски - и те имат нелогични неща, въпреки че имат несравнимо повече статии. Нещо може да подскаже класификационната схема на стандартите, ще я потърся и нея. --George 10:45, 28 юли 2008 (UTC)[отговор]

Вече промених категория:Електронни прибори в "Електронни уреди" и преместих съответните статии. Преместих и доста други в нови категории. Ако имаш време виж "последните промени" как съм ги натворил. --EK! 11:23, 28 юли 2008 (UTC)[отговор]

Доколкото можах да ги проследя, станало е много прилично. Ще се развива с появата на нови неща.--George 06:14, 29 юли 2008 (UTC)[отговор]

Мисля да сложа допълнителна категория на Телефон, Мобилен телефон и Факс. Освен Категория:Телекомуникации ще добавя още една: Електронни уреди. Така ще се намират по-лесно. --EK! 18:03, 29 юли 2008 (UTC)[отговор]

[2]: явно съм прочел само част от изречението. --Спас Колев 14:48, 10 ноември 2008 (UTC)[отговор]

О, случва се...--george 15:01, 10 ноември 2008 (UTC)[отговор]

[3]: Проверявах го навремето в 2-3 клипа в YouTube, поне на немски го произнасят Йорди. Жорди откъде излезе? --Спас Колев 15:14, 19 декември 2008 (UTC)[отговор]

Просто името е френско. Франсѝн Жордѝ е на френски, руски, македонски, украински. Така е представена на Евровизия 2002.

(Ако ги слушаме немците, (zB) вместо Данон ще казваме Даноне.) Е, как си казва тя името, не знам... --George 19:53, 19 декември 2008 (UTC)[отговор]

Чета си снощните думи и ми се струва, че категоричността им звучи малко грубовато. (Спасе, извинявай!) Певицата е неизвестна у нас и не се знае коя форма на името ѝ ще се утвърди на българския пазар. Разбирам, ние тук не можем да "наложим" едното или другото. В такива случаи май е най-правилно чуждото име да се остави на латиница, временно, докато (и ако) се утвърди кирилска форма. --George 07:07, 20 декември 2008 (UTC)[отговор]

Уважавам напористите, но при все че имаше шаблон за редактиране ти бързаш да записваш... Точно десет секунди откак го махнах и вече има друга редакция? Сенко 11:38, 30 декември 2008 (UTC)[отговор]

Неволно е било, но май не си обърнал внимание на поправките...--George 11:50, 30 декември 2008 (UTC)[отговор]

Сигурен съм, че е така. Дано не съм поразил нещо от твоите поправки! Ами, за много години. То почти годината си отиде. ЧНГ! Сенко 12:17, 30 декември 2008 (UTC)[отговор]

О, тенкс, здраве и успехи! До нови срещи на уики-терена!--George 13:17, 30 декември 2008 (UTC)[отговор]

Защо си махнал таблиците? Те илюстрират системата която е използвана преди --Scroch (б.) 13:22, 20 март 2009 (UTC)[отговор]

Колега Скроч, системата си е същата, но тези стари таблици вече не са актуални, няма никаква полза от тях, даже може да доведат до объркване. Достатъчно е да се каже, че е имало означения и на кирилица и че тази грешка официално е поправена. Ако трябва да задълбаем в историята, две таблици явно не са достатъчни. Може да се помисли за нещо като "История на метрологията у нас", там да ги сложим, не знам? Иначе статията трябва да представя системата такава, каквато е днес. --George 14:38, 20 март 2009 (UTC)[отговор]

Таблицата бяха с цел да се представи илюстративно неофициалното, вече, изписване на единиците, което много от хората и неспециализираната преса все още използват. Целта беше да се покаже грешката на хората, за да може в бъдеще да не я допускат. Щом смяташ, че не трябва да са там, добре, но аз смятам че има място там --Scroch (б.) 15:41, 20 март 2009 (UTC)[отговор]

Момент, трябва малко да се поясня. Говоря за грешката, че вкарахме кирилските символи в SI. Те никога не са били част от SI. Извън системата може да си ползваме всякакви съкращения, но там, където тя е задължителна – само латинските символи (те не са съкращения). Мнозина смятат, че това е неудобство, но си мисля, че е по-скоро до навик. Ето един пример: Свикнали сме да означаваме химичните елементи с латинските им символи и на никого не му идва на ум да ги „кирилизира”, напр. да пише Же или Фе вместо Fe. Желязо в свободен текст може да се съкрати на ж. или жел., но опре ли до формула, пишем Fe. Така трябва да свикнем и с означенията на единиците – в свободния текст съкращаваме килограма на килогр., кгр., кг. или както си искаме, но стане ли дума за измерено количество, пишем автоматично символа kg. --George 11:38, 21 март 2009 (UTC)[отговор]

Абсолютно съм съгласен и не твърдя, че трябва да се пишат така. Аз бях един от противниците на единиците на кирилица, когато се обсъждаше в Разговори. Въпреки това смятам че тази информация колкото и неправилна да е трябва да бъде спомената някъде защото е била официална. Някъде трябва да се обясни защо в старите книги (включително и руската научна литература) единиците са писане по един начин, а в новите по друг. Също така таблиците спомагаха за правилен превод на единиците от кирилица на латиница. Честно казано реших да направя тази таблица заради една идиотщина която видях в научно списание където мощност беше написана кВ вместо kW (което дори не е правилно спрямо старото изписване където би трябвало да е кВт. --Scroch (б.) 13:45, 21 март 2009 (UTC)[отговор]

Тази статия беше и избрана, хората я харесаха такава, не бива да има големи промени. Пак казвам, инфото в тези таблици не е част от системата, даже не от историята ѝ, затова – не тук. Вече споменах, може и да сложим старите таблици някъде (знаеш ли колко ме е сърбяла „мишката” да го направя през тези 5 години, откак съм в Уики), но защо все пак? Какво като са били официални? Който много се интересува – има ги по старите публикации, на гърба на повечето едновремешни БДС-та. И за какво ли са му? За превод от кир. на лат.? В кой случай? Ако чете руска книга и види стойност „5 дазв”, да я потърси в руски източници. Онзи автор от научното списание е писал по позабравени спомени отпреди 20 г. Ако беше написал кВт, пак щеше да е точно толкова неправ, както и при кВ или киловт. Ако е съвестен автор, ще ни прочете статията и ще се хване за латиницата. Ако ли не, да си пише както ще, на кой му пука? --George 16:11, 21 март 2009 (UTC)[отговор]

Здравей Георги. Можеш ли да ми препоръчаш или примерно да намериш книга/книги с информация за общи определения в механиката. Предстои ми изпит за ОТП - Обща техническа подготовка. Интересуват ме определенията на най-основните елементи като шпонка примерно и други подобни. Взех две книги за механика/машини, но нищо няма там :( =(. --Leonardo Da Vinci 12:12, 25 юни 2009 (UTC)[отговор]

О, съжалявам, не познавам тази литература, нищо такова нямам! Преди всичко съм електричар (то и в моята област нямам кой знае какво). Къде учиш, в София ли? Би трябвало да има по библиотеките, напр. в Техническия университет.--George 13:54, 25 юни 2009 (UTC)[отговор]

В момента не уча. Кандидатствам за ТУ Варна. Има примерни варианти, но не мисля, че са достатъчни просто. А трябва и по-други специалности да се готвя за изпита като информатика и техническа механика има и чертежи, които трябва да определя. --Leonardo Da Vinci 07:14, 26 юни 2009 (UTC)[отговор]

Е, поне по информатика има доста литература... Порови се все пак в библиотеките, може да се намери нещо. Успех!--George 08:12, 26 юни 2009 (UTC)[отговор]

Днес в страницата за "Електрическите двигатели" добавих 2 връзки:

1. Линк към най-подробната статия в интернет за Шраге-рихтер електродвигателите.

2. Другият линк беше към най-подробната страница със снимки на разглобени, сглобени и всякакви други електродвигатели. Които сме събирали с дългогодишната практика и които биха били повече от полезни на всеки човек, който би искал да знае какво е електродвигател.

Много по-полезно от сухата теоретична информация в статията.

Но не - този съветски номенклатурчик с лека ръка ги е изтрил и ми написал, че било фирмена реклама ...айде разгледай малко страници как го правят хората на запад от Перник и тогава зачерквай труда на хората.

Здравей! Ако имаш желание, ти препоръчвам да подадеш заявка за присъединяване към групата на патрульорите (У:ЗБ). Независимо дали имаш желание да проверяваш редовно последните промени, членството позволява отмяната (rollback) на всички промени на последния, който е редактирал дадена страница, като същевременно отбелязва тези промени като проверени. Тъй като забелязвам доста твои връщания на упражнения и вандализъм, ти предлагам да се присъединиш. Поздрави, Методи Колев 10:50, 26 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Виждам в настройките си, че ми е даден статут на автопатрульор. --George (беседа) 16:01, 27 октомври 2012 (UTC)[отговор]

В момента си автопатрульор, което ще рече, че патрульорите не проверяват редакциите ти. Мисълта ми е, че би било от полза, ако влезеш в групата на патрульорите, защото промените, които си върнал или проверил, няма да бъдат преглеждани от други патрульори (т.е. ще се пести време). --Методи Колев 06:44, 28 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Ясно, не се бях много зачел в правилата.--George (беседа) 08:44, 28 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Здравей. Понеже доколкото си спомням имаш опит в съставянето и редактирането на технически текстове, исках да те попитам дали знаеш следното. Кое е по-правилно в български текст: да се оставя или да не се оставя интервал между знака „№“ и числото? Например „номер едно“ как трябва да изглежда: №1 или № 1? --Cmrlbg (беседа) 05:57, 18 март 2013 (UTC)[отговор]

С интервал: № 1. Друго правило за този знак е, че не бива да се използва без цифра след него. И още нещо - добра практика е да се изпуска, където е възможно, например в адресите: бул. Мария Луиза 7. Поздрави! --George (беседа) 07:28, 18 март 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря за разяснението и за новата статия! --Cmrlbg (беседа) 02:32, 31 март 2013 (UTC)[отговор]

Привет, Георги От скоро съм тук и чак сега видях, че си изтрил картинката от страницата за HTML. Помислих, че не съм успяла да я сложа както трябва и пак я добавих. Каква е причината да я изтриеш? Добавих инфо и за структурата и основни тагове на HTML документ. Пиши, ако нещо не ти се струва коректно. Благодаря. --irji (беседа) 21:13, 25 август 2013 (UTC)[отговор]

Здравей, Иржи! Беше я сложила с линк към беседата си, затова я махнах (може би трябваше само да коригирам грешката). Сега е добре, и прибавения материал - също. Поздрави и успех!--George (беседа) 05:43, 26 август 2013 (UTC)[отговор]

Здравейте Георги, защо сте премахнали редакцията ми в раздел "Политическа антропология"? Нова съм тук и бих искала да допринеса за развитието на wikipedia.org :) Благодаря Ви! MihaelaBG (беседа) 13:08, 2 септември 2013 (UTC)[отговор]

Михаела, струва ми се, че прибавеният от теб материал не се отнася до темата. Засяга отношението власт-нравственост, анимализма, различията между хората и т. н., докато политическата антропология се занимава с (най-общо) политическите системи в държавата, управлението й, структурата на обществата. Опитай се да предложиш по-подходящо място на материала (напр. нова тема?) (допълнително му трябва обработка, за да придобие енциклопедичен вид). Намираш ли подобен на твоя материал в другоезична Уикипедия? Прегледала ли си напр. en:Political_anthropology? Един от най-успешните начини за принос в бг.уики е да се превеждат добри статии от чужди уикита. --George (беседа) 15:19, 2 септември 2013 (UTC)[отговор]

Здравей отново! Нямаш ли някакъв електронен адрес за връзка? Нова съм тук и искам да разбера повече неща.Струва ми се малко объркано :)

Защо не се опита да отговориш на горния ми пост? Не виждам с какво повече ще ни помогне имейл-връзка, но пиши ми на [email protected]. Все пак прочети си беседата, виж съветите там - създай си потребителски профил, виж разните инструкции. Успех!--George (беседа) 20:44, 2 септември 2013 (UTC)[отговор]

Здравей. Би ли ми казал, ако знаеш, къде могат да се видят стандарти за географски имена като например БДС ISO 3166-1 или подобни? --Cmrlbg (беседа) 02:54, 20 септември 2013 (UTC)[отговор]

В БИС (само), на "Г. М. Димитров", зад Главно следствено. Сайтът им е http://www.bds-bg.org/. За разглеждане и справки по стандартите има читалня към библиотеката. Беше безплатно, но скоро не съм ходил. За купуване - скъпички са (цените са международни). Цитираният стандарт, БДС EN ISO 3166-1:2007 Кодове за представяне на наименованията на държавите и техните подразделения. Част 1: Кодове на държавите (ISO 3166-1:2006) (Codes for the representation of names of countries and their subdivisions - Part 1: Country codes) го има на английски, 89 стр. е и струва 138 лв. По една случайност, имам копие от подобен, по-старо издание (от 1995). Разликите в кодовете не са големи (прибавяни са нови страни, махани са други), но кодовете на останалите не са променяни. Същественото е, че стандартът е на бг, т. е. съдържа официалните имена на държавите на български. --George (беседа) 07:38, 20 септември 2013 (UTC)[отговор]

Точно българските имена ме интересуват. Копието, което имаш, съдържа ли български имена? Ако те попитам за някои от имената в него, ще можеш ли да ми ги кажеш? --Cmrlbg (беседа) 02:06, 21 септември 2013 (UTC)[отговор]

Никакъв проблем, питай. Точно това писах по-горе, че държавите са на бг. Има кратко име и официално име за всяка. Погледнах беседата за Ферьорските острови, мога споменатите държави да ги напиша там. Мисля и за други начини, напр. да сканирам стандарта (или част, целият е 44 стр.) и да ти го пратя, или просто да ти го дам да го ползваш. --George (беседа) 08:43, 21 септември 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря, много любезно от твоя страна! Ще уточним по имейл дали и как ще може да стане. Дотогава да те питам за част от имената, които ме интересуват точно в момента: VEN, FRO, BWA, SWZ, GGY, MMR, SJM, HRV, MSR, VCT, GUF, GUY. Надявам се, не станаха прекалено много. Да, напиши ги на беседата, нали беседите са за това. Остава обаче уговорката, че съществуват и по-нови версии от въпросната. Знам, че в споменатата по-горе версия от 2007 г. GUY е Гаяна. Освен обективно наложителни промени, свързани с новопоявили се държави или с нови имена на държави (като ДР Конго и Шри Ланка, бивши Заир и Цейлон), по-новите стандарти по принцип често ли нанасят „козметични“ промени в имената от типа Венесуела вм. Венецуела? --Cmrlbg (беседа) 02:18, 23 септември 2013 (UTC)[отговор]

Zdrawej. Mnogo ezici imat napisani za tezi obsztini, mnogo s tjah towa stub bez prikazki kato anglijski: [4], no kato polski ima dobra prikazka i naj-wazni neszti opis: [5], dali bylgarska Uikipedija szte dobawi blagodarenie bot tozi obsztini? Winagi posle njakoj może dopiszi powecze kato na ispnanski: [6]. 159.205.120.61 18:56, 1 октомври 2013 (UTC).[отговор]

Може, защо не? --George (беседа) 12:23, 2 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Gotino, znaesz koj, kakyw bot bi mogyl naprawi? Джевянин (беседа) (беседа) 16:53, 2 октомври 2013 (UTC).[отговор]

Съжалявам, не разбирам от ботове. Каква ти е целта? George (беседа) 17:12, 2 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Ne znaesz kakwo e bot? Towa e: Уикипедия:Бот. A celta towa nowi artikuli. 159.205.120.61 19:24, 2 октомври 2013 (UTC).[отговор]

Много се радвам, че ти хареса статията за острова! Сега е напълно готова, добавих и една любопитна история. Планирам занапред да създам статии за още хърватски кътчета – в Хърватия имат уникална природа, пък и чудесна архитектура. Поздрави! --Yavor18 (беседа) 08:59, 15 декември 2013 (UTC)[отговор]

A, и благодаря за поправката! Знам, че трябва да е „феномена“ в случая, но не знаех, че „неколцина“ може да се използва само за хора. --Yavor18 (беседа) 09:06, 15 декември 2013 (UTC)[отговор]

Бил съм там, наистина е красота! Дерзай!--George (беседа) 11:30, 15 декември 2013 (UTC)[отговор]

Преди време искаха източник, че е химн на Копривщица,не за друго--Luxferuer (беседа) 21:28, 21 февруари 2014 (UTC) В тези два сайта това го има--Luxferuer (беседа) 21:28, 21 февруари 2014 (UTC) Сайта на хаджиите по отношение на историята и личностите в кратък вид е добре списван. За да не звучи като реклама беше без УРЛ. Туристическият върши работа, но няма нужда от външна препратка--Luxferuer (беседа) 21:41, 21 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Интересно е наистина откъде тръгва тази „приказка“ за химна на Копривщица. Нито ranica.eu (туристически сайт), нито hadjiite.bg/личности (хотелски сайт с добра историческа справка) не може да са източници - те само повтарят неясно откъде появило се твърдение. Последният сайт даже е сложил думата химн в кавички: Любен Каравелов..., който написа „химна” на Копривщица „Хубава си, моя горо”. За да е официален химн на града тази песен, би трябвало да има например решение за това на местната власт, да се изпълнява задължително в тъжествени моменти и т.н. Иначе винаги ще е химн в кавички, т.е. песен, неделимо свързвана с града, любима песен и т.н., но не и истински химн. George (беседа) 06:38, 24 февруари 2014 (UTC)[отговор]

За това е написано "възприет" а не "обявен", по което надявам се няма спор. За кавичките също. И аз и хаджиите сме си в града (аз от доста по-отдавна) и раницата знаем що се пее в тези моменти и то без да е задължително. Те обаче го съобщават и тук се цитират тези съобщения. Що се касае за присъствието в категория химн, едно музикално произведение може да е химн и без да бъде "нечий".--Luxferuer (беседа) 12:56, 24 февруари 2014 (UTC)--Luxferuer (беседа) 13:17, 24 февруари 2014 (UTC)[отговор]

С израза възприемана за „химн“ съм съгласен, трябва да е така и в Копривщица. Фактът, че една песен се пее в тържествени моменти, не е достатъчен да се нарича тя химн (без кавички) - трябва да се цитира надежден източник (виж У:БИ). George (беседа) 14:45, 24 февруари 2014 (UTC)[отговор]

"Химн

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Химнът е песен с религиозно или тържествено значение. Може да има следните по-специализирани значения:

• Хвалебствена песен в чест на богове и герои в древна Гърция
• Тържествена църковна или класово мобилизираща песен
• Тържествено лирично стихотворение с възхваляващо съдържание
• Национална песен на държава (виж Национален химн)" Мисля, че разумно да се върне категорията.--Luxferuer (беседа) 15:02, 24 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Е, колега Луксферьор (ако си съгласен, между колеги-уикипедианци може и на "ти"), няма да е много правилно - все пак там са химни, а не „химни“. Нашият случай не е подчертаният по-горе, освен ако не приемем, че песента е химн на гората (каквато е всъщност; тя не възхвалява Копривщица, нали?). Има подобни химни - на любовта, на верността, на красотата и т.н., но тук се мъчим да го прикачим към четвъртото - нещо като национален химн, ама градски. George (беседа) 16:10, 24 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Моята мисъл е по-скоро за подкагория:Тържествено лирично стихотворение с възхваляващо съдържание (или нещо по-кратко),където да сложим нашата, а защо не и други, за които има статии--Luxferuer (беседа) 17:07, 24 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Здравейте, Чуйте тук колко ясно се чувай "И"-то в Лирой [7]. Освен това знаем, че основният звук на английско "Е" е наше "И". Разбира се има случаи, в които англ. "Е" е наше "Е", но това се определя от сричкоотделянето и от вида на съгласната след "Е"-то. В този случай е наше "И". Поздрави!

Напълно съгласен за произношението, но още през миналия век книгата е преведена и издадена като „Малкият лорд Фаунтлерой“ (сигурно грешка на преводача). Под това име книгата многократно се преиздава и до днес. Не можем да излезем от вече наложилото се. Още едно камъче в редичката Лондон, Вашингтон, ... Между другото, не забравяйте да се подписвате (с 4 вълнички или с клик в/у иконката по-горе). George (беседа) 17:41, 7 април 2014 (UTC)[отговор]

Здравей:) Господин Джордж, дали можеш провериш и отговориш на тази бесадата? Джевянин (беседа) 12:57, 21 април 2014 (UTC).[отговор]

Привет, Адам! Да си призная, твърде бос съм по тази тема, но ще потърся източници. Авторът на бележката в беседата не се е подписал, кой е?--George (беседа) 13:07, 21 април 2014 (UTC)[отговор]

No някой Айпек, освен Руснак, малко разбрах какво има предвид:P Джевянин (беседа) 13:14, 21 април 2014 (UTC).[отговор]

Има предвид, че статията отразява само една гледна точка – че наследници на прабългарите са само част от днешните татари. Другата гледна точка била, че преки наследници са чувашите. Май истината е по средата; древните събития трудно се доказват, но е редно да се отразят всички гледни точки. --George (беседа) 14:42, 21 април 2014 (UTC)[отговор]

Аха разбирам:, така е:) Но исках да му отговориш в беседата на статия, за да той знае какъв е проблем;) Джевянин (беседа) 16:18, 21 април 2014 (UTC).[отговор]

Добре, ще му отговоря, въпреки че е анонимен. По-важно е все пак да оправим статията.--George (беседа) 19:27, 21 април 2014 (UTC)[отговор]

Готино:) Проста да виждат, че са хората, който се грижат за проекта, но факт е, статията трябва подобрим. Джевянин (беседа) 07:54, 22 април 2014 (UTC).[отговор]

Защо рекатрираш моята потребителна страница, защо не мога напиша Поляк с голяма буква?? Мисля, че увеличинил сега. Джевянин (беседа) 19:26, 7 май 2014 (UTC).[отговор]

Защото с главна буква просто е правописна грешка. Думата поляк не е собствено име, а нарицателно (като българин, руснак, американец...). Естествено, ако предпочиташ да има има грешки на страницата ти, пиши го с голяма, но си мислех, че ти помагам.--George (беседа) 06:17, 8 май 2014 (UTC)[отговор]

Аха, о наистина това не знаех; мислях, че пише се с голяма буква както на полски, но сега разбирам, благодаря за обеснене и разбира се, че не искам имам грешки:P Така, ще помня. Джевянин (беседа) 11:29, 10 май 2014 (UTC).[отговор]

Приятно ми е да познавам (макар и задочно) човек, който така се старае да учи български. Успех! --George (беседа) 11:42, 10 май 2014 (UTC)[отговор]

О, благодаря:) Ще се старая, красива държава с моя единствена Любов. Джевянин (беседа) 11:12, 11 май 2014 (UTC).[отговор]

И аз благодаря--Luxferuer (беседа) 19:43, 15 май 2014 (UTC)[отговор]

Заедно напред! --George (беседа) 20:02, 15 май 2014 (UTC)[отговор]

Здравей, благодаря за поправки с статия Сотогахама. Искам добавя тази статия Ангелско крило до „знаете ли?“. Искам дам въпрос: знаете ли от която птиците могат да растат ангелски крила? Нещо така. Но съм наясен, че освен направих някой гречките, ще бъда благодарен. Джевянин (беседа) 08:23, 16 май 2014 (UTC).[отговор]

Адам, участието ти тук е много полезно, но правиш доста грешки. В Ангелско крило напр. текстът "Разкрива деформация на последното заседание на съвместния в крилото, с което стрели, вместо да определят органа, започват да се разшири перпендикулярно навън" си е направо неразбираем. Статията е добра за „Знаете ли?“, ще се опитам да я оправя (ще чета от други езици). Погледнах и Сутрин в борова гора, и там положението не е добро. Излиза, че някой трябва да върви след теб (а това вече е проблем), а ти си доста продуктивен. Колкото мога, че ти помагам.--George (беседа) 09:04, 16 май 2014 (UTC)[отговор]

Заради моите липсви c български език старая се ограничам, че как ми се иска вървя, започна работата, това моге седя полу ден и направя много статии или порпавки като на полската уикипедия:P Мерси за оценене мен. Ако мога ще изборям статии в който не трябва много пишане, като пояснения. И съгласявам се с Теб. Джевянин (беседа) 11:39, 16 май 2014 (UTC).[отговор]

Здравей Джордж, имам отново въпрос отношение тире. Казал ли: средно тире без спейсове – само при интервали от стойности. Всичко разбирам и охотно попрявям статии, но също това е при годините? Например 1993–2013 или 23 май 456–9 март 532? Джевянин (беседа) 18:52, 12 юли 2014 (UTC).[отговор]

Добре че ме подсети. И аз се чудех – речникът, който имам и който цитирам в статиите по граматика и правопис, не беше много категоричен. Изобщо у нас май няма (поне аз не знам такива) изчерпателно изложени пунктуационни правила. Масова практика в типографията ни е вм. тире да се слага дефис със спейсове, или другата крайност напоследък – тирето да е м-даш, и то със спейсове (!). Както и да е... Сега обаче открих точен отговор на конкретния ти въпрос – цитат от новия Официален правописен речник (2012 г.) (http://kaksepishe.com/tire-godini/ – на този сайт има доста ценна инфо):

„При означаване на период от време се пише дълго тире, а от двете му страни се оставят интервали (шпации). Примери:

• Атанас Христов Далчев (12.06.1904 – 17.01.1978) е сред най-видните български поети и преводачи на миналия век.
• Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в Първата световна война (1914 – 1918).“

(Въпреки че, според мен, понятието „дълго тире“, макар и ясно, не е много точно.) --George (беседа) 20:14, 12 юли 2014 (UTC)[отговор]

Благодаря за бързия отговор, но това сигурно ли е или не? Е, аз поправих на 1914–1918, а виждам, че трябвало 1914 – 1918. Например в Полша дефис се пише без спейсове: W latach 1807–1815 uczęszczał do dominikańskiej szkoły powiatowej w Nowogródku – статия за Адам Мицкевич. И така, да разбирам ли, че пишем 1914 – 1918 според речника, който имаш? Джевянин (беседа) 07:30, 13 юли 2014 (UTC).[отговор]

Много статии имат грешки с тези терета, но каквото мога, ще поправям:) Джевянин (беседа) 11:52, 20 юли 2014 (UTC).[отговор]

Джордж, а как се пишат заглавията на песни, албуми, филми, книги, романи и т. н.? Сигурно със кавички, но дали с курсив или не? Например: „Как си“ или „Как си“? Джевянин (беседа) 07:43, 29 юли 2014 (UTC).[отговор]

Според мен с кавички, курсивът е излишен. Едва ли има някъде писани правила, но трябва все пак да се провери. Няма да съм на обичайното си „раб. място“ до есента, т. е. нямам печатни източници.

За тиретата: Да, сигурно е, щом така било в официалния речник. В „моя“ речник (малко по-стар) е без спейсове. Може би е задача за бот: да замени м-даш (с или без спейсове) с н-даш със спейсове; дефис със спейсове – също с н-даш?

*(Поправих ти няколо грешки, нали се учиш?)--George (беседа) 13:50, 30 юли 2014 (UTC)[отговор]

• Мерси, разбира се, че се уча:P И съм много точен и идеалист; искам да правя и пиша правелно:) Трябва открием как е за курсива (когато да е) и освен, ще бъдем сигурни със всичко което докосва пунктуация. А тези мултум грещки прав Си и съм за, че трябва поправим със бот, ако някой умее да такъв мисия създаде за бот (сигурно не е лесно) би било супер. Можеш започеш тема на разговори, но казваш, че ще правиш паоза. Така може в есент да започнем молим и търсим потребители да пооправят статии – аз не започна тема, защото не умея толков български да всичко разбрам, но можеш казиш, че също инициатива е моя:P:P Джевянин (беседа) 19:16, 30 юли 2014 (UTC).[отговор]

• 34 (пояснение) – наистина ли трябва пишем Новата ера с голяма буква? Ой, аз много пъти съм я писал с малка. Джевянин (беседа) 06:40, 31 юли 2014 (UTC).[отговор]

Поправките на Нова ера направих спонтанно, сметнах, че това е собствено име на точно определен период, Нова ера – ерата след Христа, подобно напр. на Каменната ера. Има други изрази, в които не е име и затова е с малка буква, напр.: „Този договор представлява нова ера в отношенията между...“ Въпросът ти обаче ме разколеба, трябва да се провери все пак. А това, че си „много точен и идеалист“, може само да се приветства! Ще помисля за бота. Знаеш ли, опасявам се от реакция „Толкова ли е важно едно тире?“. Както ти казах, има колебания относно пунктуационните правила и в официалните източници, за съжаление. --George (беседа) 13:54, 31 юли 2014 (UTC)[отговор]

Здравей. Твоята компетентност, сдържаност и уравновесено поведение правят впечатление. Би ли приел да допринасяш и чрез администраторски привилегии в Уикипедия? --Поздрави, Петър Петров 08:32, 10 юни 2014 (UTC)[отговор]

Благодаря, колега Петров, признателен съм ти за оценката! Склонен съм да се съглася, но през следващите 2-3 месеца няма да съм много активен тук. Да помислим за наесен?--George (беседа) 21:16, 10 юни 2014 (UTC)[отговор]

Както прецениш, колега. С пожелания за крепко здраве, Петър Петров 10:48, 12 юни 2014 (UTC)[отговор]

Трета Четвърта есен вече чакаме... --Поздрави, Петър Петров 12:56, 17 октомври 2017 (UTC)[отговор]

Не би ли погледнал беседата--Luxferuer (беседа) 16:15, 29 юли 2014 (UTC)[отговор]

Виждам, че вече има адекватна реакция от колегите. Статията ще стане добра с общи усилия, което е нормално. --George (беседа) 13:12, 30 юли 2014 (UTC)[отговор]

Здравей. Не знам дали ти си точният човек, но не се сещам кого другиго да питам. След като Наредба № 6 я има в Уикиизточник, мислиш ли, че може и правилата за транскрипция на ИБЕ да бъдат публикувани в някой от уикипроектите? Най-малкото от гледна точка на авторските права това допустимо ли е? Аз нямам правописните речници у себе си, но имам книжката от 2011 г., чието съдържание до голяма степен се припокрива с уводната част на речника от 2012 г. Тези дни набрах частта за предаване на чужди имена от тази книжка на файл на компютъра си. В нея са застъпени повече общи положения и няма такива фокусирания върху конкретни езици, каквито има в Н6. Забелязва се огромно количество неточности, най-вече по отношение на правописа на чуждите имена – дори без да сме придирчиви към някои разтегателни дефиниции и обобщаващи формулировки (например кое е дифтонг или каква е разликата между йотувана гласна и мека закръглена гласна). И все пак това е нормативен документ на БАН и със сигурност е от интерес, като се има предвид колко често тук се пренасочва към У:Н6. Как мислиш, може тази част от него ли да бъде качена? --Cmrlbg (беседа) 02:47, 1 септември 2014 (UTC)[отговор]

Здравей. В Уикиизточник съм слагал навремето някои официални документи, знам със сигурност, че нормативни актове на държавни органи (закони, наредби и т. н.) не са обекти на авторско право. Ако обаче издателство ги издаде (в сборник, книжка и под.), това издание става обект на авторско право. Мисля, че статутът на издаваните от БАН, респ. ИБЕ документи е като на нормативните, т. е. свободен. Щом издателство ги публикува в книжка обаче, си слага законно "копирайт" и така си защитава продажбите (напр. на речниците). (Отклоних се от въпроса ти.) Погледни какво е публикувано тук (има го и на други места) – май по-старото издание на книжката (от 2002 г.), за която споменаваш. Свободно се чете и сваля (за лично ползване), макар да е защитено като издание. Скромното ми мнение е, че и ние можем да закачаме в Уикиизточник документи на ИБЕ, напр. този pdf , но не съм съвсем сигурен. За всеки случай попитай някой по-компетентен, напр. Спири или Спас Колев. А защо не и самия ИБЕ, току-виж ни дали файлове на документи, ей така, за идеята? Поздрави! --George (беседа) 18:38, 1 септември 2014 (UTC)[отговор]

Благодаря за разясненията, ще обмисля отнасянето на въпроса до ИБЕ или до някой от по-компетентните редактори. Интересен линк, това по-старо издание пък е сходно с речника от 2002 г. Да уточним, че нямах превдид качване на цялото издание, а само на един раздел от него (11 страници малък формат). Междувременно форматирах текста с уикикомандите за форматиране (курсив, получер шрифт и т.н.) и го нашарих с един куп бележки (^{[бел. 1]}) там, където забелязах грешки, разминавания и противоречия – доста на брой станаха, но мисля, че би имало полза от тях, ако евентуално се стигне до публикуване. --