Свети Георги (Галища) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Αγίου Γεωργίου
Църквата от северозапад
Църквата от северозапад
Карта Местоположение в Галища
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоГалища
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоЖелегожко
ИзгражданеXIII век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги“ (на гръцки: Ναός Αγίου Γεωργίου) е средновековна православна църква, разположена в костурското село Галища (Оморфоклисия), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е католикон – главна църква на стар манастир. Храмът е строен през XI или XII век,[5] и по-конкретно средата на XII век според първия стенописен слой.[4] Вторите стенописи са датирани с надпис в 1287 година:

ΑΝΗΓΕΡΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡΩΝ ΚΑΙ ΑΝΗΣΤΟΡΗΘΗ Ο ΘΕΙΟC ΚΑΙ ΠΑΝCΕΠΤΟC ΝΑΟC ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΚΑΙ ΕΝΔΟΞΟΥ ΜΕΓΑΛΟΜΑΡΤΥΡΟC ΚΑΙ ΤΡΟΠΑΙΟΦΟΡΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ ΚΑΙ ΚΟΠΩΝ ΤΩΝ ΠΑΝΕΥΓΕΝΕΣΤΑΤΩΝ ΝΕΤΖΑΔΟΝ ΚΑΙ ΑΥΤΑΔΕΛΦΩΝ ΤΟΥ ΤΕ ΚΥΡΙΟΥ ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΚΑΙ ΚΥΡΙΟΥ ΙΩΑΝΝΟΥ ΚΑΙ ΚΥΡ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ΕΝΙ ΤΗC ΒΑCΙΛΕΙΑC ΤΩΝ ΘΕΟCΤΕΛΤΩΝ ΜΕΓΑΛΩΝ ΒΑCΙΛΕΩΝ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ΚΑΙ ΕΙΡΗΝΗC ΚΑΙ ΤΟΥ ΥΙΟΥ ΑΥΤΩΝ ΜΙΧΑΗΛ ΚΑΙ ΜΑΡΙΑC ΤΩΝ ΠΑΛΑΙΟΛΟΓΩΝ ΕΠΙ ΕΤΟΥC - 1287[4]

В 1684 година Галища заедно с църквата „Свети Георги“ и село Чука с манастира „Свети Архангели“ са придадени на манастира „Света Богородица Мавровска“.[6]

Според Търпо Поповски и Златко Каратанасов в 1872 година при случайно срутване на един зид в църквата се открива хранилище на старобългарски пергаментови ръкописи, които са изгорени от костурския митрополит Никифор.[7][8][9]

В 1924 година храмът е обявен за паметник на културата.[10]

Църквата е реставрирана в 1950 година и повторно в 1989 година.[11][12][13]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалната църква е кръстокуполна с нартекс, като по-късно към нея е добавен втори напречен кораб, който включва в себе си дотогава отделната камбанария и галерия с параклиси в северната и южната страна.[5] Като архитектура наподобява „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид.[4]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалният живописен слой е запазен само във фрагменти, разкрити при реставрация. На западната страна на новия кораб има добре запазени стенописи, датирани с надпис в 1287 година. Стенописи от първоначалния период са запазени и в горния етаж на камбанарията. В северната стена на храма има уникална висока 2,6 метра барелефна, почти орелефна, икона на Свети Георги в цял ръст, датирана от XIII или XIV век.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Α. Πέτκος,-Μ. Παρχαρίδου, Ανάγλυφη εικόνα του Αγίου Δημητρίου από την Ομορφοκκλησιά Καστοριάς, Μακεδονικά, τ. ΛΒ΄, Θεσσαλονίκη 2001 Резюме[неработеща препратка]
  • Мавродинов, Никола. Проучвания върху старобългарското изкуство (отпечатък от Годишник на народния музей, кн.VI /1932-1934/)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ο Βυζαντινός ναός του Αγίου Γεωργίου στην Ομορφοκκλησιά Καστοριάς 15-10-2014 // Το Βοϊον. Архивиран от оригинала на 2020-09-23. Посетен на 30 септември 2016.
  2. Άγιος Γεώργιος Ομορφοκκλησιάς, Καστοριάς // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
  3. Άγιος Γεώργιος Ομορφοκκλησιάς // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-26. Посетен на 26 декември 2016.
  4. а б в г д Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 47. (на гръцки)
  5. а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 566. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  6. D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956[неработеща препратка]
  7. Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 28 - 29.
  8. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 45.
  9. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, с. 235
  10. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 5 май 2018.
  11. Άγιος Γεώργιος - Ομορφοκκλησιά Καστοριάς
  12. Ναός Αγίου Γεωργίου Ομορφοκκλησιάς // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  13. Сайт на бившия ном Костур